Решение № 140 от 21.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ***0 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601046 по описа за 2022 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда № 31 от 27.10.2020 година, постановена по НОХД № 339 по описа за 2018 година, състав на Софийския окръжен съд е признал подсъдимия С. И. В., за ВИНОВЕН в това, че:

На 21. 04. 2017 г., срещу 22. 04. 2017 г., в недвижим имот, находящ се в гр. ***, *** област, ул. „***“ № ***, умишлено умъртвил К. Г. К. с ЕГН ********** от гр. ***, *** област, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, хип. 2 във вр. с чл. 115 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪДИЛ на 16 /шестнадесет/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. I, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС съдът постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален «СТРОГ» режим.

1

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето през което подс. С. И. В. е бил задържан, считано от 23. 04. 2017 г., до 21. 12. 2017 година.

Разпоредено е, след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства по делото - ръчна количка, нож с дължина на дръжката 20 см. и нож с дължина на дръжката 23 см., да бъдат върнати на правоимащите лица, а останалите да бъдат унищожени по предвидения в закона ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Софийски окръжен съд, сумата от 753 /седемстотин петдесет и три/ лева, представляваща деловодни разноски, а в полза на ОДМВР - София направените по делото разноски, в размер на 2630. 60 /две хиляди шестстотин и тридесет лв. и 60 ст./ лева.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди да изтече срока за обжалване/ 30.10.2022 год./ срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия адв. Б. от САК, а след запознаване с мотивите на съда и допълнение към жалбата в което са изложени поподробни доводи.

Жалбата и допълнението имат следното основно съдържание:

Подсъдимият не е доволен от присъдата и я обжалва изцяло, като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и наложено явно несправедливо наказание. Отправена е молба на основание чл.336, ал.1 т. 3 НПК присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която да бъде признат за невинен за престъплението в чието извършване е обвинен или на основание чл.335, ал.1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС или да бъде намален размера на наложеното наказание.

В мотивите на присъдата е налице превратно тълкуване на доказателствата. Първоинстанционният съд се е отдалечил от заложения в чл.13 и чл.14 от НПК стандарт, като първият съд е тълкувал едностранчиво доказателствата, изопачил е действителното им съдържание и е пренебрегнал информацията, съдържаща се в тях. В резултат на това съдебният акт съдържа вътрешни противоречия и празноти.

В самото начало на мотивите съдът е отбелязал, че изцяло възприема 2 фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, въпреки че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, годни да оборят изложеното в обвинителния акт.

Сочи се, че в мотивната част съдът дословно е приел събитията, описани като случили се в часовете преди настъпването на смъртта на пострадалия, че подсъдимият и пострадалият били в дома на св.Х., където пили алкохол, след това взели още алкохол и отишли да си допият в жилището, обитавано от подс. В., без тази приета фактическа обстановка да се подкрепя от каквито и да е доказателства, освен от показанията на св.Х. на досъдебното производство, които не могат да служат за формиране на вътрешно убеждение от съдебния състав, тъй като преди да бъде разпитан на съдебното следствие този свидетел е починал, като протоколът за разпит от ДП не е прочетен и Х. е заличен като свидетел с определение в съдебно заседание на 16.11.2019г.

Твърденията в обвинителния акт за това какво точно се е случило в мястото, обитавано от подс. В. се базират на предположения тъй като в събраните на дос. производство доказателства липсва информация за това.

Изключително спорно е дали въобще пострадалият е посетил преди смъртта си мястото, където се твърди, че е извършено престъплението, понеже в тази насока няма обективни данни.

Единствената опора на това предположение е намерената кръв върху кожена каишка, иззета от вътрешността на печка „Терма 3“ при проведения оглед на местопроизшествие на 22.04.2017г. Наличието на посочената каишка на мястото, където се твърди, че е извършено престъплението не доказва в достатъчна степен, че пострадалият е умъртвен там и че автор на деянието е подс. С. В.. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че липсва отговор на въпроса каква е давността на зацапването с кръв по въпросната кожена каишка, тъй като следите от кръв могат да са от най-различни източници, от най- различен произход и с най- различна давност.

Съдът директно е приел, че подс. В. е извършител, без да са налице каквито и да е данни в тази насока. Смъртта на постр. К. е настъпила в следствие на нанесени множество удари с текстолитова, цилиндрична пръчка, намерена в жилището, обитавано от подс. В.. По същата се доказва от заключението на експертизата за наличие на човешка кръв и нищо повече.

3

При силни удари в главата, най-малкото би следвало по нея да са останали косми от косата на ударения, но по пръчката не са открити и иззети дактилоскопни следи, от които да може да се установи коя е този който е държал тази пръчката, ако въобще може да се приеме с пълна категоричност, че именно с нея е причинена смъртта на пострадалия.

Според защитника приобщаването на веществените доказателства към делото с протоколи за оглед на местопроизшествие, особено от помещението, обитавано от подс. С. В. противоречи на разпоредбите на НПК. Твърди се, че тези действия са опорочени, тъй като по съществото си представляват изземване, което винаги следва да бъде одобрено от съответния първоинстанционен съд, по реда и в сроковете предвидените в НПК ред. Това не е сторено и се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано.

