Определение № 313 от 23.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Ловеч, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500169 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 423 ГПК (вх.№ 260042/6.02.2026 г.), подадено от Т. В. Т. по ч.гр.д.№1132/16 г. по описа на РС-Ловеч. В същото се твърди, че прави възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение №715/8.07.2026 г. издадена по ч.гр.д.№1132/16 г. по описа на ЛРС, поради това, че е бил лишен от възможност да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК. Твърди, че посочената заповед не му е била надлежно връчена, тъй като в деня на връчването й не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.България. Представя доказателства, че в периода от 2013 до 2025 г. е живял и работил във В. и Х.. Твърди, че е узнал от ЧСИ В.

П. за издаване на заповедта за изпълнение, чиято кантора посетил, след като разбрал, че е наложен запор на неговата банкова сметка. Излага, че на 7.01.26 г. са му били предоставени копия от подлежащите на изпълнение документи.

Към възражението представя писмени доказателства за местопребиваването му във В. в периода от 19.01.2013 г. до 17.11.2019 г. и в Х. за периода от 2020 до 2025 г. във връзка с подадени документи за здравно осигуряване, като част от тях не са на български език.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на възражението от “Макс Колект“ ЕООД-София с ЕИК *********, в която застъпва становище, че възражението е преклудирано, тъй като на 27.03.2023 г. призовкар при ЧСИ П. е връчил ПДИ и книжата към нея на майката на длъжника В.И., която живее на постоянния и настоящ адрес на Т. Т..

Твърди, че на 13.02.2023 г. има извършен паричен превод от банковата сметка на Т. Т.. По същество също оспорва твърденията за недължимост на вземането на С. като моли да бъде отхвърлено искането като преклудирано. Прилага покана за плащане, получена на 27.03.23 г. от майката В.И., запорно съобщение №50450/24.11.25 г., съобщение до Т. Т. за дължими такси,

От събраните по делото доказателства и приложените към възражението и отговора, 1 преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът установява следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА

Безспорно установено по делото е, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “Макс Колект“ ЕООД-София с ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. №1132/2016 г.по описа на РС-Ловеч. Със заповед №715/8.07.16 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК PC – Ловеч е разпоредил длъжникът Т. В. Т. с ЕГН ********** с адрес **** да заплати на “Макс Колект“ ЕООДСофия с ЕИК ********* сумата 29,90 лв главница, 149,52 лв. неустойка от 1.08.2013 г. до 1.01.2014 г., 8,98 лв. лихва за забава върху главницата за период 17.07.2013 г. до 29.06.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 4.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325 лв. разноски по делото ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заповедта с разпореждане №3790/24.08.16 г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист, след като съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.7 вр. с ал.5 от ГПК в редакцията преди изменението /ДВ бр.100/2019 г./ чрез залепване на уведомление и в указания двуседмичен срок длъжникът не се явил да получи книжата.

Съдът установява от приложената ПДИ по изп.д.№20198790400225 по описа на ЧСИ В. П. рег.№879 с район на действие Окръжен съд-Ловеч на л.7 от делото, че тя е изпратена с изх.№08208/27.03.2023 г. до Т. В. Т. с адрес ****. Същата е връчена от П.П., длъжностно лице-връчител при ЧСИ №879 на 27.03.2023 г. на В.И.-майка на Т. В. Т. срещу подпис.

Във връзка с твърденията на “Макс Колект“ ЕООД-София с ЕИК *********, че е имало плащане от страна на Т. по сметка на ЧСИ на 13.02.2023 г. съдът е изискал справка от ЧСИ В. П. за това обстоятелство, с приложено копие от платежния документ.

От полученото съобщение с вх.№3309/23.04.26 г. с приложено към него платежно нареждане от датата 14.02.2023 г. съдът установява, че по изп.д.№ .№20198790400225 по описа на ЧСИ В. П. рег.№879 с район на действие Окръжен съд-Ловеч е постъпила сумата от 237,55 лв./121,46 евро/ от третото задължено лице „Юробанк България“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 2. Заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България., на която хипотеза се позовава и Т. във възражението си. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл.423 от ГПК. Този преклузивен срок тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение т.е. касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го 2 заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазването му, въззивният съд изхожда от твърденията на молителя и представените по делото доказателства за момента на узнаването. При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничават обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата основателност. В случая от представените по делото доказателства безспорно може да се направи извода, че на дата 27.03.2023 г. на постоянния адрес на Т. В. Т.:**** е връчена ПДИ, придружена с изпълнителен лист от 24.08.2016 г. по ч.гр.д.№1132/16 г. по описа на РСЛовеч от П.П., длъжностно лице-връчител при ЧСИ №879 на В.И.-майка на Т. В. Т. срещу подпис. Следователно майката на Т. се е подписала като получател, с което е поела задължението да предаде поканата за доброволно изпълнение на адресата. Тя е от кръга на лицата по чл.46 ал.2 от ГПК, чрез които става връчването на съобщението в хипотезата, при която същото съобщение не може да бъде връчено лично на адресата. Това задължение произтича от закона, който регламентира начина на връчване на съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата и начина на удостоверяване на връчването.

Връчването от длъжностното лице –връчител при ЧСИ по този начин е редовно с оглед предвидената в ГПК процедура. Дали майката е изпълнила задължението си за предаване на книжата е обстоятелство, което е ирелевантно относно преценката за спазване на с процедурата. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в определение №620/6.08.2014 г. по ч.гр.д.№3631/14 г. по идентичен казус. Междувпрочем в своето възражение Т. не е изложил твърдения, че майка му не е изпълнила своето задължение за предаване на книжата и въобще не е коментирал този факт.

Категорично според настоящата инстанция на тези дата 27.03.2023 г. Т. е узнал за издадената заповед за изпълнение и следователно подаденото на 6.02.26 г. възражение се явява просрочено и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, тъй като не е спазен едномесечният преклузивен срок за подаване на възражението от узнаването на заповедта.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с правно основание чл.423 от ГПК /вх.

№ 260042/6.02.2026 г.), подадено от Т. В. Т. ЕГН ********** **** по ч.гр.д.№1132/16 г. по описа на РС-Ловеч като просрочено и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№169/26 г. по описа на ЛОС.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението му пред Апелативен съд-Велико Търново с частна жалба.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4