Определение № 511 от 18.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Благоевград, 17.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500137 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. В. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. “Д. Й.” № *, чрез адв. Е.Д., срещу Определение № 666/13.12.2021г. по гр. дело № 1943/2021г. по описа на РС Б., с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исканата защита, поради това че молителката не е активно процесуално легитимирана в производството по Закона за защита от домашно насилие.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост на изводите на съда от събраните по първоинстанционното дело доказателства, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като иска се от съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Основното оплакване е за това, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, въз основа на погрешна оценка на доказателствата пред РС Б., че към момента на деянието на ответника, страните не са били във „фактическо съпружеско съжителство“, като не са споделяли едно „домакинство“, макар да са събрани доказателства че са периода от есента на 2019г. до процесната дата- 24.07.2021г., двамата са живеели заедно в едно и също жилище и са поддържали интимна връзка помежду си. Поддържа се, че за да се приеме че две лица са във „фактическо съпружеско съжителство“, законът не изисква съжителството да е явно и демонстрирано в обществото, както и че не е необходимо две лица да живеят непрекъснато заедно.

С частната жалба застъпено е становището, че по категоричен начин от събраните 1 доказателства по делото пред първоинстанционния съд, е доказана от обективна страна предпоставката на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН, поради което ответникът процесуално легитимиран да отговаря по жалбата, а молителката е активно процесуално легитимирана да търси защита по специалния ЗЗДН. Оспорва се като погрешен извода на първоинстанционния съд, на който същият се е позовал в мотивите към решението си, за да приеме че е налице недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална легитимация за ищцата да търси защита по този ред.

В срока по чл. 276 ал. 2 от ГПК, отговор на частната жалба е постъпил от насрещната страна по делото- от ответника В.Х. В., ЕГН **********, от гр. Б., чрез пълномощника му Х. В., като с него се оспорва изцяло частната жалба като недопустима и неоснователна, като се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Навадено е с писмения отговор възражение за недопустимост на частната жалба, поради това че същата е просрочена. Излагат се съображения, че след приключването на съдебното следствие, съдът е насрочил съдебно заседание по делото за обявяването на решението си, като е посочил дата и час- 13.12.2021г. от 11 часа. След като съдът при редовното провеждане на насроченото съдебно заседание, е обявил съдебния си акт, а страните са били редовно уведомени за датата на провеждането му, като и двете страни са били редовно уведомени за датата на съдебното заседание, то срока за обжалване на постановения съдебен акт следва да тече от тази дата- 13.12.2021г., като е изтекъл на 20.12.2021г. Тъй като частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело е входирана в деловодната система за електронно правосъдие на 21.12.2021г., то тя е просрочена и следва да бъде оставена от въззивния съд без разглеждане.

С писмения отговор на частната жалба, поддържа се че обжалваното определение на РС Б. е правилно и законосъобразно, като съгласно наведеното с молбата по делото, следва да се приеме че най- близко до законовата норма за настоящия казус следва да е хипотезата на чл.

3 т. 2 от ЗЗДН- „лице, което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство“.

Същевременно оспорва се че липсват доказателства за изпълнението на поставеното от закона изискване за допустимост на искането, като ищцата и нейния пълномощник са били наясно с това, тъй като навсякъде се твърди за това че ищцата и ответника са живели на „фактически начала“, като такова е и твърдението в декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.

Поддържа се с отговора на частната жалба, че макар в ЗЗДН да липсва легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство“, то определение за същото е дадено в редица други закони, като се сочи че първоинстационният съд правилно е тълкувал това понятие, като се е съобразил с буквата на закона и така е постановил един правилен и обоснован съдебен акт, като е прекратил производството по делото като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата да търси съдебна защита по реда на ЗЗДН. Излагат се доводи, че за да се приеме че две лица са във „фактическо съпружеско съжителство“, следва същите освен съвместното обитаване на едно жилище, да демонстрират пред околните и отношения типични за семейните двойки, а в конкретния случай това не е налице. Всички разпитани по делото свидетели сочат, че двамата са 2 пътували сами и са се прибирали в събота и неделя при родителите си, че са имали свой приятелски кръг на общуване, в който другият не е присъствал. Ето защо с отговора на частната жалба, поддържа се изцяло обжалваното определение на РС Б., с което производството по първоинстанционното дело е било прекратено като недопустимо и поради липса на активна процесуална легитимация.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на частната жалба поради това че същата е просрочена. Съдията разглеждащ делото като първа съдебна инстанция е насрочил открито съдебно заседание, като е съобщил на страните че на посочената дата ще обяви решението си, съобразно чл. 15 ал.1 от ЗЗДН. За насроченото съдебно заседание страните са били редовно уведомени, но молителката А. В. Д. и пълномощника и адв. Е.Д., не са се явили и не са присъствали при провеждането на откритото съдебно заседание, в което съдът е обявил обжалваното Определение № 666/13.12.2021г. по гр. дело № 1943/2021г. по описа на РС Б.. След като страната и нейния пълномощник не са присъствали в откритото съдебно заседание за обявяване на решението на съда, то постановения от съда акт следва да им бъде съобщен, като срока за обжалване ще тече от датата на съобщаването на определението на съда на страната. Без значение е че съдът е съобщил на страните че ще обяви решението именно при провеждането на насроченото за 13.12.2021г. открито съдебно заседание.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена а обжалваното определение на първоинстанционния съд отменено като неправилно, а делото върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Производството пред РС Б. е образувано въз основа на молба от А. В. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. “Д. Й.” № *, чрез адв. Е. Д., срещу Х. В. В., с адрес на регистрация в гр. С..

