Решение № 825 от 18.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н.ва при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Н.ва Гражданско дело № 20225220103578 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Застрахователна компания Лев Инс” АД е предявил против ответника Н. Н. Д. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1 026.64 лв., включваща изплатено от ищеца на увреденото лице Н. А. Х. застрахователно обезщетение в размер на 1 006.64 лв. по щета № 0015-5060-18-302646 за причинените имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 22.05.2018 г. в гр. Пловдив, причиН. от ответника при управление на лек автомобил марка „С.“, модел „А.“ с peг. № РА****ВМ, като виновният водач е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми и изчака контролните органи, и 20 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2849/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, против която е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. Н. Д. не е подал отговор на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г. има правните последици на отговор на исковата молба.

1

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си адвокат Я., която не оспорва иска и моли същият да бъде уважен.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от протокол за ПТП № 1669545, че на 22.05.2018 г. в 02:52 ч. в гр. Пловдив на бул. „***** е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил С. А. с рег. № РА****ВМ – Н. Н. Д., е изгубил контрол над автомобила и се е ударил в паркирания от дясно товарен автомобил Форд Транзит, рег. № РВ******СН, собственост на Н. А. Й., който от удара е отскочил и се е ударил в намиращото се пред него дърво и в паркирания до него от ляво лек автомобил Опел с рег. № У******АМ. Водачът на лекия автомобил С. А. е напуснал мястото на произшествието.

Към датата на ПТП гражданската отговорност на собственика на лек автомобил С. А. с рег. № РА****ВМ – Н. Н. Д., е била застрахована при „Застрахователна компания Лев Инс” АД по силата на застрахователна полица № BG/22/117001890232, а застрахователните премии са били изцяло заплатени.

Щетите по товарен автомобил Форд Транзит с рег. № РВ******СН са заведени от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 0015-5060-18-302646 и са оценени на 1 006.64 лв. Застрахователно обезщетение в същия размер е изплатено на собственика на увредения автомобил на 10.08.2018 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за съществуване на регресно вземане за платеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на иска предполага съществуване между страните на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие, настъпване на застрахователно събитие, причиН. от виновното поведение на ответника, и изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Тези правопораждащи юридически факти следва да бъдат установени по 2 делото посредством пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху ищеца.

Правнорелевантните факти не се оспорват от ответника, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, представляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 от ГПК и установяващ настъпването на ПТП с участие на ответника и неговия механизъм; застрахователна полица, удостоверяваща валидното учредяване на застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; разписки за плащане на застрахователни премии, свидетелстващи за валидността на застрахователната полица през целия период на застрахователно покритие; опис-заключение за вида и стойността на причинените на товарния автомобил щети и преводно нареждане за изплащане на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. Ответникът не отрича, нито ангажира доказателства в опровержение на отразеното в протокола за ПТП обстоятелство, че е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на контролните органи, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ следва да бъде ангажирана регресната му отговорност спрямо застрахователя за платеното застрахователно обезщетение и разноските.

По тези съображения предявеният иск като основателен следва да се уважи изцяло, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ, че Н. Н. Д., ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, ул. „******* дължи на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******, представлявано от изпълнителните директори М. С. М.-Г. и П. В. Д., сумата от 1 026.64 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0015-5060-18-302646 в размер на 1 006.64 лв. и ликвидационни разходи в размер на 20 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2849/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2022 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Н. Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******* да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„******, представлявано от изпълнителните директори М. С. М.-Г. и П. В. Д., 3 разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4