Решение № 117 от 07.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кърджали, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **/07.05.2025 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Н. П. Т. от *************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

Жалбоподателката Н. П. Т. намира атакуваното постановление за незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили цялото производство по налагане на съответното наказание, накърнили и правото й на защита. Излага съображения за това, че на процесната дата и място дъщеря й П. Д. Р. имала пълнолетен придружител. Дъщеря й имала нотариално заверена декларация съгласие за посещаване на обществени места след 22 часа. Независимо от това й бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Твърди, че не е нарушила разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, тъй като на 19/20.04.2025 г. осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на дъщеря си. Освен това, като извършено нарушение в АУАН и наказателното постановление било посочено единствено това по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, а описателната част на нарушението съдържала и нарушението по чл.8, ал.4 от ЗЗкД, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не били правилно посочени по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН 1 установявала, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно. Неправилното посочване на законните разпоредби, които са нарушени по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН засягало правото й на защита и било процесуално нарушение, което не може да се санира. В акта и наказателното постановление било допуснато смесване на два състава на административни нарушения, което опорочавало изцяло издаденото наказателно постановление. Липсвало тъждество между описаното в АУАН и наказателното постановление и посочените като нарушени норми на закона. На следващо място, дори да имало формално извършено нарушение, то наказващият орган не обсъдил дали е налице маловажен случай. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Намира за установено от събраните доказателства, че П. Д. Р. е била придружена от пълнолетното дееспособно лице. Отново излага съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съдът да постанови акт, с който да отмени процесното наказателно постановление, както и да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че актосъставителят и наказващият орган издирили правилно нарушената правна норма. Освен това, не били допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2025 г. свидетелите А. Д. и В. Б., първата от които работела като служител в РУ-Кърджали, а втората била служител в сектор ПП-Кърджали, участвали в провеждането на специализирана полицейска операция за присъствие на непълнолетни лица в питейни заведения в гр.Кърджали. По този повод на същата дата бил проверен и нощен клуб „***“ в ************. Около 01.20 часа на 20.04.2025 г. свидетелката В. Б. установила в заведението няколко непълнолетни лица, сред които и П. Д. Р. с ЕГН ********** - дъщеря на жалбоподателката, която не била придружавана от родител или друго пълнолетно лице.

Непълнолетната П. Р. била отведена в РУ-Кърджали, където по-късно пристигнала й нейната майка - жалбоподателката Н. П. Т.. На 20.04.2025 г. полицейският служител А. Д., в присъствието на свидетелката В. Б., съставила срещу жалбоподателката акт за установяване 2 на административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Тя подписала и получила акта без възражения. В акта било отразено, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, тъй като на 20.04.2025 г. около 01.20 часа в ************, в нощен клуб „***“, като родител, който полага грижи за дете, не го е придружил на посоченото обществено място след 22.00 часа, дете навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст - дъщеря си П. Д. Р. с ЕГН **********. Въз основа на така съставения акт, на 07.05.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателката за това, че е нарушила чл.8, ал.3 от ЗЗкД, а именно на 20.04.2025 г. около 01.20 часа в ****************, в нощен клуб „***“, като родител, настойник, попечител не придружава и не е упълномощила пълнолетно дееспособно лице да придружава непълнолетната й дъщеря П. Д. Р. с ЕГН **********, която е навършила 14 години, но не е навършила 18 години, на обществено място след 22.30 часа. На основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД за така описаното нарушение й било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите А.

Д. и В. Б., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на свидетеля Д. М., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 20.04.2025 г.; Обяснение на лицето Н. П. Т. от 20.04.2025 г.; Обяснение на лицето П. Д. Р. от 20.04.2025 г.; Приемопредавателен протокол от 20.04.2025 г.; Декларация с нотариална заверка на подписа от 28.06.2023 г.; Заповед № ********* от 20.04.2022 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; справка за гражданско състояние от НБД „Население“. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Д. и В. Б., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Те доказват, че на 20.04.2025 г. около 01.20 часа, непълнолетната П. Д. Р. се намирала в нощен клуб „***“ в гр.Кърджали, без родител или друг пълнолетен придружител. Пред двамата полицейски служители никой не дошъл да се легитимира като придружител на детето П.. Сочат, че в хода на проверката тя им представила декларация, която не била по нормативно установения образец и в документа нямало данни на конкретно лице придружител, нито пък дата, място и час на придружаване.

