Решение № 1824 от 11.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1824 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П.а като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100100160 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

С искова молба с вх.рег.№22020976 от 30.10.2020г. на СРС, д-р Й. П. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** е предявил срещу Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София, с БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.

София, бул. ****, представлявана от Началника - ген. майор проф. д-р В.М.М. иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000лв., частично от общ размер 30 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претъпени от ищеца при дисциплинарно уволнение извършено със Заповед № 1831 /08.12.2015г. ген. майор.проф. Н.П. – началник на ВМА, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на 31.05.2018г., от предхождащата уволнението внезапна проверка извършена на 30.10.2015г., както и от отказа на ответника да разреши ползването на неплатен отпуск след възстановяване на работа от съда, в следствие на които се е влошило трайно здравословното, психично и емоционално състояние на ищеца, което е довело до заболяванията Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност (1.11.9) и Синкоп, Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък (F33.1), отключване на пост-травматично стресово разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство, поява на чувство за безвъзвратно уронване и опетняване на професионалната репутацията и авторитета, ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащането. Ищецът претендира присъждане на сторените разноски.

Твърди се, че ищецът е лекар с придобита специалност „пластична и възстановителна хирургия“, с редица отличия, специализиации в чужбина, автор и съавтор на публикации в научни издания и сборници. Сочи се, че периода от 01.09.2009г. до 03.07.2018г. ищецът работил в ответната Военномедицинска 1 академия /ВМА/, като „Лекар“ в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“.

Сочи се, че през 2015г. срещу ищеца било образувано дисциплинарно призводство, като поводът бил извършена на 30.10.2015 г. внезапна проверка в отделението по „Палстична хирургия и изгаряния“, където ищецът работил, от комисия сформирана без писмена заповед в състав: проф. В.М. – зам. началник на ВМА по диагностично- лечебна дейност, полк. доц. Р.П. - заместник-началник на ВМА по учебно- научна дейност, Р.З. - началник сектор „Охрана и физическа сигурност“ и цивилен служител Л.Щ. - гл. специалист сектор „Охрана и физическа сигурност“ - всички служители при ответника. При проверката било установено, че ищецът д-р Й., заедно с колегите му д-р А.Ш. и С.К. - старша медицинска сестра на отделението, били извършили естетична процедура по поставяне на филъри на техен пациент Р.Я.. По случая били съставени Констативен протокол с per. № 18488 от 30.10.2015 г., подписан от членовете на комисията и Рапорт с per.

№ 18558 от 02.11.2015 г. от проф. В.М., които са сведени до знанието на ген. майор чл.-кор. проф. Н.П., д.м.н. - Началник на ВМА. В тях било отразено, че във финансовия отдел на ВМА не били открити фактура и платежен документ за заплащане на такса за въпросната манипулация, липсвали данни за регистрирането на пациента на регистратурата в болницата и информирано съгласие, подписано от пациента. Сочи се, че от ищеца са поискани писмени обяснения с писмо от 06.11.2015г., както и че той депозирал такива, като подробно разяснил, че пациентът Р.Я., която го посетила във ВМА за инжектиране на филър в устните, сама със свои лични средства е закупила и донесла филъра, който й е поставен в извън работно време, когато няма поток от други пациенти, не са извършвани никакви разходи за сметка на болницата.

Твърди се, че със Заповед № 1831/08.12.2015 г. на ген. майор чл. кор. проф.

Н.П., д.м.н. - Началник на ВМА за гореизложените факти и обстоятелства на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „Лекар“ в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“ във ВМА МБАЛ гр. София. На останалите две лица участвали в манипулацията - д-р А.Ш. и С.К. били наложени по-леки дисциплинарни наказания - „предупреждение за уволнение“.

Сочи, че в законовия срок ищецът оспорил съставените срещу него Заповед № 1831/08.12.2015 г. и Заповед № 1868/12.12.2015 г. за наложеното му наказание и за прекратяване на трудовото му правоотношение. И двете заповеди били отменени като незаконосъобразни по силата на Решение № 13150/17.08.2016 г. на СРС, II ГО, 119 с-в, постановено по гр. д. № 7600/2016 г. /влязло в законна сила на 31.05.2018 г./, потвърдено с Решение от 21.08.2017г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г с-в, постановено по гр. д. № 13690/2016 г. и недопуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 411/31.05.2018 г. на ВКС, III ГО, постановено по гр. д. № 33/2018 г.

Твърди се, че след възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност със Заповед № 975/27.06.2018 г. на бригаден ген. проф.

В.М., дмн - Началник на ВМА, на три поредни молби /от 28.06.2018г., от 29.06.2018г. и от 02.07.2018г./ отправяни от ищеца до работодателя за ползване на неплатен отпуск през различни периоди била поставена резолюция от 2 работодателя „Не“. Ищецът счита, че това е плод на проявен от работодателят субективизъм спрямо него.

