Решение № 718 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Златина Рубиева

Десислава Попколева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова и на прокурора Андреев, като изслуша докладваното от съдия Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002101677 по описа за 2025 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и на А. К. Т., чрез процесуалните им представители, против въззивно решение № 1126 от 08.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1618/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 260138 от 23.02.2024 г. по гр. д. № 11108/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, с което е уважен предявеният от А. К. Т. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва от 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а до пълния претендиран размер от 120 000 лв. - искът е отхвърлен.

Касационната жалба на Прокуратурата е срещу осъдителната част на решението за сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, а касационната жалба на А. К. Г. е срещу отхвърлителната част на решението за разликата над присъдените му 15 000 лв. до претендираните 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

В касационната жалба на Прокуратура на РБ се поддържа, че определеният размер на обезщетението за претърпените от А. Т. неимуществени вреди от воденото незаконно 1 производство не съответства на действително претърпените от него вреди, поради което е необосновано завишен. Твърди се, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението или тези, които е отчел, не са намерили в достатъчна степен отражение при формиране на присъдената сума. Като такива са посочени: ниската продължителност на наказателното производство, липсата на пряка причинна връзка между уволнението и наказателното преследване, наличието на влязла в сила присъда, независимо, че впоследствие деянието е декриминализирано, обстоятелството, че медийното отразяване на случая е в резултат от обществен интерес, а не от конкретни действия на Прокуратурата, несъобразяване с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.

В касационната жалба на А. Т. се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се становище, че неправилно е определена продължителността на наказателното производство, като в действителност е над 5 години.

В открито съдебно заседание всеки един от двамата касатори, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на насрещната страна.

С определение № 3470 от 01.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос: „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?“, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитирана практика на ВКС.

Отговорът на този въпрос е даден в задължителната (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т.

11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях /напр. решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г.о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касаторите решения и др./ Постановлението изяснява, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния касационен съд извежда като релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следните обстоятелства - тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техният вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност, /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - за всички вреди във връзка с незаконното обвинение. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението. Съдът следва да съблюдава и размерът на обезщетението да не доведе до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВС и ВКС.

По същество на касационните жалби:

Въззивният съд е приел, че с исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от 3

Прокуратура на Република България за осъществено наказателно преследване, завършило с прекратяване на наказателното производство, поради декриминализиране на деянието.

Посочил е, че, за да бъде уважена исковата претенция следва да бъде установено противоправно поведение на държавния орган, настъпване на вреди и причинно-следствена връзка между двете. От фактическа страна е установил, че наказателното производство, в рамките на което ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда, е било възобновено и впоследствие прекратено поради нормативно изменение на чл. 158а, ал. 1 НК, като деянието, в извършването на което ищецът е признат за виновен, е декриминализирано /ДВ, бр.

74/26.09.2015 г./. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която за посоченото основание за прекратяване се отнася възприетото в т. 8 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което процесуалните действия, извършени преди настъпването на основанието за прекратяване, не дават право на обезщетение, защото са били законни, тъй като последиците са едни и същи. Направил е извод, че последващата преценка на законодателя, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците от осъждането, не им дава право да искат обезщетение за вредите, претърпени по време на наказателното преследване до амнистията, респективно до декриминализиране на съответното престъпление. В заключение е посочил, че липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно незаконност на процесуалните действия в наказателното производство, което обуславя неоснователност на претенцията до датата на декриминализирането на деянието. Уточнил е, че обезщетение се дължи за периода от датата на декриминализирането на деянието 30.09.2015 г. до датата на стабилизирането на постановлението за прекратяване. На следващо място, съдът е разгледал въпроса за размера на дължимото обезщетение. Взел е предвид, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко умишлено престъпление, била му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Като обстоятелство, обуславящо по-висок размер на претърпените вреди, съдът е преценил дисциплинарното уволнение на ищеца. Приел е, че от свидетелските показания е установено, че същият е преживял тежко прекратяването на трудовото му правоотношение с Медицинския университет, където е бил преподавател. В тази връзка въззивният съд е отхвърлил възраженията на Прокуратурата, че не следва да отговаря за действията на трети лица, като е посочил, че уволнението е било извършено именно поради провежданото наказателно производство и е непосредствена последица от него, което е отразено и в заповедта за уволнение. Приел е, че посредством ангажираните свидетелски показания ищецът е доказал твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, неудобство, страх, притеснения. По повод направените от Прокуратурата оплаквания е посочил, че възприятията на свидетелите са непосредствени и не се установява заинтересованост на същите, за да се приложи разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и че отговарят на заключението на приетата по делото психологична експертиза. При определяне на обезщетението решаващият съд е отчел и обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е имало широк отзвук в медиите, което е уронило неговия авторитет, но съдът е посочил, че заглавията и внушенията на медийните публикации не могат да се вменят във 4 вина на прокуратурата, която не е установено неправомерно да е предоставяла невярна информация за воденото производство, поради което отговорността не може да се ангажира във връзка със съдържанието на публикациите и внушенията, които произтичат от тях. В заключение съдът е определил обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.