Решение № 621 от 18.05.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 621

Силистра, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - I състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА административно дело № 20257210700407 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на К. М. Й. с [ЕГН] от гр. Силистра, подадена чрез адв. С. Н. от АК-Силистра, срещу Заповед № 25-1099-000358 / 04.12.2025 г. на началника на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен. Посочено е, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, че не му е предоставен срок да представи доказателства за наличие на валиден договор и че неплащането на вноска от договореното разсрочено плащане по застрахователната полица не означава, че автомобилът е бил без сключен договор за застраховка. Изтъква се, че заповедта не съответства и на целта на закона, доколкото веднага след проверката жалбоподателят е сключил нова застраховка гражданска отговорност и въпреки това процесната заповед е издадена. Отново във връзка с оплакванията за несъответствие с целта на закона се сочи, че въз основа на акта са издадени две заповеди за отнемане на СУМПС на жалбоподателя. Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началника на група “Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ (РОПСАНДВ) в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1099-000358 / 04.12.2025 г. на Началника на група РОПСАНДВ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра, издадена на основание чл. чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до представяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 03.12.2025г. е установено, че на посочената дата около 20.53 часа в гр. Силистра по ул. „Добрич“ в посока бул. „Македония“ К. М. Й. управлява МПС – Мерцедес А180 с рег. № [рег. номер], което е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 11.11.2025 г поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4403860, с който е повдигнато административно обвинение за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като е налице управление на МПС, което не е регистрирано по съответния ред.

Успоредно с процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена и ЗППАМ № 25-1099-000359 / 04.12.2025 г., с която при идентично описани факти и отново за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя е отнето и на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от за срок от 6 месеца

С Мотивирана резолюция № 25-1099-М000279/05.12.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП гр.Силистра с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото е представена Застрахователна полица № BG/22/125004018342/04.12.2025 г., от която се установява, че още на следващата сутрин след проверката, извършена в 20.53 ч. на 03.12.2025 г., жалбоподателят е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", която е с покритие от 11: 51 часа на 04.12.2025 г. до 23.59 часа на 03.12.2026 г. Оспорената заповед, както и ЗППАМ № 25-1099-000359 също са издадени на 04.12.2025 г. и са връчени на жалбоподателя на следващия ден, т. е. на 05.12.2025 г., когато вече е действала сключената застраховка.

Оспорването на заповедта е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. (л. 25-26) Министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-607 / 22.05.2025 г. (л. 23-24) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група РОПСАНДВ в сектор „ПП“ при ОДМВР-Силистра (т. 1.2., б. „б“ от заповедта), какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта, като съответствието между фактически и правни основания е обстоятелство, което ще се преценява при разглеждането на материалната законосъобразност на акта.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху съответствието на процесната заповед с материалния закон и с целта на закона.

Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че на 03.12.2025г. в 20.53 ч. жалбоподателят е управлявал МПС, което е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 11.11.2025 г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Както в АУАН, така в и оспорената заповед е прието, че с деянието си К. М. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По аргумент от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, т. е. в случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение, изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Посочената хипотеза, обаче, не попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП – управление на МПС без Гражданска отговорност. Както бе посочено и по-горе, цитираното правно основание сочи за управление на МПС без сключена застраховка гражданска отговорност, което съставлява нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, чието установяване е в обхвата на правомощията на длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата (чл. 647, ал. 1 от КЗ), а санкционирането – в правомощията на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице (чл. 647, ал. 2 КЗ). Подобно административно обвинение не е повдигано на жалбоподателя с издадения срещу него АУАН, макар актосъставителят да е разполагал със съответните правомощия да го направи. При установено нарушение, изразяващо се в управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗДвП въвежда принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП спрямо собственика на самото пътно превозно средство, като и двете принудителни мерки се налагат под прекратително условие – до отстраняване на нарушението. При управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда специални принудителни мерки по чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП в зависимост от това дали нарушението се извършва за първи път или повторно (подточки „гг“ и „дд“). В процесната заповед, както бе посочено и по-горе, е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП, поради което е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изискваща приложение на чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ ЗДвП, което е правното основание за издаването на другата ЗППАМ № 25-1099-000359/04.12.2025 г. Посочените от органа факти не попадат в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, която е посочена в оспорената заповед като основание за налагане на ПАМ. Доколкото интензитетът на предвидените в чл. 171 ЗДвП мерки е различен и приложението на всяка от тях предвижда специфичен фактически състав, допуснатото в случая несъответствие между фактическите основания в обстоятелствената част на административния акт и разпоредени правни последици от неправилно приложена материалноправна норма съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Отделно от гореизложеното следва да се коментира, че в заповедта е посочено, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Считано от 01.08.2025 г. обаче нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.