Определение № 1456 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002901877 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез особен представител адв.Д. С. от АК Благоевград касационна жалба на ответника А. Г. П. срещу решение № 338/20.03.2023г. по възз.гр.д.№ 2699/2022г. на САС в частта, с която, след частична отмяна на решение № 901923/13.06.2022г. по т.д.№ 193/2018г. на ОС - Благоевград в частта за отхвърляне на исковете за главница в размер на 61 851.63лв., за възнаградителна лихва в размер на 3874.61лв. и за наказателни лихви в размер на 208.10лв., А. Г. П. е осъден да заплати на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр.София (със старо наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) следните парични вземания, произтичащи от договор за студентски кредит от 28.01.2013г. и анекс №1/23.12.2016г.: главница в общ размер 61 851.63лв, представляваща сбор от неплатени просрочени вноски в общ размер от 4 047.51лв. за периода 20.01.2018г.20.11.2018г. и неплатен остатък от редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 22.11.2018г., в размер на 57 804.12лв.; възнаградителна лихва в размер на 3874.61лв. за периода 20.01.2018г.-22.11.2018г. и наказателни лихви в размер на 208.10лв. за периода от 20.02.-22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното 1 изплащане.

В касационната жалба на ответника се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по т.3, предл.1 и 2 на чл. 281 ГПК.Според особения представител не са изложени мотиви по приетия за спорен въпрос може ли да се постигне ефектът на предсрочна изискуемост с връчване на препис от ИМ по реда на чл.47 ГПК на особения представител на ответника.Поддържа, че изводът за настъпване на предсрочната изискуемост не е съобразен с факта, че ищецът има повече от един особени представители и ИМ не е връчена на излъчен от тях съдебен адресат.Особеният представител намира, че изводът за осъждането на ответника да заплати размера на задължението по анекса не съответства на приетото в мотивите, че анексът не е подписан от него.Оспорва изводите, че договорът не противоречи на чл.17 ЗКСД, че ответникът дължи чистата стойност на кредита, както и, че липсва спор относно общия размер на предоставените кредитни средства по договора.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преди всичко е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.-3 ГПК – очевидна неправилност.

Поддържани са и основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора/банката/, че упражнява правото да направи целия кредит предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора условия, връчването на особения представител на ответника, представлява ли надлежното му уведомяване/на длъжника-ответник/?

2.Представлява ли връчването по чл.47 ГПК на препис от исковата молба, с която е направено изявление за предсрочна изискуемост на кредита, надлежно връчване и, ако – да, откога се счита постигнат ефектът й – от изтичане на срока за получаване на книжата след лепене на уведомлението или връчване на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК?

3.Може ли чрез връчване по реда на чл.47, ал.6 ГПК на особения 2 представител в исковото производство да се постигне ефектът на предсрочна изискуемост?

4.В хипотезата на повече от един особен представител и при определяне измежду тях на съдебен адресат на ответника/ с оглед и дадения от самия съдебен състав указания/ на кой от тях следва да бъде връчен препис от исковата молба?

5.При посочен съдебен адресат, постигнат ли е ефектът на предсрочна изискуемост на кредита, обявен с исковата молба, когато същата не е връчена на съдебния адресат, а на друг измежду особените представители?

6.При уговорен в договора за кредит начин на уведомяване на страните – в случая „писмена форма“ и „по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или по куриерска фирма с обратна разписка“, може ли връчването на особен представител на препис от исковата молба да се счита за уведомяване на ответника-длъжник за обявяване на кредита за предсрочно изискуем?

7.По какъв начин следва да става уведомяването и удостоверяването на връчването на длъжника на писменото изявление за предсрочна изискуемост, за да се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем/при посочени в самия договор начин на уведомяване/?

8.Назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител притежава ли пасивна представителна власт да приема волеизявления на насрещната по правоотношението страна, свързана с промяна в материалното правоотношение, включая изявление за предсрочна изискуемост?

