Решение № 385 от 29.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Стара Загора, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530104036 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че във връзка с разпореждане, получено на 02.10.2023 г., с което бил уведомен, че по издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от длъжника К. Ж. Н. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, упражнява законовото си право да предяви иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 2870/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 789004 на 22.12.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за 1 електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор било всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 789004 на 22.12.2016г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията им, които ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвиждала договорът да е сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. На 22.12.2016 г. ответникът сключил договор за потребителски кредит 789004 с „КРЕДИСИМО“ АД, по силата на който получил сумата от 2812.64 лв., срещу което се съгласил да върне 20 броя вноски по 196,77 лева в срок до 31.08.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.

2

2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърлял станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализирали в приложение № 1 към 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С приложение № 1 към описания договор ,,КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на ищеца вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по договор за кредит № 789004, за сумата от 5 882,88 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно, и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор — цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор, от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвиждал уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му.

Към настоящия момент задължението все още не било погасено. Следвало да се приеме за установено, че ответникът дължал на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2870/2023 г., а именно сумата в общ размер от 5 882,88 лв., формирана както следва: главница в размер на 2812.64 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1122.76 лв. за период от 22.12.2016. г. до 31.08.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 1947,48 лв. за период от 22.12.2016 г. до 08.06.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, 3 определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника по силата на чл. 2, раздел X „Забава“.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска ответникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендиралата лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника К. Ж. Н., че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сума в общ размер от 5882,88 лв., формирана както следва: главница в размер на 2812.64 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1122.76 лв. за период от 22.12.2016. г. до 31.08.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 1947,48 лв. за период от 22.12.2016 г. до 08.06.2023 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът К. Ж. Н. чрез назначения му особен представител – адв. Д. П., оспорва изцяло по основание и по размер претенцията на ищеца. Не бил налице правопораждащият фактически състав, обуславящ задължение за заплащане на претендираните суми. Моли съда да отхвърли така предявения установителен иск поради липса на уведомяване на доверителя за: цесия от 02.03.2021г. между „Кредисимо“ АД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер за прехвърляне на вземания по Договор за потребителски кредит №... от 22.12.2016г.; цесия от 02.03.2021г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ЕООД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер за прехвърляне на вземания. Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски по ч.гр.д. №2870/2023г. по описа на РС-Ст.Загора. Предявеният установителен иск бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен, а издадената по ч.г.д. №2870/2023г. по описа на РС-Ст. Загора заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК следвало да бъде отменена.

Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски по това дело. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан. Ищецът следвало да докаже твърдението си като представи писмени доказателства. Представените от ищеца ксерокопия на документи - Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за за потребителски кредит №789004 от 22.12.2016г. , Приложение №1 към Договор за за потребителски кредит №789004 от 22.12.2016г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити не доказвали наличието на договор за кредит, сключен между страните. Нито един от представените документи не носел подписа на ответника. Ищецът не представил доказателства за твърдението си, че такъв договор бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР. При недоказано наличие на сключен между страните конкретен договор за потребителски кредит, не било доказано възникването на твърдяното от ищеца задължение 4 на ответника. Ищецът не представил доказателства, че ответникът получил сумата 2812,64 лв. Оспорва твърдението, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита и че към настоящия момент задължението все още не било погасено. Към исковата молба нямало доказателства за конкретно задължение на ответника по Договор за потребителски кредит №789004 от 22.12.2016 г. В исковата молба се съдържало само изявление на процесуалния представител на ищеца, че към датата на подаване на исковата молба задължението все още не било погасено. Последното изявление имало характер на писмено свидетелско показание, каквото по ГПК не било допустимо. При недоказано осчетоводяване от кредитодателя на задължение на ответника, не било доказано наличието на твърдяното от ищеца задължение.