Определение № 395 от 14.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Благоевград, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Бункова

Членове:

Атанас Маскръчки

Божана Манасиева като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20231200600678 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3,във вр. чл.248, ал.2 от НПК,образувано по постъпила частна жалба от адв.Р. З.К.,в качеството на служебно назначен повереник на пострадалия С. З. П. срещу протоколно определение №554/22.05.2023г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. №99/2022г. по описа на РС -Разлог, с което е оставено без уважение искането на пострадалия С. П. за конституирането му в качеството на граждански ищец и частен обвинител в производството.

Аргументира се неправилност и незаконосъобразност на съдебното определение,настоявайки,че пострадалият не е пропуснал законоустановените срокове за упражняване на правото си да предяви граждански иск и да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител в производството,тъй като не бил редовно призован за разпоредителното заседание,проведено на 20.04.2022г. както и не му били разяснени правата.Настоява се,че поради нередовното призоваване на пострадалото лице не е следвало да бъде даван ход на разпоредителното заседание.

Развиват се съображения,че след като Окръжен съд-Благоевград е отменил определението на първоинстанционния съд от проведеното разпоредително заседание като е счел ,че липсва допуснато на етап досъдебно производство съществено процесуално нарушение и е върнал делото за продължаване на 1 съдопроизводствените действия от същия съдебен състав,е било насрочено ново разпоредително заседание,в което е дадена възможност на пострадалия за процесуално представителство в производството и като служебен повереник е назначена адв.З.К..В този смисъл се счита,че съдът с действията си е изменил определения от закона срок и е продължил същия в полза на пострадалия,поради което се настоява,че както гражданския иск,така и искането му да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител в производството са своевременно направени.

Ето защо се иска атакуваното определение ,с което е отказано конституирането на С. П. като граждански ищец и частен обвинител да се отмени.

Окръжен съд-Благоевград,след като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото и законосъобразността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Предявената частна жалба е допустима като изхождаща от процесуален представител на пострадалото лице и е депозирана в законоустановения 7дневен срок,а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение от 22.05.2023 г. по НОХД №99/2022 г. по описа на РС-Разлог, съдът е оставил без уважение искането на пострадалия от престъплението по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК С. З. П. за конституирането му в качеството на частен обвинител и граждански ищец, като не е приел за съвместно разглеждане и предявения граждански иск от същия.

Посоченото определение представлява такова по реда на чл.248,ал.2 НПК,извършено в разпоредително заседание по делото.За да бъдат преценени действията на съда с оглед на направените възражения в жалбата следва да бъде проследена хронологията на насрочваните съдебни заседание и съответните произнасяния.

На първо място, следва да бъде посочено, че атакуваното определение по отношение на отказа на съда за приемане за съвместно разглеждане на предявения граждански иск и конституирането на С. П. като граждански ищец по този иск не подлежи на въззивен контрол, поради което и жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Това следва от 2 разпоредбата на чл.249,ал.3,пр.3 НПК, съобразно която "... и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора". Определението, с което е отказано приемането на гражданския иск и конституирането на пострадалия като граждански ищец поначало не подлежи на обжалване отделно от присъдата./ТР № 2/2004 г. на ОСНК на ВКС/. Изхожда се от разбирането, че гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, съгласно чл.88,ал.2 НПК, а за правоимащото лице съществува и друг ред за защита – в отделно производство по гражданскоправен ред/чл.88,ал.3 НПК/. Поради тази причина жалбата на адв.Р. З.К.,назначена за служебен повереник на пострадалия в тази част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Предмет на въззивен контрол се явява жалбата в частта, с която е отказано конституирането на пострадалия С. З. П. като частен обвинител по делото, доколкото това право не може да бъде реализирано извън наказателния процес. Разгледана по същество жалбата в тази й част е неоснователна.

Законосъобразно и обосновано първата съдебна инстанция е отказала конституирането на С. З. П. в качеството му на частен обвинител по делото.Правото на пострадалия да се конституира като частен обвинител може да бъде реализирано в съдебната фаза на процеса с надлежно обективирано искане до решаващия съд, като последният възможен момент за това е до даване ход на разпоредителното заседание в първоинстанционния съд, съгласно нормата на чл.77,ал.3 НПК. При решаване на въпроса за допустимостта на направеното искане, съдът следва да прецени дали то е отправено от лице, имащо качеството на пострадал по смисъла на чл.74 НПК и дали искането е депозирано своевременно.

Правилно първоинстанционният съд по НОХД № 99/2022 г. на РС-Разлог е констатирал,че лицето П. притежава качеството на пострадал с оглед повдигнатото обвинение по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,поради което препис от разпореждането на съда по реда на чл.247б,ал.2,т.1 НПК ,с което е насрочено разпоредително заседание е било изпратено и на пострадалия П. и в което разпореждане са разяснени всички права на пострадалия,включая правото му да предяви граждански иск и да поиска да бъде конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в

3 производството.Разпоредително заседание по делото е проведено на 20.04.2022г,за което заседание пострадалият П. е бил редовно призован и доказателство за това е приложената призовка за с.з, видно от която е,че последният е получил лично призовката на 11.04.2022г,подписвайки същата и изписвайки имената си С. П./виж л.21/.Заедно с призовката,последният е получил и разпореждане

№82/10.03.2022г.Видно от протокол

№361/28.04.2022г, пострадалият редовно призован не се е явил в насроченото и проведено разпоредително заседание на 20.04.2022г като неявяването на пострадалия не е било пречка за разглеждане на последното и правилно съдът е дал ход на същото /аргумент чл.247г,ал.2 НПК/.