Съдът е сезиран с молба по чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, във вр. с чл. 8 ал.1 т. 1 от ЗЗДН, с искане за предприемане на мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие и с искане за издаване на заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН.

В молбата на А. В. Д. и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, сочи се че молителката- А. В. Д. и ответника по искането- Х. В. В., са живели на фактически начала в жилище под наем, на адрес: гр. С., кв. „Р.“, ул. „В. А.“ № *, ет. *, ап. *, заедно със тяхна съквартирантка Р. Н., като договорът за наем е сключен между А.Д. и собственика на апартамента, а месечния наем се заплаща от молителката и нейната съквартирантка. Молителката декларира че е била в интимни отношения с Х. В. В., които датират от есента на 2019г. Първоначално отношенията им били добри, но в последствие ответникът започнал да проявява неуважение 3 и агресия спрямо молителката, поради което А. В. Д. и нейната съквартирантка решили да сменят квартирата си с друга, като се преместили през ноември 2020г. Ответникът Х. В. В. дошъл и в новата квартира и отново започнал да живее заедно с молителката.

Ответникът в хода на производството по делото чрез пълномощника си оспорва че е бил във „фактическо съпружеско съжителство“ с молителката, като твърди че не се е намирал във фактическо съжителство с А. В. Д..

Съдът е издал заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН и е събрал писмени и гласни доказателства по делото. Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните гласни доказателства, че А. В. Д. и Х. В. В. са съжителствували заедно в квартирата на молителката в гр. С., като през времето през което е бил в С., ответника е живеел именно при А. В. Д., тъй като не се установява да е имал и друга адресна регистрация в столицата.

Разпитаните свидетели сочат, че двамата са поддържали много близки интимни отношения, но същевременно установява се, че двамата пътували сами и са се прибирали в събота и неделя при родителите си, че са имали свой приятелски кръг на общуване, в който другият не е присъствал.

С обжалваното Определение № 666/13.12.2021г. по гр. дело № 1943/2021г. по описа на РС Б., съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исканата защита, тъй като молителката не е активно процесуално легитимирана в производството по Закона за защита от домашно насилие. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не се установява и доказва по делото, че А. В. Д. и Х.

В. В., за периода от месец октомври 2019г. до 27.07.2021г./датата посочена като време на извършването на насилствения акт/, са били във „фактическо съпружеско съжителство“, по смисъла на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. Излагат се съображения че връзката между двамата е била поскоро такава на фактическо съжителство, отколкото на две лица, които съжителствуват заедно под един покрив, които да поддържат отношения на взаимност, фактическа и физическа близост, споделяне на разходите и обща воля за съвместно живеене в едно домакинство като съпрузи.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателката с частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за основателни, поради следните правни съображения:

С ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК са премахнати ограниченията на обхвата на въззивната проверка, извършвана въз основа на частна жалба срещу акт на първоинстационния съд по реда на чл. 278 от ГПК, като са дадени указания на съдилищата че същото не се провежда при условията на ограничен въззив, а съдът следва да извърши проверка за приложението на материалния и процесуалния закон и без за това да са наведени оплаквания с частната жалба въз основа на която е образувано делото.

Правният интерес от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка, която следва да е налична от момента на подаване на молбата до постановяване на съдебен акт по същество на спора. Тази предпоставка е абсолютна и затова, съдът е натоварен да 4 следи за нея служебно във всеки един момент от развитие на производството, а при определени хипотези включително и след постановяване на решението до влизането му в сила.

Безспорно преценката за допустимост на искането, с което съдът е сезиран следва да е основана на заявените от ищеца молител твърдения с молбата по чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, както и от обстоятелствата посочени в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, представена с молбата. За да направи преценка съдът, дали молителката е активно легитимирана да се ползва със защита по ЗЗДН, следва да бъде сезиран с недвусмислено твърдение, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Тежестта на доказване на фактите, от които може да се изведе извод за фактическо съпружеско съжителство е за молителката, но ако тя не е въвела конкретни фактически твърдения, те не могат да бъдат замествани от съжденията на съда, нито извеждани от него с мотиви, които се ограничават до изводи за неоснователност на възраженията на ответника.