Свидетелят Д. М. е едно от лицата, които на инкриминираната дата са били в компания с П.

Р. в нощен клуб „***“. Твърди, че около 01.00 часа там дошли полицейски служители на проверка и извели непълнолетните навън, а после ги закарали в РУ-Кърджали. Показанията му се възприемат като достоверни само досежно тези факти. В останалата част, а именно, че е бил определен от жалбоподателката за придружител на дъщеря й, показанията на свидетеля М . не следва да бъдат кредитирани. Тези негови твърдения са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства по делото и не се приемат от съда.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по 3 същество.

На жалбоподателката Н. П. Т. е наложено административно наказание за това, че е нарушила разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Според чл.8, ал.3 от ЗЗкД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията е наложена на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД, съгласно която разпоредба родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че Н. П. Т. действително е извършила административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, тъй като на 20.04.2025 г. около 01.20 часа в нощен клуб „***“ в гр.Кърджали, не е придружила непълнолетното си дете П. Д. Р. на обществено място след 22.00 часа. Няма спор, че посоченото място е „обществено“ по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5б, ал.2 от ЗЗкД. Независимо от това, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. В случая е налице несъответствие между изложените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства относно нарушението, което се твърди, че е осъществено виновно от жалбоподателката. Така в акта е отразено, че тя като родител не е придружила на обществено място след 22.00 часа дъщеря си П. Д. Р.. В наказателното постановление обаче е описано, че жалбоподателката като родител, настойник, попечител не е придружила и не е упълномощила пълнолетно дееспособно лице да придружава на обществено място след 22.30 часа дъщеря й П. Д. Р.. В единия случай текстовото описание на деянието изпълва състава на правната норма чл.8, ал.3 от ЗЗкД, а в другия кореспондира едновременно с разпоредбите на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗкД. Коментираното несъответствие между акта и постановлението в словесното описание на нарушението е довело до ограничаване правото на жалбоподателката да разбере какво точно й се вменява да е извършила, съответно на това да организира и защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо място по фактите, а след това и по правната им квалификация. Наказателното постановление като краен санкциониращ акт не може да съдържа информация, различна от тази в АУАН, още повече когато това се отнася до описание на самото изпълнително деяние на нарушението, както е в настоящия случай. Този съществен порок не може да бъде отстранен и в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган. Не би могло да се приеме, че административнонаказващият орган е упражнил правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН, която норма предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е 4 допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така, защото в случая не се касае до нередовност на съставения акт, а става дума за противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно съществените признаци от обективната страна на административното нарушение. В случая е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност лице и възможността му да узнае за какво конкретно нарушение му се налага наказание - дали за това, че като родител не е придружил детето си на обществено място след 22.00 часа /чл.8, ал.3 от ЗЗкД/, или защото не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22.00 часа /чл.8, ал.4 от ЗЗкД/. В атакуваното постановление наказващият орган се и позволил и да допише нарушението, като освен изпълнителното деяние, което покрива признаците на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, е описал и деяние съответстващо на чл.8, ал.4 от ЗЗкД. По този начин на жалбоподателката за пръв път с наказателното постановление се вменяват две административни нарушения, което е недопустимо и несъвместимо с правилото на чл.18 от ЗАНН. Не само това, неясно е и в какво качество е санкционирана Н. Т., доколкото с акта е обвинена за извършено като родител нарушение, а в атакуваното постановление се твърди, че е извършила нарушението като родител, настойник и попечител. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.