Решение № 646 от 29.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 29.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 16202 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 131444 от 29.05.2017 г., поправено с решение № 246515 от 23.10.2017 г. постановени по гр. д. № 59706/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, Д.чрез П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Г.А.С. по иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и е отхвърлен предявеният срещу П.на Р.Б.иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лв., изразяващи се в разходи за пътуване, ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното заплащане. С решението са отхвърлени предявените от Г.А.С. срещу СДВР искове за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП и за сумата от 1 200 лв., изразяващи се в разходи за пътуване, ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното заплащане. С решението Г.А.С. е осъден да заплати на СДВР сумата от 171,70 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 8,50 лв., представляваща държавна такса.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу П.на Р.Б.иск за разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. е подадена въззивна жалба от Г.А.С., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена изцяло. Въззивникът ищец твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е неправилно определено.

Сочи, че за процесния период е бил лишен от правото да упражнява служебна защита. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отчел броя на осъжданията му, както и представените по делото заявителски материали.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от П.на Р.Б..

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди, и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди срещу СДВР е подадена въззивна жалба от П.на Р.Б.. Въззивникът ответник поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като ищецът по делото не бил доказал при условията на пълно и главно доказване претърпените от него неимуществени вреди, както и връзката между тях и процесното обвинение. Излага доводи, че определеният размер на обезщетението не съответства не само на характера и степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида и степента на упражнената наказателна репресия. Твърди, че претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е завишена, като не съответства на принципите, залегнали в чл. 52 ЗЗД и на установената съдебна практика по аналогични дела. Сочи, че ответникът СДВР отговаря солидарно за причинените вреди, тъй като разследващите органи макар и действащи под надзора на прокурора са независими и вземат решения по вътрешно убеждение. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди като се намали размера на присъденото обезщетение и се ангажира солидарната отговорност на СДВР. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г.А.С., в който моли за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от СДВР.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу П.на Р.Б.и СДВР като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ да е оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, както и от материалите по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП и НАХД № 2565/2011 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 16.06.2010 г. на разследващ полицай Ц.В.при СДВР по ЗМ № 1024/2010 год. по описа на СРП, Г.А.С. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 17.11.2009 г. до 24.12.2009 г., в гр.

София, при условията на продължавано престъпление /когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, е управлявал моторно превозно средство - л.а. Опел Корса, с рег.№ ******, без съответно свидетелство за правоуправление, съгласно Закона за движение по пътищата, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, както следва:

1. На 17.11.2009 г. около 23:40 ч. в гр.София, по ул.”Любен Каравелов”, с посока на движение от ул.”Й. В. Гурко” към ул. “Граф Игнатиев”, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел”, модел “Корса”, с рег. № ******, без съответно свидетелство за управление, съгласно Закона за движение по пътищата (150а, ал. 1 ЗДП - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство; чл. 157, ал. 4 ЗДП - “водач на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност...”), в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление с наказателно постановление № 843 от 26.06.2008 г., влязло в законна сила на 02.05.2009 г.

2. На 24.12.2009 г., около 21.30 ч. в гр. София, по бул. „Г. С. Раковски“, с посока на движение от ул. „Московска“ към ул. „Славянска“, е управлявал моторно превозно средство л.а. Опел Корса, с рег. № ******, без съответно свидетелство за управление, съгласно Закона за движение по пътищата /чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство; чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата - „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност...”/, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление № 843 от 26.06.2008 г., влязло в законна сила на 02.05.2009 г.; Наказателно постановление № 61029 от 1.05.2009 г., влязло в законна сила на 26.11.2009 г.;

Наказателно постановление № 97202 от 25.08.2009 г., влязло в законна сила на 26.11.2009 г.; Наказателно постановление №

69246 от 11.06.2009 г., влязло в законна на 26.11.2009 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На обвиняемия не е взета мярка за процесуална принуда.

На 11.02.2011 г.

СРП е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК в Софийски районен съд срещу ищеца за гореописаното деяние, по което е образувано НАХД № 2565/2011 г. по описа на СРС, НО, 96 състав. По наказателното дело са били проведени двадесет и шест съдебни заседания. С решение от 30.04.2015 г., влязло в сила на 16.05.2015 г., Г.А.С. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е признат за виновен с решение на СРС по н.а.х.д. № 2269/2010 г., влязло в сила на 18.10.2012 г., за извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК вр. чл. 343 в, ал. 4, т. 1 НПК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено адм. наказание глоба в размер на 750 лв., както и че ищецът е признат за виновен с решение на СРС по н.о.х.д. № 11370/2011 г., влязло в сила на 13.11.2012 г., за извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 78а вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено адм. наказание глоба в размер на 500 лв.;

В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетели са разпитани Г. И.Г., З.П.М.и И.В.С..

Свидетелят Г. Г.познава ищеца в качеството му на адвокат, от повече от 10 г. Заявява, че вследствие на образуваното наказателно производство ищецът е станал изнервен и избухлив, започнали проблеми със съпругата му, отразило се и на работата му с клиенти.

Свидетелят З.М.заявява, че ищецът е негов адвокат от 2009 г. Свидетелства, че след 2010 г. ищецът станал изнервен, не идвал в кантората и не вдигал телефона си. Сочи, че е присъствал на семейни скандали със съпругата на ищеца.

Свидетелката И.С., съпруга на ищеца, заявява, че в поведението на ищеца през процесния период е настъпила пълна промяна, станал е нервен, груб с приятели и клиенти. Сочи, че ищецът се е притеснявал да не му отнемат адвокатските права.

От справка от

23.11.2015 г. от Националната следствена служба се установява, че срещу ищеца са образувани 4 броя досъдебни производства за престъпление по чл. 343 в, ал. 2 НК.

От справка от

25.11.2015 г. от СДВР е видно, че срещу ищеца са налице 4 броя заявителски материал за престъпления по чл. 343 в НК.

От удостоверение от Софийски адвокатски съвет от 09.06.2016 г. е видно, че ищецът е вписан в регистъра на адвокатите на 26.05.1999 г. и към този момент без прекъсване е упражнявал адвокатската професия.