Решение № 54 от 21.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Монтана, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.267 ГПК.

Жалбоподателят „Т.“ ЕАД обжалва Решение № 274/ 10.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 1544/ 2023 г. по описа на Районен съд – Лом с оплакване за незаконосъобразност.

Твърди, че същото е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон, като същото е постановено и при съществени процесуални нарушения, довели до неправилни фактически и правни изводи на съда, което е довело до незаконосъобразност на решението. Твърди,че въпреки направеното искане за събиране на доказателства съдът не се е произнесъл по същите, поради което и делото е останало неизяснено от фактическа страна.Предвид горното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново,с което да уважи предявените искове.

Постъпил е отговор от въззиваемия Е. Б. К., който взема становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения .Поддържа,че ищецът е бил задължен да предложи на всеки потребител да сключи индивидуален договор,а след като няма такъв, то следва да се приеме,че не е налице и валидно облигационно отношение между страните.Предвид горното моли съда да потвърди атакуваното решение.

Становище от третото лице помагач-„ Т. „ ЕООД не е постъпило по делото.

По делото са събрани нови писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в 1 процеса и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание чл.

422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорни искове за лихви по чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на Е. Б. К., ЕГН ********** от гр. С., че дължи на ищеца сумата 2757,18 лв., от която: 2400,18 лв., главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода м. Май, 2020 м. Април, 2022 год. за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. К., бл. ***, вх. *, ап. * с абонатен № 347887, инсталация 4000344465,

283,61 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 03.04.2023 год., 61,84 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. Май, 2020 - м. Април, 2022 год. и

11,55 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 03.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на заявлението - 27.04.2023 год., за които суми е подадено Заявление по ч.гр.д. № 1034/2023 год. по описа на ЛРС и издадена, Заповед № 704/20.06.2023 г.

За да постанови атакуваното решение ,ЛРС е приел , че ищецът не е доказал наличие на договорни отношения с ответника, поради което и същият не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. Предвид горното е отхвърлил исковите претенции.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд поради следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Т." ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 1034/2023 год. по описа на ЛРС, е издадена, Заповед № 704/20.06.2023 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на заявителя - настоящ ищец, против ответника Е. Б. К., за сумата 2757,18 лв. от която: - 2400,00 лв., - главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода м. Май, 2020 - м. Април, 2022 год., 283,61 лв. лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 - 03.04.2023 год., за дялово разпределение: 61,84 лв. - главница за периода м. Май, 2020 - м. Април, 2022 год. и 11,55 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 03.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на заявлението - 27.04.2023 год. до окончателното изплащане и 105,14 лв. разноски, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414,ал.2 от длъжника е постъпило възражение, че не дължи претендираните суми .Това възражение е съобщено на ищеца и в предвидения от закона срок същия е предявил настоящия иск .

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като 2

Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист. За уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия;обема на реално доставената за процесния имот топлинна енергия за исковия период и размера на претендираното вземане.

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че процесният имот-ап.3 ,находящ се в гр.С., ж.к. К., бл. ***, вх. * е топлоснабден / в тази насока не са правени и възражения от страна на ответника/ и за процесния период е консумирана ТЕ. Не се спори между страните, че сумите не са заплатени .

От събраните по делото доказателства се установява/икономическата и съдебнотехническата експертиза/ безспорно,че отчетните данни на топломера съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури, издадени от ищеца за процесния период,като сумите за топлинна енергия за имота на ответника са изчислени при спазване нормативната уредба в областта на енергетиката, в т.ч. ЗЕ, ОУ на ищеца, одобрени от КЕВР и Наредба № 16334/2007 год.,а монтираният в абонатната станция топломер е преминавал периодични метрологични проверки съгл. Закона за измерванията на всеки две години, съответно през м.

07.2019, м. 12.2021 и на 03.12.2021 год.Установено е също така,че дължимите суми за ТЕ са в размер на 2400,18 лв. и не са заплатени ,а дължимите суми за ДР за процесния период са 61,84 лв. ,които също не са заплатени. След извършено прихващане със сума за възстановяване на ответника във връзка с ретроактивно намаление на цената за периода 07.2019 - 03.2020 год. в размер на 34,81 лв., размерът на задължението е 2400,18 лв.

Мораторната лихва за забава на плащането на база на определен падеж на плащане по издадените общи фактури върху дължимата главница за топлинна енергия за процесния период е в размер на 277,99 лв.

Мораторната лихва за забава на плащането на база на определен падеж на плащане по издадените общи фактури върху дължимата главница за дялово разпределение за процесния период е в размер на 8,68 лв.

Спорът в случая се свежда до наличието на облигационно отношение между страните.

С оглед събраните по делото доказателства /представеният договор и справки от подадени от ответника декларации по чл.14 ЗМДТ/ пред настоящата инстанция е безспорно,че ответникът е собственик на ап.3 ,находящ се в гр.С., ж.к. К., бл. ***, вх. * .

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Освен собствениците и вещните ползватели, потребители на топлинна енергия могат да бъдат и наемателите, за които е открита партида.

3

В този смисъл са и дадените разяснения с ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, според които собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, като изключение от това правило е когато имотът е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение и между ползвателят и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на това съдът приема за безспорно,че между ответника и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за процесния период.

В жалбата се твърди,че след като липсва индивидуален договор, не е налице валидно възникнало правоотношение.Това твърдение е неоснователно по следните съображения:

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.Както бе изложено по-горе, от заключенията на експертите се установява,че задълженията са изчислени правилно съобразно тези правила.