Решение № 2442 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2442 гр. В., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Лиляна Янк. Камбарева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110107912 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ********, с която против М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: с адрес: ********, е предявен иск за прекратяване на сключения между страните на дата 25.04.1999 г., в гр. В., граждански брак с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.1 СК, съединен с небрачните искове за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете С.С.Т., ЕГН **********, на майката, определяне местоживеенето на детето в дома на майката, определяне режим на лични отношения на бащата с детето, както и осъждането му да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на влизане на решението в сила. Обективно съединен с иска за развод, допустим на основание чл.322, ал.2 ГПК, ищецът е предявил иск по чл.57, ал.2 СК за определяне месечен наем в размер на 330 лева, за ползването на семейното жилище с адрес: ********, собственост на ищеца. Претендират се разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Страните са сключили граждански брак на дата 25.04.1999 г., в гр. В..

От брака си имат родени две деца, като към датата на подаване на исковата молба, едното дете е навършило пълнолетие, а другото е малолетно. В исковата молба се сочи, че отношенията между двамата съпрузи никога не са били хармонични, но двамата съпрузи се стараели, в името на децата си, да се справят с трудностите. С течение на времето чувствата между тях охладнели и двамата се отдалечили един от друг. Имали различни интереси и ценности, като само привързаността към децата била причината ищецът да полага 1 усилия да съхрани брачната връзка. В исковата молба се сочи, че семейният живот станал непоносим за него, тъй като скандалите с ответницата станали ежедневие. Ищецът сочи, че конфликтите възниквали по незначителни поводи, като често съпругата му го обиждала, като твърдяла, че той не ставал за съпруг и баща. Тя не желаела да се съобразява с обстоятелството, че здравословното състояние на ищеца налагало той да спазва специална диета.

Заявява, че съпругата му редовно проверявала телефона, ровела в джобовете и претърсвала дрехите му. През 2016 г. двамата съпрузи се разделили, като ответникът напуснал семейното жилище. През 2020 г. той направил опит да разговаря с ответницата, с оглед заздравяване на брачната им връзка.

Съпрузите заживели отново заедно, но съвместното им съжителство продължило едва няколко дни, като според ищеца, ответницата станала причина той отново да се изнесе от семейното жилище. Твърди, че не е налице възможност за запазване на брачната връзка, но заявява готовност за сключване на споразумение по чл.51 СК. Изразява съгласие родителските права по отношение на С. да бъдат предоставени на нейната майка, местоживеенето на детето да бъде в дома на ответницата, а на него да бъде определен разширен режим на лични контакти с дъщеря му. Не възразява семейното жилище с адрес: гр. В. *******, което е негова лична собственост, да бъде предоставено за ползване на съпругата му, за срок до навършване на пълнолетие от малолетната им дъщеря. Изразява готовност за трансформиране на производството от исково в охранително и постигане на споразумение.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответни цата представя отговор на исковата молба, с който изразява становище за основателност на предявения иск за развод. Оспорва изложените фактически твърдения. Н е спори, че от м.06.2016 г. ищецът заплаща издръжка в полза на двете си дъщери. Сочи, че в полза на дъщеря им Я. /вече пълнолетна/ ищецът е заплащал месечна издръжка, в размер на 180 лева до 08.2017 г. – месецът преди момичето да навърши пълнолетие. В полза на малолетната си дъщеря С., ищецът заплаща месечна издръжка, както следва: до м.08.2021 г. – по 120 лева; от м.09.2021 г. до м.05.2022 г. – по 150 лв; за м.06 и 07.2022 г. - по 180 лева на месец.

Предявява насрещен иск за прекратяване на сключения между страните брак с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Отправя искане родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на нея, като местоживеенето на малолетната С. да бъде определено в нейния дом. Предлага се режим на лични отношения на бащата с детето, както и последният да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 400 лева, с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Обективно съединен с иска за развод, допустим на основание чл.322, ал.2 ГПК, ищецът по насрещния иск предявява искане по чл.56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, собственост на ищеца, до навършване на пълнолетие от детето С. Т.. Отправя искане за произнасяне на съда относно нейното фамилно име, като сочи, че желае да запази фамилното име Т.. Ответницата също декларира готовност за прекратяване на брака по взаимно съгласие, като представя своето предложение за споразумение.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещния иск представя отговор на насрещната искова молба, с който изразява несъгласие с искането на ответницата, цялото семейно жилище да бъде предоставено за ползване само на нея, като намира, че по този начин ще се накърни интереса на непълнолетната им дъщеря. Оспорва предложения от ищцата по насрещния иск, режим на лични отношения, като намира същия за необосновано редуциран и целящ да го отдалечи от детето. Заявява, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер. Потвърждава заявеното искане с исковата молба, ответницата по главния иск да заплаща месечен наем в размер на 330 лева, за ползване на семейното жилище от нея, на основание чл.57 СК.

