Решение № 526 от 14.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520103288 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М. А. К., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. Г. М. от АК Русе, срещу Община *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: село *******, представлявана от Кмета Г. М., с която е предявен е иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: да се признае за установено по отношение на ответната Община *******, че ищецът М. А. К., като наследник на А. Д. К., е собственик по давностно владение на основание чл. 79 от ЗС, върху недвижим имот *******, с площ от 606 кв.м., в кв.

******* по плана на с. *******, с идентификатор *******, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на село *******.

Ищеца твърди, че е владял описаният имот непрекъснато в продължение на 10 години, като със Заповед № 141 от 18.07.1990 г. и Договор от 18.07.1990 г. на ОНС ******* за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, на наследодателя му А. Д. К. е отстъпено право да построи жилище и др. помощни постройки върху имот № 367, съставляващ парцел XII-1363 в кв. ******* по плана на с. *******, идентичен с процесния, в който той извършил частично правото му на строеж като изградил помощни постройки и не е изпълнил задължението си да поиска да му се издаде разрешение за строеж и да построи жилище. Счита, че това право му се погасило през 1992 г. съгласно Заповед № 1421/18.07.1990 г. на ОНС ******* /ако не извърши строителство в срок от 2 г. от получаване на парцела/, а съгласно чл. 67 от ЗС се погасило след 5 г. или до 19.07.1995 г.

Твърди, че от 19.07.1990 г. до смъртта си А. Д. К., /поч. на ******* г./, е упражнявал фактическата власт върху имота, а след смъртта му М. А. К. е продължил да ползва и владее, явно и спокойно, със знанието и намерението, че е техен. Счита, че независимо от налагането на мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, то с решението на 1

Конституционния съд в сила от 08.03.22 г., е налице повече от 10 г. недобросъвестно давностно владение в негова полза. Счита, че съставянето на Акт за частна общинска собственост № 192/02.07.2007 г. за процесния имот не прекъсва давността, тъй като има само декларативен характер и не бил връчван на ищеца. Счита, че от 2002 г., когато имота е отписан от Областния управител Общината бездействала. Твърди, че изградените от него в имота ограда, бетонна площадка, оранжерия, водомерна шахта, чешма, засадени лози, описани с констативен протокол от 20.03.2025 г., установявали безспорно упражняването на фактическата му власт върху имота.

Правния си интерес за предявяване на иска обуславя с издадената Заповед № РД-09- 246/14.05.25 г., на Кмета на Община *******, за изземване на недвижимия имот спрямо него М. А. К..

С допълнителна молба посочва, че в Административен съд Русе е образувано административно дело № 414/2025 г. между същите страни с предмет обжалване на Заповед № РД09-246/14.05.25 г. на Кмета на Община *******, от М. А. К., за изземване на процесния недвижим имот, като производството е спряно до приключване на настоящото.

В законоустановеният срок е постъпил отговор от ответната Община *******, чрез адв. К.

К., с който счита иска за неоснователен поради липса на двата елемента на придобивната давност по чл. 79 от ЗС, а именно: че ищеца е владял процесния имот повече от 10 години като период от време, както и оспорва че праводателят на ищеца и самия ищец са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят. Счита в отговора си, че давността за придобиване на частна общинска собственост е текла между

01.06.1996 г., когато в чл. 7 от Закона за държавната собственост е направено разграничението, че давност не тече само по отношение на публичните държавни или общински имоти, а в съдебно заседание се поправя и твърди, че давността започнала да тече от 09.11.1999 г., когато влиза в сила Параграф 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост и на 31.05.2006 г. е спряна и продължава отново след 08.03.2022 г., когато с решение по Конституционно дело 16/2021 г. е преустановено действието на наложения мораториум. Възразява, че години преди влизането в сила на решението на КС ищецът не е упражнявал фактическата власт върху процесното дворно място, поради което нямало как да е изтекъл срокът от 10 години. Твърди, че по Заповед № 154/11.04.2022 г. Кметът на Община ******* е наредил проверка на всички актувани имоти с АОС дали се владеят и с писмен отговор Кмета на с. ******* е посочил, че парцел XII-1666 в кв. ******* по плана на с. ******* не се стопанисва от никого, установено е при оглед на 01.06.2022 г., че парцелът е празен, с висока степен на затревеност, необработван. На 20.03.2025 г. също е извършен оглед на място от комисия, назначена от Кмета на Община ******* и не е установено нещо по-различно. Счита, че владението, което А. Д. К. е получил от собственика на земята-Община *******, съответства на съдържанието на вещното право, предмет на сключения между тях договор от 18.07.1990 г., а именно правото на строеж. Позовава се на разпоредбата на чл. 64 от ЗС, която дава право на суперфициарния собственик да ползва земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройката и изброените в исковата молба действия, извършени от К. „направа на ограда, изработен фундамент /основи за ограда/, изградена метална конструкция за обслужваща постройка“, счита че се обхващат от правото по чл. 64 от ЗС, поради което не може да се направи извод за превръщане на владението на суперфициара от ограничено в пълно, съответстващо на правото на собственост и 2 ищецът не е придобил процесния имот на основание изтекла давност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Г. М., който моли да се уважи иска, като основателен и доказан. Счита, че безспорно е установено, че от м. юли 1995 г., когато е погасено правото на строеж, единствено ищецът и неговият баща са осъществявали фактическата власт върху имота и до издаването на Заповедта за изземане на имота, са минали повече от 10 години. Ищеца и неговото семейство са ползвали имота, насели са зеленчуци и изградили водоснабдителна система, неговата баба също се е грижила за имота, фактическата власт изцяло е осъществявана по отношение на имота. Свидетелката изрично сочи, че М. е ходил с трактор, с който се е опитвал да разчиства дворното място. Също така е пръскал за треви. Счита, че именно тези действия осъществяват фактическата власт и предвид обстоятелството, че никой друг освен свидетелката не е влизал в имота, а тя е влизала – с цел да разчисти и да не ѝ се разсяват в нейния двор други растения, орехи. Счита, че имотът се изземва именно от М. А. К., с което самата Община признава, че ищеца има отношение към съсобствеността, тъй като осъществява власт и владее имота, за това е възникнала нужда от такава заповед. Счита, че по безспорен начин се установява давностното владение изтекло в полза на ищеца.

