Решение № 319 от 27.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пазарджик, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Г. Петров

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500482 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 690/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100920 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик е осъдена Районна прокуратура - Пазарджик, ЕИК 1218173090313, адрес: гр. Пазарджик, пл.

„Съединение“ № 2 да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пловдив, ул. „Славянска“ № 93, ет. 7, ап. 33, сумата от 11 082,69 лева, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33 1 лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023 г. – 23,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците. Със същото решение ответникът РП - Пазарджик е осъдена да заплати на адвокат Т. П. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 1 858,48 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 507,72 лева.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника РП - Пазарджик, с която решението се обжалва като неправилно. Излагат се доводи и за недопустимост на решението, доколкото РП-Пазарджик не била пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искови претенции, както неправилно приел първоинстанционният съд. Сочи се, че съгласно действащото законодателството правоотношенията на магистратите, в частност на прокурорите, при изпълнение на служебните им задължения не са трудови.

Този извод следвал от това, че тези правоотношения не се пораждат, променят и прекратяват от трудовото законодателство, а от индивидуален административен акт на съответната колегия на ВСС. Намира, че препращането в ЗСВ към КТ е субсидиарно и не следвало да води до извода, че ищецът – прокурор, е страна по трудово правоотношение, поради което непрецизно било да се говори и за негов работодател, съответно нито ВСС, нито съответната прокуратура може да се определи като такъв. Сочи, че съгласно закона Пленума на ВСС има правомощието да определя възнагражденията на районните прокурори, като единствено размерите на възнагражденията на най-ниските и най-високите магистратски длъжности се променяли автоматично по силата на закона. За всички останали случаи, включително и за възнагражденията на районните прокурори, промяната настъпвала не по право, а въз основа на издаването на административен акт от ВСС по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, като единствено Пленумът на ВСС имал това правомощие. Сочи, че като юридическо лице на бюджетна издръжка РП Пазарджик не може самостоятелно да определя за какви дейности да се използват отпуснатите от бюджета на съдебната власт бюджетни средства.

Счита, че неправилно районният съд е обвързал размера на магистратското възнаграждение, регламентирано с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с разпоредбата на чл.

218, ал. 2 от ЗСВ, която уреждала размера на възнаграждението за найниските магистратски длъжности, доколкото липсвало законово основание тези хипотези да се обвързват една с друга. Видно от доказателствата по делото, начисляваното и получаваното от ищеца трудово възнаграждение за процесния период било в законоустановените размери по Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, 2 прокурори и следователи. За процесния период не бил издаван друг акт на ВСС, въз основа на който да се определи друг нов размер на възнагражденията на районните прокурори. Доколкото ищецът е получавал възнаграждение спрямо размерите в Таблица № 1 на ВСС, намира, че РП Пазарджик е изпълнила задължението на работодателя да изплати уговореното трудово възнаграждение, противно на изложеното в мотивите на първоинстанционното решение. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, както и за присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца – адвокат Т.П., с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба.

Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски по чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, претендира разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

След извършена служебна проверка по редовността и допустимостта на въззивната жалба, въззивният съд намира, че същата е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ищеца П. Т. П., с която твърди, че до 15.01.2024 г. е изпълнявал длъжността „прокурор“ в РП - Пазарджик. За периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г. му било начислявано основно месечно възнаграждение за заеманата от него длъжност, както следва: от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г. - 2 949 лева, от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - 3 244 лева, от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. - 3 731 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 218, ал. 2, във връзка с чл. 163 от ЗСВ счита, че през посочения период е следвало да получава основно месечно възнаграждение не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската прокурорска длъжност „младши прокурор“, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Тъй като за посочения период основното му месечно възнаграждение е било по-ниско от основното месечно възнаграждение за длъжността „младши прокурор“, моли да бъде осъден ответникът РП - Пазарджик, в 3 качеството на негов работодател по аргумент от чл. 61 от КТ, във връзка с чл.

229 от ЗСВ, да му заплати сумата от 10 850 лева - сбор от неплатени в брутен размер трудови възнаграждения, представляващи разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително платените му суми, подробно описани в исковата молба, за месеците: 04.2021 г., 05.2021 г., 06.2021 г., 07.2021 г., 09.2021 г.,10.2021 г., 11.2021 г., 12.2021 г., 05.2022 г., 07.2022 г., 09.2022 г., 10.2022 г., 11.2022 г., 12.2022 г., 01.2023 г., 02.2023 г., 03.2023 г., 04.2023 г., 07.2023 г., 08.2023 г., 09.2023 г., 10.2023 г., 11.2023 г. и 12.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1 550,00 лева върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., също подробно описани в исковата молба, за месеците посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда 01.03.2024 г., до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок ответникът РП - Пазарджик намира исковата молба за неоснователна и я оспорва по основание и размер. Счита, че РП Пазарджик не е надлежен ответник, който да отговаря по исковете, доколкото размерът на възнаграждението на ищеца не се определяло от ответника, а от ВСС. Поради това счита, че надлежен ответник е именно ВСС. Не оспорва, че през исковия период ищецът е заемал длъжността „прокурор“ в РП Пазарджик, но счита, че ако ищецът не е бил съгласен с размера на възнаграждението, същият е имал възможност да не подписва актове за изменение на акта за заемане на длъжност, съответно след като ги и е подписал, значи е бил съгласен с размера на възнаграждението. Сочи, за процесния период начисленото му и изплатено възнаграждение, съответства на Таблица № 1 на ВСС за 2021г., 2022г. и 2023г., поради което искът е неоснователен. Намира за недоказани твърденията на ищеца за обвързаност на размера на основното месечно възнаграждение на магистрати, заемащи длъжността „прокурор“ в районните прокуратури, с възнаграждението за найниските магистратски длъжности, включително младши прокурори, тъй като такава обвързаност не е визирана в чл. 218 от ЗСВ. Намира, че чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е приложим единствено за определяне на основното възнаграждение на най-ниските магистратски длъжности и е неприложим за другите длъжности в органите на съдебната власт, в т.ч. и за длъжността „прокурор“ в районна прокуратура. Моли искът да не бъде приеман за разглеждане, тъй като РП Пазарджик не е надлежен ответник, а ако бъде приет за разглеждане - да бъде отхвърлен като неоснователен.

С протоколно определение от 20.05.2024 г. пред първоинстанционния съд е допуснато поисканото от ищеца изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК. След изменението ищецът претендира заплащане на главница в общ размер на 11 082,69 лева, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 4