Определение № 462 от 15.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Ловеч, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

И. И.ОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264300600494 по описа за 2026 година С определение № 128/23.06.2026 г. по НЧХД № 295 по описа за 2025 г. на РС-Тетевен, РС-Тетевен е осъдил частните тъжители С. М. С. от гр.София, Р. Г. Р. от с.Кукорево, С. Н. З. от гр.Смолян и Г. Д. М. от гр. Перник да заплатят солидарно на П. Т. П. от гр. Ловеч сумата от 811.29 /осемстотин и единадесет евро и 29 цента/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.

Съдът е оставил без уважение заявлението на И. Б. П.-подсъдим по НЧХД №295/2025 година по описа на РС Тетевен за редуциране на разноските, които П. е осъден да заплати на частните тъжители, съобразно оправдаването му от въззивната инстанция по част от обвинението и за редуциране на сторените от него разноски по делото съобразно оправдаването му по част от обвиненията.

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от Г. Д. М., С. М. С., Р.

Г. Р. и С. Н. З., с която обжалват определението в частта, с която са осъдени солидарно да заплатим на подсъдимата П. Т. П. сумата от 811. 29 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Считат, че така постановеното определение е недопустимо, незаконосъобразно и нищожно, тъй като същото е постановено от некомпетентен орган. Приемат, че Районен съд гр. Тетевен няма компетентност да изземва правомощията на Окръжен съд гр. Ловеч и да се произнася по дело, което е решено от горната инстанция. Излагат, че не е спазена процедурата по постановяване на определението, тъй като не са уведомени и не са получили молбата за искане за определяне на разноски от страна на П. Т. П., поради което не са имали възможност да вземем отношение и становище по същата.

1

Навеждат аргумент за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съдът е присъдил изцяло претендираните разноски в размер на 811.29 евро, без да извърши преценка дали договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Излагат, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани многобройни процесуални действия, не са назначавани сложни експертизи и не са били налице обстоятелства, които да обосновават адвокатско възнаграждение над обичайния размер за подобен вид дела. В жалбата се сочи, че съгласно трайната съдебна практика, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за съразмерността и необходимостта на направените разноски, а не механично да присъжда целия заявен размер.

Обжалват определението и в частта, с която са осъдени да платят сумата от 300.00 евро, представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция. Приемат, че въпросът дали се дължат разноски пред Окръжния съд се решава само от Окръжен съд в неговия съдебен акт, а в постановеното въззивно решение Окръжният съд категорично не е присъдил сумата от 300 евро за разноски. Излагат, че разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК дава право на Районния съд единствено да изчислява и разпределя вече установени по делото разноски и Районният съд няма законова власт служебно да дописва решението на по-горния съд и да създава нови финансови задължения, които Окръжният съд не е постановил.

Застъпват тезата, че сумата от 811.29 евро е силно прекомерна, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е в минимален брой съдебни заседания и присъденият хонорар от 811.29 евро надвишава разумния и законен размер. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, молят съдът да намали хонорара за първа инстанция до предвидения в Наредба № 1 минимален размер. Сочат, че след постановяване на Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 националният съд не е обвързан размерите, установени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на подлежащите на присъждане съдебни разноски, като съдът следва да извърши конкретна преценка във всеки отделен случай, като отчете фактическата и правната сложност на делото, броя и характера на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, обема на положения адвокатски труд и принципа на пропорционалност. Излагат, че липсват мотиви защо съдът е приел, че именно присъденият размер съответства на действително необходимите разноски.

Приемат, че представянето на договор за правна защита и съдействие и доказателство за плащане не освобождава съда от задължението да прецени дали претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед конкретните особености на делото. Излагат, че производството по делото не се отличава с изключителна фактическа или правна сложност, не е изисквало извършването на процесуални действия с необичаен обем или интензитет и не са налице обстоятелства, които да оправдават присъждането на адвокатско възнаграждение в определения размер.

Молят въззивния съд да отмени определението в частта относно 2 разноските и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер, който съответства на действително необходимите разноски по делото, определен по вътрешното убеждение на съда съобразно конкретните факти и принципа на пропорционалност.

