Решение № 1717 от 23.10.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 173/2026
- Вид
- Решение № 1717
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Мирослав Вълков
Цитирани разпоредби
- чл.135, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1717
Ловеч, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ административно дело № 20267130700173 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба, подадена от адв. Х. Д. И. от АК - Ловеч в качеството му на пълномощник на В. С. В. с [ЕГН] с посочен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26- ***/ 06.03.2026 г., издадена от В. Н. сектор в РУ - Г. О. към ОД на МВР - Велико Търново. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.
Първоначално жалбата е подадена до Административен съд – Велико Търново, който с Определение № 1401/06.04.2026 г. постановено по образуваното пред него адм.дело №345/2026 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл.135, ал.2 от АПК.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна и явно нецелесъобразна. Излагат се доводи, че не е установено авторството на извършеното нарушение, след като посочените в АУАН свидетели не са очевидци. Сочи се, че липсват правни основания за издаване на акта и сред хипотезите на санкционната норма не попада нарушението на жалбоподателя. Прави се искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, както и за нейната отмяна..
С Определение №1386 от 25.08.2026г. съдът е отхвърлил направеното особено искане по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява, като с молба вх.№3166/12.10.2026г. от адв.Х. Д. И., процесуален представител на жалбоподателя, уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание, не възразява да се даде ход на делото, представя писмени бележки и списък с разноски.
Ответникът В. Н. на сектор РУ Г. О. към ОДМВР Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № GA4390668 от 06.03.2026г. е констатирано, че В. С. В. на 06.03.2025 г., около 08:25 часа в обл. Велико Търново, общ. [населено място] на ПП 1-4(София-Варна), км.137 в посока на движение [населено място], като водач на лек автомобил - „Мерцедес“ С320, с рег. №[рег. номер], управлява лек автомобил [Марка] С320, с рег. №[рег. номер], собственост на „Братя Веселинови“ ЕООД с [ЕИК], като при подаден сигнал за спиране от контролен орган при Национално тол управление със стоп палка по образец водачът не спира плавно на посоченото място от представителя на службата по контрол, а продължава движението си по ПП 1-4 в посока [населено място], като виновно нарушава чл.103 от ЗДвП- не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
С оглед констатираното управление на МПС от В. С. В. и съставения АУАН, Д. И. В. на длъжност В. Н. сектор РУ Г. О. към ОДМВР Велико Търново е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0268-000017 от 06.03.2026 година, с която на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца. СУМПС с № ********* е предадено на 26.03.2026г.
Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 26.03.2026г., а жалбата е подадена в Административен съд-Велико Търново и е заведена с вх. №2262/06.04.2026г., видно от доказателствата по делото.
С административната преписка и в хода на производството са приложени: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0268-000017 от 06.03.2026г. /л.24-24 гръб/; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA4390668 от 06.03.2026г. /л.25-25 гръб/; Справка за нарушител/водач относно В. С. В. /на л.26-28/, Заповед № 366з-3249 от 04.09.2025г. на Директор на ОДМВР-Велико Търново /л.29-31/; Докладна записка с рег.№350р-2448/09.03.2026г/л.32/; Възражение от В. С. В. против АУАН с бланков № GA4390668 от 06.03.2026г. /л.33-34/; Свидетелство за регистрация на МПС/л.35/; Наказателно постановление № 26-0268-000087 от 25.03.2026г. /л.37/.
Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 26.03.2026г., а жалбата е заведена с вх. вх. №2262/06.04.2026г., в деловодството на Административен съд-Велико Търново, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Гореизложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.
Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 366з-3249 от 04.09.2025г. на Директор на ОДМВР-Велико Търново, на основание чл.43 от ал.4 от ЗМВР във вр. чл.172 ал.1 от ЗДвП е оправомощил началниците на сектори/групи “Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР - за нарушения на закона за движение по пътищата, извършени на територия, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. чл.171 т.1 т.2 т.2а т.4 т.5 б.”а” т.6 и т.7 от Закона за движение по пътищата. Обжалваната заповед е издадена от В. Н. сектор РУ-Г. О. при ОД на МВР Велико Търново в това му качество за нарушение, извършено на територията, обслужвана от РУ Г. О. и е налице необходимата компетентност. По делото между страните не се спори, че издателят на оспорената заповед е В. Н. сектор РУ-Г. О. при ОД на МВР Велико Търново.
С оглед изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДвП.
Издателят на Заповедта формално е посочил фактическите и правните основания, като изрично се е позовал на съставеният АУАН, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП.
Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания по чл. 35 от АПК, при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, както се твърди в жалбата. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа обстановка.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146, т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.
По отношение на оплакванията в жалбата по съставомерността на деянието и по авторството на нарушението, съдът намира, че е недопустимо в производството по оспорване на ЗПАМ да се смесват възраженията, които са предмет на административнонаказателното производство по обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК, а не от нормите на ЗАНН. В този смисъл съдът в настоящия казус не се произнася по възражението относно допуснати нарушения, касаещи акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, подлежащи на контрол за законосъобразност в административно наказателното производство.
Заповедта е материално законосъобразна.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б.з)бб) ЗДвП, е който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd0efbc0-8c30-42eb-812b-415bda98b53a