Проблемът е възникнал поради факта,че в това разпоредително заседание съдът е приел по свой почин допуснато съществено процесуално нарушение,поради което е прекратил съдебното производство и е постановил връщане на делото на РП-Благоевград,ТО-Разлог като това определение е било отменено от ОС-Благоевград след частен протест на прокурора по ч.н.д.

№ 361/2022 г. по описа на ОС – Благоевград /въззивната инстанция е приела, че пропускът в обвинителния акт не е съществено процесуално нарушение, а очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена чрез внасянето на нов обвинителен акт като делото е върнато за продължаване на съдебните действия на същия съдебен състав/.

След посоченото произнасяне с ново разпореждане №260/27.06.2022г имащо значението на токова по чл.247б НПК, РС-Разлог отново е насрочил разпоредително заседание с ново разясняване на правата на подсъдимия и на пострадалия както и въпросите ,които ще бъдат обсъждани в разпоредителното заседание /всички ,включени в обхвата на чл.248,ал.1 НПК/. В следващите съд.заседания не е даван ход на разпоредителното заседание като съдът е уважил искането на пострадалия П. за назначаването на служебен повереник и му е дал възможност да представи доказателства за необходимостта от такъв.Предвид изпълнение на указанията на съда е определен и назначен в качеството на повереник на пострадалия С. П.- адв.Р.

З.К. в съдебно заседание от 22.05.2023г.Гражданският иск по делото е бил депозиран на 22.05.2023г.Видно от протокола от проведеното на 22.05.2023г разпоредително заседание и определението на съда във връзка с направените възражения от страна на защитника на подсъдимия,че е недопустимо 4 провеждането на ново разпоредително заседание,съдът е разяснил на страните,че следва да бъде проведено разпоредително заседание,представляващо продължение на вече започналото такова на 20.04.2022г,тъй като в посоченото са разгледани единствено въпросите по чл.248,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК,поради което следва да бъдат разгледани следващите по чл.248,ал.1 НПК като именно в това заседание следва да бъдат изпълнени указанията на ОС-Благоевград в постановеното определение по вчнд №361/2022г за отстраняване на очевидна фактическа грешка както и в това заседание съдът дължи произнасяне по направени искания за конституиране на страни в производството.

Макар първоинстанционният съд да е действал абсолютно неправилно насрочвайки ново разпоредително заседание след връщане на делото от въззивен контрол с указания за отстраняване на явна фактическа грешка и за продължаване на съдопроизводствените действия, и макар неправилно да е оформил това насрочване с разпореждане по реда на чл.247б,ал.2,т.1 НПК при положение,че вече е бил преминал през този етап-провел е разпоредително заседание по част от въпросите,които са подлежали на обсъждане/чл.248,ал.1,т.1-3 НПК/,намира,че съдът се е поправил като в проведеното разпоредително заседание на 22.05.2023г е съобщил на страните ,че всъщност това разпоредително заседание представлява продължение на вече започнатото такова на 20.04.2022г.,поради което следва да бъдат обсъдени въпросите ,които са останали необсъдени в РЗ от 20.04.2022г,а именно тези по чл.248,ал.1,т.4-8 НПК.Именно и поради тази причина на започнало,но неприключило РЗ е преценил искането за конституиране на пострадалия като граждански ищец и частен обвинител за несвоевременно направено.

Правилно съдът е отказал конституирането на пострадалия С. З. П. в качеството му на частен обвинител,тъй като последният е пропуснал срока ,до който е могъл да направи това свое искане.За разпоредителното заседание на 20.04.2022 г., пострадалият С. П. е бил редовно призован, получил е разпореждането на съда за срока и начина на упражняване на правата си като пострадал, но не се е явил в това с.з., като не се установяват уважителни причини за това.Пострадалият не е направил и писмено искане преди това с.з.Крайният срок, до който е могъл да направи искане за конституиране като 5 частен обвинител е посочен в чл. 77, ал. 3 НПК/до започване на разпоредителното заседание в първоинстанционния съд/.Със започнатото РЗ съдебният състав, който е започнал разглеждането на делото се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1-3 НПК,в който смисъл е налице и влязъл в сила акт във връзка с произнасянето, поради което разпоредителното заседание проведено на 22.05.2023г представлява продължение на вече започналото такова и в този смисъл пострадалият С. П. е пропуснал законоустановения срок да направи това свое искане.

При тази конкретика, настоящият въззивен състав намира, че правилно искането за конституирането на С. З. П. в качеството му на частен обвинител по НОХД №99/2022 г. по описа на РС-Разлог е оставено без уважение като заявено несвоевременно,поради което атакуваното определение на районната инстанция като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.345 НПК,във вр. с чл.249, ал.3,във вр. чл.248, ал.2 от НПК Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №554 от 22.05.2023 г., постановено по НОХД №99/2022 г. по описа на РС -Разлог, с което е оставено без уважение искането за конституиране на пострадалия С. З. П. като частен обвинител в съдебното производство.