Акт № 166 от 29.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Златоград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100175 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М. А. Ч., ЕГН **********, адрес: с. М., обл. Х., чрез адв. Е. М. В. от АК – С., служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищецът, чрез своя процесуален представител, сочи в исковата си молба, че е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***, гр. Н., ул. ,,Л. К.“ № *, общ. Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 483 кв.м, стар номер 259, кв. 21, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; ***; ***; ***.

Ищецът владее горния имот от 1998 г., като владението му е явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Преди това имотът е владян от праводателя на ищеца от 50-те години на миналия век, като праводателя в периода от 1970-1980 г. построил в имота и жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 3, застроена площ 88 кв.м с идентификатор *** по КККР на Н., както и постройка на допълващо застрояване, брой етажи – 1, застроена площ 39 кв.м, която е с идентификатор *** по КККР на Н., като през 1998 г., както имота, така и сградите в него са дадени на М. А. Ч..

Адв. Е. В. посочва, че имота е с ясно очертани граници. Имотът е дворно място, градина, която се обработва ежегодно от ищеца.

1

Адв. Е. В. посочва, че в края на 2025 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение, М. Ч. установил от служители на общинска администрация Н., че за собствения му имот е бил съставен Акт за държавна собственост, както и със Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на обл. С., гореописания имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост и е предаден на о.

Н., която впоследствие въз основа на АДС го е актувала с АЧОС.

Ищецът, чрез адв. Е. В. сочи, че общината не е придобила собственост върху процесния имот на годно правно основание, както и не е провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано обезщетение.

Във връзка с горното ищецът, чрез адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 от ГПК, признае за установено по отношение на него - М. А. Ч., ЕГН **********, адрес: с. М., обл. Х., че ответника О. Н., Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № *** не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор ***, гр. Н., ул. ,,Л. К.“ № *, общ. Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 483 кв.м, стар номер 259, кв. 21, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; ***; ***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор. О. Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищците. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала. Юрк. Д. прави възражение, че О. Н. не е дала повод за завеждане на иска, тъй като същата не е упражнявала фактическа власт, поради това моли да не бъдат присъждани разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., 2 първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имота е записан като стопанисван от о. Н..

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на 3

М. А. Ч., ЕГН **********, адрес: с. М., обл. Х., че ответника О. Н., Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № *** не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор ***, гр. Н., ул. ,,Л. К.“ № *, общ. Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 483 кв.м, стар номер 259, кв. 21, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 4