С подадения чрез адв.С. Г. писмен отговор насрещната страна „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, г р . С о ф и я (със старо наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски.

Срещу решение № 338/20.03.2023г. по възз.гр.д.№ 2699/2022 на САС е подадена касационна жалба и от „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр.София ( със старо 3 наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) - в частта, с която е потвърдено решение № 901923/13.06.2022г. по т.д.№ 193/2018г. на ОС Благоевград в отхвърлителната част относно главницата за размера над 61 851.63лв. до 70 155.78лв. и относно договорната лихва за размера над 3874.61лв. до 4510.25лв. за периода 20.10.2018г.-20.11.2018г. Искането е за отмяна на решението в тази част и за уважаване на иска.Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1, т.2(въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата) и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД извършване на капитализиране на неплатени( с отложен платеж) договорни лихви към главницата – капитализиране на лихви?

2.След като няма забрана, вкл. и в Наредба № 9/2008г. на БНБ, за извършване на капитализиране на неплатени( с отложен платеж) договорни лихви към главницата, налице ли е противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД?

С подадения писмен отговор особеният представител на ответника адв.

Д. С. оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о., след преценка на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 28.01.2013г.между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и кредитополучател – ответника А. Г. П. е сключен договор за студентски кредит, по силата на който, с цел заплащане на таксите за обучение, на ответника е предоставен кредит чрез превеждане на всички суми по посочена банкова сметка с титуляр учебното заведение, с краен срок за издължаване 20.12.2027г., при фиксирана годишна лихва от 7%.Установено е, че в договора е предвиден гратисен период от 59 месеца, считано от датата на сключване на договора до 20.12.2017г., през който кредитополучателят не дължи заплащане на главница и лихва, но банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, съгласно действащия погасителен план, като начислената лихва се капитализира годишно.Уговорено е, че след изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща кредита на 120 равни окончателни месечни 4 вноски.Страните са се съгласили, че при неплащане на три последователни вноски банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Към договора е сключен и Анекс № 1 от 28.01.2013г., с който е увеличен само размерът на кредита, при непроменен краен срок за издължаване.Установено е, че по уговорения в договора начин в полза на ответника е усвоена предоставената от кредитора сума в общ размер от 61 851.63лв., но ответникът не е извършил никакви погашения и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем счетоводно на 22.11.2018г.Тогава е подадена ИМ по делото, в която е обективирано волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С първоинстанционното решение исковете са изцяло отхвърлени, тъй като е прието, че договорът и анексът, от които произтичат процесните вземания, са изцяло нищожни.

Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че целият договор е нищожен, приемайки за недействителна единствено договорната клауза за капитализиране на лихвите към главницата за гратисния период.Изложил е съображения, че уговарянето на прибавяне към размера на редовната главница на задължения за натрупана вече възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци, на осн. чл.294, ал.1 ТЗ.Направен е извод, че върху капитализираната/добавената към дълга лихва за гратисния период не следва да се начислява възнаградителна лихва след 20.12.2017г. По отношениен а предсрочната изискуемост съставът на апелативния съд е намерил, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 19.02.2019г., когато на ответника е връчен по реда на чл.47 ГПК препис от ИМ.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка, за която касационният съд не е ограничен от посочените от касатора основания (мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС ), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, 5 обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки п о т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК . Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Поставените в изложението към касационната жалба на ответника въпроси № 4 и № 5 не са значими за крайния изход на делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд.Видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд не е коментирал специфичните за казуса факти, че на ответника са назначени трима особени представители. Тъй като липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат въведените допълнителни предпоставки.

Останалите въпроси в изложението към касационната жалба на ответника следва да бъдат конкретизирани, уточнени и квалифицирани, в изпълнение на правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС така:

Допустимо ли е предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника с връчване на копие от ИМ на особения му представител, назначен на осн.чл.47, ал.6 ГПК?