В съдебно заседание за ответната Община ******* не се явява Кмета, представлява се от адв. К. К., която моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Счита, че претенцията е неоснователна и недоказана, че категорично давността до 09.11.1999 г. за имоти частна общинска собственост не е текла. Започнала е да тече тогава. Спряла е да тече на 01.06.2016 г., за който период няма изтекли 10 години, така че не можело да е придобит по давност имота от наследодателя на ищеца. Счита за категорични доказателствата, че след датата 08.03.2022 г., когато Конституционният съд отменя наложения мораториум, този имот не е бил във владение на ищеца по делото и нямало как да се съберат 10 години на непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота, като се позовава на показанията на свидетелката и писмените доказателства за извършени проверки от страна на Община ******* на всички имоти актувани с частна общинска собственост след решението на Конституционния съд от 2022 г. Подробни съображения излага в писмена защита, че не бил владян имота от ищеца и праводателя му повече от 10 години, поради наложения от 01.06.2006 г. мораториум от Конституционния съд, както и че не били упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.09. 1983 година е съставен акт № 367 за държавна собственост на процесния недвижим имот, представляващ парцел XII-1363, в квартал ******* по плана на с. *******, обл.

Русенска, включен в регулационния план на с. ******* със Зап. № II-3-314/24. 02.1960 г., държавен от 1955 г. Имотът представлява незастроено дворно място от 585 кв.м.

Със Заповед № 141/18.07.1990 г. на ОНС с. *******, обл. Разградска на осн. чл. 15 във вр. с чл. 13 от ЗС и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти е отстъпено право на строеж за изграждане на жилище, върху държавния парцел XII-1363, в квартал ******* по плана на с.

******* на А. Д. К.. Правото на строеж за 585 кв.м. по 3 лв. на кв.м. се оценява на 1755 лв., без 3 подобрения. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 7 ал. 3 от НЦНИ правото на строеж следва да се изплати по цена 1755 лв. и 1% надценка от 17,55 лв. по чл. 152 от НДИ, 8% местна такса и 1% държавна такса /ако не се извърши строителството в срок от 2 години от получаване на парцела/.

Въз основа на чл. 15 от ЗС и Заповед № 141/18.07. 1990 г. на ОНС с. ******* е съставен договор за отстъпено право на строеж на жилище и др. помощни постройки върху държавен имот 367, съставляващ парцел XII-1363, в квартал ******* по плана на с. ******* на А. Д. К., срещу сумата 1755 лв., внесена от К. в ДСК – Русе на 13.07.1990 г. Въз основа на отстъпеното право на строеж А. Д. К. придобива право на собственост върху сградите, които ще построи и право на ползване на недостроената част от парцела. Посочено е в договора, че ако А. Д. К. не застрои парцела в срок от 5 години от отстъпеното право на строеж, последното може да бъде отнето по решение на Председателя на ИК на Общ. Народен съвет.

Със Заповед № 994/04.11.2002 г. на Областния управител на гр. Русе имотът е деактуван като държавен/л.103/. Видно от представената скица № 274/04.12.2002 г. /л.17/ изд. от Кметство *******, Община ******* - парцел XII-1363, в кв. ******* от 585 кв.м. по плана от 1960 г. е идентичен с имот пл. № 1666 от 614,77 кв.м. по плана от 2000 г.

С Акт № 669/12.03.2003 г. имота е актуван като частна общинска собственост /л.49/, съгласно който представлява дворно място от 614,77 кв.м., пл. № 1666 в кв. ******* по кадастралния план на с. *******, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г. на МРРБ гр. София.

С решение № 269/26.01.2006 г., на Общински съвет ******* е одобрен проект за План за улична регулация /ПУР/ на с. ******* и са обособени 159 бр. квартали от № 1 до № 159/л.51/.

Съгласно скица № 1023/16.11.2006 г. на *******, квартал *******, образуван от имот ******* по плана на с. *******, ЕКАТТЕ: *******, Община *******, издадена от Община *******, се установява, че ******* има площ от 606 кв.м. и е отреден за жилищно застрояване, общинска собственост, съгласно АОС № *******, със съседи: ******* от квартал *******; улица; ******* от квартал *******, ******* от квартал *******, ******* от квартал *******, с административен адрес: ул. *******.

След одобряване на Плана за улична регулация на с. ******* за процесния имот е съставен нов Акт за частна общинска собственост № 192/02.07.2007 г. /л.21/, съгласно който *******, в кв.

******* по плана на с. *******, Община *******, област Русе е с площ от 606 кв.м. и административен адрес: *******, при граници на имота: *******, *******, *******, ******* и улица.