Решение № 78 от 07.11.2017, Районен съд - Първомай

№ 78 град Първомай, 07.11.2017 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година с

Председател Спасимир

Здравчев при секретаря Петя Монева, разгледа докладваното от съдията АНД № 151 по описа на Съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000178

/ 10.05.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ü на основание чл.

179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия Закон; ü на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия Закон.

Жалбоподателят Г.М.К. чрез процесуалния си представител адвокат А.Д.Б. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, РУ на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Във връзка с получен сигнал на спешен телефонен номер

112, че на изхода на град Първомай в посока село Дълбок извор има кола извън пътното платно, на 18.02.2017 година дежурен автопатрул - свидетелят Т.В.В., младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ на МВР – Първомай и колегата му И.М.Б., полицай по охрана на обществения ред - по разпореждане от оперативно-дежурната част в Управлението посещава местопроизшествието и установява изоставен в крайпътна нива лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № * с материални щети по предната част.

Полицаите знаят, че фолксвагенът се управлява от Г.М.К. и извършват автопатрул по установяването му в село Дълбок извор, но тъй като лицето не е намерено на адреса, се връщат на местопроизшествието.

При пристигане на място забелязват, че жалбоподателят и негов познат се опитват да репатрират колата от нивата с помощта на трактор.

На място са снети обяснения от К. и в негово присъствие са съставени Протокол за ПТП № 1674406 / 18.02.2017 година и Акт за установяване на административно нарушение № 0178 / 18.02.2017 година (бланка серия Г № 742845), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна страна:

В акта си от 10.05.2017 година наказващият орган сочи

Г.М.К. да е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Приложена е санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която, ако деянието не съставлява престъпление, причинителят на пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200 лева заради движение с несъобразена скорост.

От доказателствата по делото не може да се вмени в отговорност на жалбоподателя това нарушение – в показанията си актосъставителят е категоричен, че констатациите в протокола за ПТП и в АУАН относно дата, час и причинител са единствено въз основа на обясненията на жалбоподателя, но не е взето предвид, че инцидентът настъпва заради спукана гума – причина по обясненията на жалбоподателя, което обстоятелство свидетелят В. не си спомня дали е констатирал. Актосъставителят вписва нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като предполага движение с несъобразена скорост въз основа на личните си впечатления от мястото на автомобила и щетите по него, предвид релефа на пътя – неравности, дупки и остър ляв завой на мястото на произшествието.

Не може да се вмени в отговорност и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според чийто текст задължение на водача на пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, е без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, за неспазването на което чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата предвижда: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Но от фактически установеното се констатира, че след настъпилото на 17.02.2017 година пътнотранспортно произшествие фолксвагенът преустановява движението си в крайпътната нива и не създава опасност за движението по пътя, т.е. жалбоподателят спира, макар и не по своя воля, а от обясненията му е видно, че установява последиците от инцидента, защото търси и помощ за преместването на автомобила си.

Нещо повече - свидетелят В. заявява, че вписва в Акта неустановяване на последиците от пътнотранспортното произшествие и напускането му, защото жалбоподателят „не уведомява органите на МВР, които са компетентни в случая” и „не остава на място”, но задължението за уведомяване на компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и оставане на място до пристигане на органите на реда е при произшествие с пострадали хора (чл. 123, ал. 1, т. 2, букви А и Б от Закона за движение по пътищата), а настоящият случай не попада в тази хипотеза.

Според настоящата инстанция Г.М.К. е наказан за неосъществени деяния и Наказателно постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017 година се явява необосновано.

От друга страна, като място на пътнотранспортното произшествие в протокола за ПТП е посочено „в гр. Първомай ул. Патриарх Евтимий в близост до № 37”, а в Акта е описано: „в гр. Първомай ул. Патриарх Евтимий в близост до № 37 управлява лек а-л…”. В съдебно заседание свидетелят В. *** в населеното място, но тъй като на местопроизшествието няма домове, е вписан адресът на последния дом, което е отразено и в акта на административнонаказващия орган в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3, предложение 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение 3 от ЗАНН, което е нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на Наказателно постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017 година.

По гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ü на основание чл.

179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия Закон; ü на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ

/ АГ