Определение № 4957 от 04.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4957 гр. София, 03.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20241100502679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №18-00-016/01.03.2024 г., подадена от М. К. Г. срещу определение №155 от 13.02.2024 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал заличаване на законна ипотека акт № 24, том 6 от 24.02.1987 г. по заявление вх. №8934/13.02.2024 г. и приложената към него молба, подадени от М. К. Г..

Жалбоподателят оспорва аргументите на съдията по вписванията, послужили като основание за постановяване на отказ от вписване. Счита, че не следва сезиращата молба да е с нотариална заверка на подписа, тъй като подобно изискване за форма се поставя само при подадена от кредитора молба за заличаване на ипотека.

Незаконосъобразно съдията по вписванията е приел, че не са представени доказателства за подновяване на законната ипотека чрез представяне на удостоверение по чл. 47 от ПВп., тъй като тези данни е следвало да бъдат служебно събрани от съдията по вписванията чрез справка в книгите, които се водят в Служба по вписванията, а и такава информация може да се извлече от самата молба за вписване на ипотеката. Моли обжалваното определение да бъде отменено и ипотеката заличена.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Със заявление вх. № 8934/13.02.2024 г. по описа на Служба по вписванията - гр.

София, подадена от адв. А.Ж.Т., като пълномощник на М. К. Г., е поискано заличаване на законна ипотека акт № 24, том 6 от 24.02.1987 г., вписана в полза на Държавна спестовна каса, на основание чл. 22 от ПВ – поради неподновяването й след изтичане на 10 години от вписването.

1

С обжалваното определение е отказано заличаване на ипотеката с два аргумента: 1/ тъй като подадената молба не е с нотариална заверка на подписа, каквото е изискването на чл. 3 от ПВ; и 2/ тъй като към молбата не били представени доказателства - удостоверение по чл. 47 ПВ, че ипотеката не е подновена.

Съгласно чл. 22 ПВ, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства.

Според чл. 19, ал. 3 ПВ заличаването може да иска всеки заинтересован и се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията.

Съдържанието на визираните норми не поставя изискване за специална форма към молбата за заличаване, от което следва извод, че тя се подава в обикновена писмена форма.

Извод в обратен смисъл не следва от разпоредбата на чл. 3 ПВ, на която се позовава съдията по вписванията, тъй като нормата е относима към актовете, които подлежат на вписване, а в случая заличаването се извършва не чрез вписването на молбата, а чрез отбелязването отстрани на вписания акт – в случая този акт е молбата на кредитора за вписване на законната ипотека, а не молбата на заинтересования за заличаване на ипотеката. Ето защо незаконосъобразно съдията по вписванията е приел, че подадената молба за заличаване е трябвало да бъде с нотариална заверка на подписа.

Несъответен на материалния закон е и вторият изложен в обжалваното определение мотив за отказа да се заличи ипотеката – липса на ангажирани доказателства от молителя, че ипотеката не е подновена, за което е следвало да представи удостоверение по чл. 47 ПВ.

Нормата на чл. 22 ПВ е ясна и не се нуждае от тълкуване – тя изрично урежда двете предпоставки за заличаване на ипотеката – подадена молба от заинтересования и липсата на подновяване на ипотеката в период, по-дълъг от 10 години от датата на вписването. Този подход не е израз на пропуск от страна на законодателя, а логична последица от обстоятелството, че в служба по вписванията се съдържа цялата необходима информация за отбелязванията, касаещи ипотеката.

Молбата за заличаване на ипотека следва да бъде докладвана на съдията по вписванията, ведно със съответния том от книгата по чл. 33, б. „г“ ПВ, в който е подредена молбата за учредяване на законна ипотека, като в случай на подновяване, върху вписания акт ще бъде налично извършено отбелязване в тази връзка така, както регламентира чл. 18, ал. 3 ПВ, и тогава няма да са налице условията за уважаване на представената молба за заличаване.

Поначало съдията по вписванията има задължение служебно да извърши проверка, по аргумент от чл. 533, вр. чл. 569, т. 5 ГПК, доколкото се касае за охранително производство. Въпреки че в старата редакция на чл. 18, ал. 3 ПВ не се предвижда извършване на отбелязване при подновяване, с оглед правомощието на съдията по вписванията да събира доказателства, непосочени от молителя, същият може да изисква съответните справки по книгите за вписванията, които се водят от Служба по вписванията.

Предвид че с последното допълнение на чл. 18, ал. 3 ПВ (ДВ. бр.92 от 07.11.2014 г.) 2 самото заличаване се извършва чрез отбелязването отстрани на вписания акт, съдията по вписванията обективно може да извърши тази проверка за наличие на други подновявания след датата на това допълнение.

Извършваната служебна проверка от съдията по вписванията е наложителна и с оглед охраняване интереса на ипотекарния кредитор и на други заинтересовани лица, тъй като така би се елиминирала възможност проверката да се извърши въз основа на непълни или погрешно представени от молителя доказателства и в този случай би могло да се стигне до неприемливия резултат да се допусне заличаване на ипотека въпреки отразени отстрани на молбата за вписване на законната ипотека или в книгите по вписванията данни за нейното подновяване. Вменяване в задължение на молителя да представя доказателства в тази насока пряко противоречи и на разпоредбата на чл. 22 ПВ и би довела до недопустимо разширително тълкуване на иначе ясното съдържание на нормата, предвиждаща заличаването да става по молба на заинтересования, без други доказателства.

С оглед гореизложеното, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да се отмени. Делото подлежи на връщане на съдията по вписванията за извършване на исканото заличаване на законната ипотека след извършена от него служебна проверка и съобразяване дали същата не е подновена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №155 от 13.02.2024 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на последващи действия по заличаване на вписана в полза на Държавна спестовна каса законна ипотека акт № 24, том 6 от 24.02.1987 г. по заявление вх. № 8934/13.02.2024 г. и приложената към него молба, подадени от М. К. Г., след извършване на служебна проверка от страна на съдията по вписванията и съобразяване дали законната ипотеката не е подновена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3