Решение № 3698 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********* като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110106777 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от *********, седалище и адрес на управление: **********, срещу В. Г. П., ЕГН:

**********, адрес: *******, с която е предявен иск с правно основание чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 148,62 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 123,62 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за ПТП, настъпило на 16.10.2022 г. в района на гр. *****, на кръстовището на ********** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 16.10.2022 г. в района на гр. *****, на кръстовището на ********** ответникът, управлявайки лек автомобил марка ***********, с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „********“, модел „******, собственост на М. С. И.. Към датата на настъпване на инцидента за управлявания от ответника автомобил имало сключена с ищеца задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ищцовото дружество с полица № *********, валидна към датата на ПТП. Собственикът на увредения автомобил предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № *******.

След направена оценка на претърпените вреди на пострадалия било определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 123,62 лева. Твърди, че съгласно съставения протокол за ПТП вина за настъпване на произшествието имал ответникът, който управлявал автомобила под 1 въздействието на наркотични или други упойващи вещества – амфетамин. В тази връзка до ответника било изпратено писмо за възстановяване на заплатените суми, но до момента плащане не било постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника В. Г. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че във връзка с процесното ПТП било образувано н.о.х.д.

№ 1007/2023 г. по описа на РС *****, което приключило със споразумение, подписано между Прокуратурата и подсъдимия-ответник, което било одобрено от съда. За да се стигне до посоченото споразумение подсъдимият следвало да обезщети пострадалата за причинените й вреди, което било сторено от ответника. Пострадалата лично в съдебно заседание била заявила, че причинените й от деянието имуществени вреди са изцяло възстановени и няма никакви имуществени претенции към подсъдимия. Предвид изложеното счита, че плащането към ищцовото дружество би представялвало плащане втори път за едни и същи вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

1 КЗ. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на предявения иск, доколкото въпросът дали претендираното от ищеца вземане е погасено чрез плащане е такъв по съществото на спора, респ. касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества. Следователно основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: деяние (действие и/или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпянавреда, пряка причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца, която се предполага до доказване на противното; 2) наличието на валидно (действително) застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ищцовото 2 застрахователно дружество относно МПС, с което е причинено процесното ПТП; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 4) при настъпването на пътнотранспортното произшествие делинквентът (ответникът) да е управлявал моторното превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества.

В настоящия случай, визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната норма съдът намира за установени.

По делото не се спори относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответника по чл. 45 ЗЗД – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, вина, като посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лицеа № 1**** от 16.10.2022 г., съставен от дежурен ПТП при ОДМВР-*****, и материалите, находящи се в кориците на н.о.х.д. № 1007/2023 г. по описа на РС *****, както и от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.

От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.10.2022 г. се установява, че на 16.10.2022 г. в гр. *****, на кръстовището на ул. „*********“ и ул. „******“ се е осъществило пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил марка ***********, рег. № ****, собственост на Г. ****** П. и управляван от В. Г. П. и лек атомобил марка „********“, рег. № ******, собственост на М. С. И., в паркирано състояние.

От материалите, находящи се в н.о.х.д. № 1007/2023 г. по описа на РС *****, приобщени като писмени доказателства по настоящото дело, се установява, че на 23.08.2023 г. в РС ***** е бил внесен обвинителен акт от РП *****, с който е повдигнато обвинение срещу В. Г. П. за това, че: на 16.10.2022 г. в гр. *****, на ул. „*********“ при управление на лек автомобил марка ***********, рег. № ****, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества и техните аналози; чл. 8, ал. 1 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“; чл. 15, ал. 1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента; чл. 20, ал. 1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни 3 средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в слчуай на необходимост на спрат, когато възникне опасност за движението“ и на чл. 21, ал. 1 ЗДвП „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности в км/ч: в населено място за превозно средство от категория В – 50 км/ч“, в следствие на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „********“, модел ***** рег. № ******, собственост на М. С. И. в размер на 24 597,60 лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 НК; на 16.10.2022 г. в гр. *****, по ул.

„*********“ управлявал лек автомобил марка ***********, рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Видно от протокол от открито съдебно заседание по н.о.х.д. № 1007/2023 г. по описа на РС *****, проведено на 18.10.2023 г., наказателният съд е одобрил постигнатото между РП ***** и защитника на подсъдимия споразумение по посоченото н.о.х.д., с което подсъдимият В. Г. П. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.

1 НК и престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като споразумението е подписано от прокурор при РП *****, защитника на подсъдимия и подсъдимия, същото е възпроизведено в протокола от съдебното заседание, подписано от съдебния състав и секретаря.

Съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, във вр. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда и решение на наказателния съд, както и актовете на районния съд по Глава 28 (решението по чл. 78а НК) и Глава 29 НПК (одобреното от съда споразумение по наказателно дело), са задължителни за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Те имат доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата, споразумението, решението по чл. 78а НК обвързват гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Те могат да се противопоставят на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата са извън обхвата на чл. 300 ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването, ако не е било елемент от престъпния състав; размера на причинените имуществени/неимуществени вреди, които не са елемент от престъпния състав, тоест техния размер не е значителен; смекчаващи/отегчаващи вината обстоятелства. Присъдата в частта досежно размера на вредите, ако са елемент 4 от фактическия състав на престъплението, формира сила на пресъдено нещо и е задължително за гражданския съд, като е противопоставимо на всички, а не само на участниците в наказателното производство (в този смисъл тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. № 41/1981 г. на ОСНК на ВС; решение № 55/30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г. на ВКС, І т.о..; решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение № 25/17.03.2011 г. по т.д. № 411/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.). В конкретния случай с приетото по делото споразумение по н.о.х.д. № 1007/2023 г. по описа на РС ***** е установено, че на 16.10.2022 г. в гр. *****, на ул. „*********“, ответникът при управление на лек автомобил марка ***********, рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „********“, модел ***** рег. № ******, собственост на М. С. И. в размер на 24 597,60 лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.