По молба на ищеца с рег.№ 5254 /02.07.2018г. за прекратяване на трудовото му провоотношение същия ден била издадена Заповед № 998/02.07.2018 г. на ген. проф. В.М., дмн - Началник на ВМА, с която е прекратено трудовото правоотношение с д-р Й.Й. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Твърди се в исковата молба, че в периода 2015г. – 2018г., в резултат на незаконното уволнение, накърнения професионален авторит, преживените страс и напрежение и водените дела ищецът станал интровертен, уединен, огорчен с чувство, че доброто му име е безвъзвратно опетнено. Бил дагностициран с Есенциална хипертония,

Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност (1.11.9) и Синкоп. Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък (F33.1), отключване на пост-травматично стресово разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство, които се развиват и влашават с времето. Твърди се, че преживените от ищеца неимуществени вреди са в следствие на деянията на ръководството на ВМА – МБАЛ гр.София.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София, представлявана от генерал-майор проф. В.М. – началник на ВМА, чрез юрк.М. Д. е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че в исковата молба не са изложени конкретни обстоятелства в какво се изразва виновното поведение на работодателя. Наведен е довод, че сочените от ищеца Й. деяния от страна на роботодателя - внезапна проверка на 30.10.2015 г., воденето на триинстанционно съдебно производство по обжалване на уволнителната заповед, както и недаването на разрешение от работодателя за ползване на неплатен отпуск след възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - не са противоправни деяния.

В отговора е наведн довод, че Проверката от 30.10.2015г. от страна на работодателя е извършена от комисия с председател - заместник-началника на ВМА по диагностично- лечебна дейности, който е и председател на постоянно действаща комисия за проверки, с цел недопускане на консултативна, диагностична и лечебна дейности в частен интерес на територията на ВМА, отдадена със заповед №257/24.02.2015 г. на началника на ВМА. Сочи се, че при проверката е установено, че ищецът – д-р Й.Й. поставя филъри на пациента Р.Я., извън установения ред за извършване на медицински манилупации, извън официалното работно време на клиниката, без пациента да е регистриран в системата на болницата, без да е заплатена такса за извършената услуга и без да е предоставено информирано съгласие. Твърди, че установеното при проверката нарушение на трудовата дисциплина е доказано по безспорен начин. Сочи се, воденото на три инстанции съдебно производство в периода 2016г. - 2018г. също не е противоправно деяние и не може да се вмени във вина на ответника.

Ответникът поддържа довод, че отмяната на незаконното уволнение не е достатъчна да обоснове наличието на непозволено увреждане.

Относно твърденията за вреди от неразрешен неплатен отпуск, ответникът 3 се позовава на нормата на чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), според която работодателят по искане на работник или служителя може да му разрещи неплатен отпуск. Поддържа, че разрешаването на неплатен отпуск е възможност, а не задължение на работодателя, поради което и недаването на разрешение за ползване на поискания от ищеца Й.Й. неплатен отпуск през 2018 г. не може да се квалифицира като противоправно деяние.

След допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на осъдителния иск от 10 000лв. на 30 000лв., с протоколно определение в о.с.з. на 02.12.2021г. производството по гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 състав е прекратено и делото е изпратено на Софийски градски съд по подсъдност.

В открито с.з. ищецът чрез адв. А.И. поддържа предявения иск, претенсира разноски. Представя писмена защита.

В открито с.з. ответникът, чрез чрез юрк.М. Д. оспорва предявения иск.

Представя писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав , като прецени събраните по делото доказателства, във връзка със доводите на страните и техните възражения, по реда на чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като се установява от представените с исковата молба дипломи, че ищецът Й. П. Й. е с професионална квалификация „магистър лекар“ и придобита специалност „Пластично –възставителна и естетична хирургия“. /л.18, л.21 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в/ Не се спори между страните, че са били в трудовоправни отношения, като ищецът Й. е заемал длъжност „лекар“ в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“ , Катедра „Ортопедия, травматология и рекоструктивна хирургия“ в ответната ВМА - МБАЛ гр. София.

Със Заповед № 1831/ 08.12.2015 г. на Началника на ВМА ищецът е наказан дисциплинарно с „уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.1 и 2 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и трудовото му правоотношение с ответника е прекратено./л.56- л.59 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в / В мотивна част на заповедта е посочено, че на 30.10.2015г. д-р Й. П. Й. е обслужвал пациент извън установения ред във ВМА. При проведена внезапна проверка в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“ било установено, че д-р Й.Й. е извършил манипулация „инжектиране на филър“ извън официалното работно време на клиниката на лицето Р.Я., без това лице да е регистрирано в системата на болницата като пациент и без да е заплатило за извършената услуга.

Извършената внезапна проверка в отделението по „Пластична хирургия и изгаряния“ на ВМА е отразена в Констативен протокол от 30.10.2015г. на комисия в състав: проф. В.М. – зам. началник на ВМА по диагностично- лечебна дейност, полк. доц. Р.П. - заместник-началник на ВМА по учебно- научна дейност, Р.З. началник сектор „Охрана и физическа сигурност“ и цивилен служител Л.Щ. - гл.

4 специалист сектор „Охрана и физическа сигурност“./л.46 –л.47 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в /

Със Заповед №1868 /12.12.2015г. на Началника на ВМА проф.Н. П. трудовия договор с д-р Й.П. Й. е обявен за прекратен, считано от 14.12.2015г. /л.60 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в /

Не е спорно, че ищецът в законовия срок предявил срещу Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София искове с правно чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, възстановяване на заемата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.