В съдебно заседание, страните се явяват лично и се представляват от упълномощени процесуални представители, като поддържат заявените пред съда писмени становища. Въпреки липсата на съществени противоречия по предмета на спора и многократните напътвания към доброволното му разрешаване, страните не постигат споразумение.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна , следното:

Бракът между страните по делото е сключен на 11.04.2012 г., в гр. В. , съгласно удостоверение за сключен граждански брак , издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 402/25.04.1999 г. на Община В.. От същия документ се установява, че при сключване на брака, съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг – Т.. От брака си съпрузите имат родени две деца – Я. С.ова Т., навършила пълнолетие към датата на подаване на исковата молба в съда и малолетната С.С.Т. – обстоятелства, които се установяват от приетите по делото: удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0690/17.09.2011 г. на Община В. и удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0600/11.09.1999 г. на Община Велико Търново.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната наемна стойност на процесното жилище, към м.04.2023 г., е в размер на 430 лева.

От заключението на допусната допълнителна съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на имота, без включване площта на детскатата стая, към м.май. 2023 г., е в размер на 330 лева.

Въз основа установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Разпоредбата на чл.17 СК прогласява задълженията, които съпрузите имат към семейството - те са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че брачната връзка на страните е изчерпана. Между двамата съпрузи е настъпило пълно отчуждение и откъснатост, духовна, физическа и 3 материална, които са несъвместими с нормалното съдържание на брака, поради което последният съществува само формално. Запазване на брачния съюз е лишено от смисъл, доколкото от изявленията на страните се установи, че съпрузите се намират в трайна фактическа раздяла, продължила повече от седем години. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, като е невъзможно възстановяването на нормалните съпружески отношения. Налице са предпоставките, предвидени в закона, за уважаване на искането за развод – бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което съдът следва да постанови решение, с което да допусне развода.

Предвид уважаване на иска за развод, съдът следва да се произнесе относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на съпрузите, определяне на местоживеенето му, режима на лични отношения с другия родител и издръжката, като по тези въпроси, ищецът и ответницата не спорят. От съвпадащите изявления на страните и събраните по делото доказателства, че непосредствените грижи за роденото от брака дете се полагат от неговата майка, като ищецът не се противопоставя упражняването на родителските права, по отношение на дъщеря му, да се предоставят на ответницата. Страните не спорят по въпроса за определяне местоживеенето на детето, а именно – същото да бъде в дома на майката, с адрес: ********. На бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с малолетната С., като се съобрази, че интересът на последната определя тя да имат гарантира възможност за изграждане и запазване на емоционалната връзка, на пълноценни отношения с всеки от двамата родители. В хода на производството по делото, съпрузите постигат съгласие относно обема на този режим, а именно: всяка нечетна семица от месеца, за времето от 19.00 ч. в петък до 18.30 ч. в неделя; всяка четна седмица от месеца, в петък, за времето от 19.00 ч. до 21.00 ч.; през лятото – три периода от по 10 дни всеки, след предварителна уговорка с майката, една седмица преди това, чрез ел. поща; за Коледните празници – всяка нечетна година, за времето от 10.00 ч. на 24.12 до 19.00 ч. на 26.12; за Новогодишните празници – всяка четна година, за времето от 10.00 ч. на 30.12. до 19.00 ч. на 02.01; за Великденските празници – за времето от 10.00 ч. на Велики петък до 18.00 ч. на Велики понеделник; на рождения ден на бащата – 09.04, за времето от 18.30 ч. до 21.00 ч., независимо от определения седмичен, празничен и ваканционен режим; за рождения ден и именния ден на детето С. – след предварителна уговорка на двамата родители, чрез ел. поща. При изпълнение на режима, бащата се задължава да взема детето от дома на майката и да го връща отново там. Съдът намира, че така определеният режим следва да се допълни относно мястото, от което бащата взема детето - когато първият ден от режима е учебен, детето е втора смяна и началният час на режима съвпада с приключване на учбните занятия, бащата следва да взема детето от училище.

Съпрузите не спорят и по размера на дължимата месечна издръжка, като същата следва да бъде определена в размер на 400 лева. Издръжката е платима с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 07.09.2022 г. – датата на подаване на насрещната искова молба в съда, до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

4

С насрещната искова молба е отправено искане, след прекратяване на брака, семейното жилище на съпрузите с адрес: ********, да бъде предоставено за ползване на съпругата, която ще упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете. Ответникът по насрещния иск не е възразил срещу отправеното искане, поради което, съдът намира, че ползването на семейното жилище, следва да бъде предоставено на съпругата, на осн. чл.56, ал.1 СК.