Протокол № 526 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 526 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220103135 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Ищцата Д. Г. В. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7356/16.03.2026 г. от адв. Т. В., пълномощник на ищцата, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа ИМ. Оспорва ОИМ и НИМ, като счита, че същият е неоснователен и недоказан. Изразява становище по същество. Претендират разноски. Към молбата е приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество „В. К.“ АД - редовно призовано чрез ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7177/12.03.2026 г. от юрк. Миглена Милетиева, пълномощник на ответника, с която молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат ОИМ и депозираната НИМ. В случай, че ищецът предостави писмени доказателства и направи доказателствени искания молят да им се предостави възможност да вземат становище.

Изразяват становище по съществото на спора. Претендират разноски по обективирания в молбата Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Към молбата е приложено и пълномощно. Молят да им се изпрати препис от протокол на посочения в молбата електронен адрес.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 14.02.2025 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 6125557 с размер на отпуснатата сума 1 800 лв. за срок от 15 месеца и размер на месечна вноска 162.37 лв. Общото й задължение, при отпуснати и усвоени 1 800 лв., възлиза на 2 435.55 лв., като допълнителните плащания са с повече от 1/3 от размера на усвоената сума.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 6125557 е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Налице са множество нищожни клаузи, без които договорът не може да съществува - клаузите, описани в чл. 2 от договора, касаещи ГПР61.95 %, ГЛП- 40.32 % и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 ден- 0.11 %.

Твърди се, че са нарушени императивни разпоредби на ЗПК - чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, също не са посочени дата и място на сключване- чл. 11, ал. 1, т. 1.

Съдържащата се в чл. 2 информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР, годишния лихвен процент и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 ден- 0.11 %, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от договора. Така договорът се явява изцяло недействителен.

Твърди се, че са нарушени не само разпоредбите на ЗПК, но и на ЗЗП.

Договорът е изпълнен с неравноправни клаузи, в частност клаузите в чл. 2 от Договора за ГПР, ГЛП и лихвен процент на ден, приложим при отказ от 2 договора до 14 ден, по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, т. к. не са индивидуално договорени. Върху съдържанието на същите потребителят не имал възможност да влияе, особено в случаите на договор, какъвто е настоящият.

Твърди се, че накърняването на добрите нрави в горния смисъл е налице именно, когато е нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007 г., Определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. и др. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 6125557 от 14.02.2025 г., сключен между Д. Г.

В. и „В. К.” АД.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват исковете по основание и размер, като се сочи, че същите са неоснователни по изложените в настоящия отговор аргументи.

По отношение на заявеното в обстоятелствената част на исковата молба, че цитираният договор за паричен заем е недействителен се твърди на първо място, че възнаградителната лихва представлява „цената“ на предоставяната от кредитора услуга - ползването на парични средства - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. Тази „цена“ се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение от страна на заемателя. Високите цени на определени стоки или услуги могат да бъдат определени от качество на изпълнение, качество на вложените материали, уникалност на стоката или услугата, административни разходи на търговеца.

За определяне на цената се взимат много на брой параметри в тяхната съвкупност и се прави сложно изчисление, за да може да се формулира „пазарна цена“, която да защити както потребителите на тази услуга, така и 3 търговците, които я предоставят.

Твърди се, че при определяне на допустимия размер на лихвения процент по договор за паричен заем трябва да се изхожда от спецификата на всеки кредитен продукт и не може да се слагат общи ограничения за всички заеми. За цената по един заем има значение дали заемът е потребителски или ипотечен, какъв е размерът на главницата, колко е дългосрочен заемът. Затова поставянето на общо максимално ограничение на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва за всички видове заеми, без да се държи сметка за тяхната специфика, пазара и разходите за отпускането им, не е адекватно ограничение.

Твърди се, че размерът на лихвата е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД, а съгласно чл.

20а от ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Не е налице противоречие с добрите нрави, а договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване на кредитора, тъй като договорната лихва представлява цената, която потребителят заплаща на кредитора за това, че ползва неговите парични средства. Именно това прави лихвата възнаградителна, а не наказателна, поради което се дължи така, както е уговорена.

С оглед на горепосоченото се твърди, че ЗПК не предвижда законово ограничение на лихвата по кредита, което ограничение би било негативно за самите потребители. Непазарните ограничения на лихвите водят до намаляване на кредитирането, поемане на по-малък риск от финансовите институции и лишаването на потребителите с по-ниски доходи от достъп до финансиране, което в крайна сметка е в техен ущърб.

По отношение на твърденията за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, цитираната правна норма не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не 4 предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ от приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б.

„г“ от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.

Твърди се, че с оглед гореизложеното, не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Няма нарушение и на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като Договорът съдържа цялата необходима и законово регламентирана информация. И доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се 5 допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.

По отношение на твърденията на ищцата, че Договорът е изпълнен с неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай Договорът е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Ищцата не е била поставена в положение на по- слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В разглеждания случай този принцип не е нарушен, тъй като в договора между страните са защитени правата и на двете страни.