Защитникът намира, че макар действията да са били проведени в присъствието на собствениците на недвижимия имот, които не са възразили, доводът на съда, че в този случай одобрение не е нужно, е несъстоятелен, тъй като, огледът е проведен в помещение, обитавано от подсъдимия, а не от собствениците на имота. Поради което тяхното съгласие не може да замести волята на подсъдимия дали да предаде доброволно конкретни вещи. Ако подсъдимия доброволно е предал вещите, едва тогава може да се говори за липса от необходимост за одобрение. В конкретния случай тази процедура не е спазена, поради което е налице накърняване на правната сфера на подсъдимия С. В..

С оглед на изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, която, сама по себе си, според експертите, е могла да доведе до летален изход., се оспорва, че са били налице силни болки и страдания, претърпени от пострадалия в следствие от нанесени удари по лицето, в резултат на което е било налице силно кръвотечение, довело до поглъщане на значително количество кръв с изпитването на силни болки и страдания от пострадалото лице. По тази причина се твърди, че как да е се приеме за установено, че е налице настъпването на смърт по особено мъчителен за убития начин.

Във връзка с това се твърди, че наложеното наказание се явява несправедливо. Съдът не е отчел определящите отговорността обстоятелства , 4 защото към момента на постановяване на присъдата е било налице продължителен период от време от извършване на деянието - 5 години, като забавянето на разглеждането на делото в разумен срок не се дължи на противоправно поведение на подсъдимия.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Твърди, че огледът е самостоятелен способ за събиране на доказателства и неговата цел е да се намерят на мястото следи от извършеното престъпление, да се запазят за по-късно изследване и със самото действие по разследването тези намерени вещи и следи придобиват качество на веществено доказателство, без да е необходимо протоколът в тази му част да бъде одобряван от съда.

Повереникът на частните обвинители адв. В. счита, че делото е изяснено от фактическа страна и присъдата следва да бъде потвърдена..

Защитникът на подсъдимия адв. Б.моли да бъде отменена присъдата на СОС и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по съображения, подробно изложени във въззивната жалба и допълнението към нея.

В случая би могъл да бъде извършен оглед единствено и само за запазване на следи от произшествието. Това би било така когато не са изземвани вещи от помещение, обитавано от подсъдимия. Това е едно навлизане в лично пространство на подсъдимия и на което и друго лице и именно поради тазипричина, след като същото е извършено при неотложност, следва тези протоколи да бъдат одобрени. Заявява, че не иска да се изключат огледите, но счита, че доказателствата, които са събрани, въз основа на които е обоснована осъдителната присъда, не са събрани по надлежния ред. Защитникът заявява, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, позовавайки се в мотивите на показания на свидетел, който е 5 починал преди разглеждане на делото и неговите показания не са прочетени от съда, а в същото време съдът е използвал тяхното съдържание, за да мотивира присъдата си. Моли жалбата да бъде уважена.

В лична защита подс. В. заявява, че поддържа казаното от неговия защитник .

В последната си дума подсъдимият В. иска да бъде отменена присъдата.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови присъдата си Окръжен съд София е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. И. В. имащ прякор „Т.“ от гр. ***, до началото на 2017 г. водел скитнически начин на живот, като постоянно злоупотребявал с алкохол. От началото на м. януари 2017 г., подсъдимият В. на практика бил приютен от свидетелите П. В. С. и Н. Н. И., като заживял в стопанска постройка намираща се в гр. ***, на ул. „***“ № *** - в двора, зад къщата на посочените свидетели. Свидетелите С. и И. разрешили на подсъдимия да живее там без да плаща наем, като единствено го предупредили да не кани гости в постройката.

В началото на м. април 2017 г., пострадалият К. Г. К. с прякор „К.“, пък отишъл да живее при свидетеля И. М. Х. в гр. ***, в къщата му, находяща се на ул. „***“ № ***. Преди това живял при баща си - св. Г. К. М. също в гр.

***. Когато пострадалия злоупотребявал с алкохол което се случвало доста често, ставал много избухлив и често проявявал физическа агресия спрямо своя родител. Поради и тази причина, св. М. нито се интересувал, нито пък притеснявал, къде точно битува сина му.

Подсъдимият и пострадалият се познавали по между си, като двамата често употребявали заедно алкохол.

На 21. 04. 2017 г. между 19:00 ч. и 20:00 ч., подсъдимият В. отишъл в дома на св. Х., където по това време се намирал и пострадалият К..

Поговорили си около двадесет минути, след което В. извадил от чантата си шише с ракия, около 0. 200 гр. и поканил К. да пият алкохол в постройката която обитавал, находяща се на ул. „***“ № ***. Последният се съгласил, като взел още едно шише с ракия, след което пострадалият и подсъдимият излезли и тръгнали пеша към жилището, обитавано от В..