В жалбата се твърди, че въззивната инстанция е оправдала И. П. относно съучастието по чл. 20, ал. 2 НК и същият е останал признат за виновен по основното обвинение и не е налице пълна процесуална неоснователност на поддържаното от частните тъжители обвинение, поради което възлагането на всички разноски в пълен размер върху частните тъжители противоречи на принципа за справедливост и съразмерност.

Жалбоподателите правят оплакване, че в определението липсват конкретни мотиви защо именно сумата от 811.29 евро следва да бъде възложена изцяло върху частните тъжители и защо съдът приема, че този размер е разумен и необходим. Посочено е единствено, че са представени договори за правна защита /нямаме данни за банков превод или дали сумата е платена в брой/ и съдействие, без да бъде анализирана реалната необходимост от извършените разходи и тяхната съразмерност спрямо предмета на делото.

Формиран е извод в жалбата, че приетите разноски са прекомерни и следва да бъдат отхвърлени или значително намалени.

Жалбоподателите посочват, че не е съобразено обстоятелството, че двамата подсъдими съвместно съжителстват и ползват един и същ адвокат на първа и втора инстанция.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Присъда № 16/13.11.2025 година Районен съд – Тетевен е признал подсъдимите И. Б. П., ЕГН **********, председател на Сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и П. Т. П., ЕГН**********, технически сътрудник в Сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и месторабота с. Р., улица „Г. Б.“ № 9ж за виновни, в това, че на дата 27 март 2025 година в с. Р., Ловешка област, улица „Г. Б.“ № 9ж, учебен център „Орел“ в съучастие помежду си, като съизвършители, противозаконно са попречили на С. М. С. от гр. София, Р. Г. Р. от с. Кукорево, С. Н. З. от гр. Смолян и Г. Д. М. от гр.

Перник, както и други пет лица - членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като облепили с черни найлони 3 прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключили входните врати на Учебен център „Орел“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч и не отворили входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр. Ловеч и по този начин противозаконно попречили на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ -престъпление по чл.

174б, ал.2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78 а от НК ги е освободил от наказателна отговорност, като им е наложил административно наказание, както следва: на подсъдимия И. Б. П. административно наказание - глоба в размер на 3 000. 00 /три/ хиляди лева в полза на държавата, а на подсъдимата П. Т. П. административно наказание глоба в размер на 1 500. 00 /хиляда и петстотин/ лева в полза на държавата, като е оправдал подсъдимите И. Б. П. и П. Т. П., за това да са извършили престъплението по чл.174б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на дата 28.03.2025 година и при условията на чл. 26 ал. 1 от НК.

Съдът е осъдил двамата подсъдими И. Б. П. от с. Александрово, Ловешка област и П. Т. П. от гр. Ловеч да заплатят солидарно на тъжителите С. М. С. от гр. София, Р. Г. Р. от с. Кукорево, С. Н. З. от гр. Смолян и Г. Д. М. от гр. Перник сумата от 314.30 /триста и четиринадесет лева и 30 ст./ лева разноски по делото.

С Решение № 57/03.06.2026 година Окръжен съд - Ловеч е изменил Присъда № 16/13.11.2025 г. по НЧХД № 295/2025 г. на Тетевенският районен съд, трети наказателен състав, с която е признал И. Б. П., ЕГН ********** и П. Т. П., ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл.

174б, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и им наложил на основание чл. 78а наказание „глоба“ в размер на 3000 лева в полза на държавата на П. и „глоба“ в размер на 1500 лева в полза на държавата на П., както следва:

Отменил е присъдата в частта, с която И. Б. П. е признат за виновен в това на дата 27 март 2025 година в с. Р., Ловешка област, улица „Г. Б.“ № 9ж, 4 учебен център „Орел“ в съучастие с П. Т. П. като съизвършители противозаконно е попречил на С. М. С. от гр. София, Р. Г. Р. от с. Кукорево, С.

Н. З. от гр. Смолян и Г. Д. М. от гр. Перник, както и други пет лица - членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като е облепил с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключил входните врати на Учебен център „Орел“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр. Ловеч и по този начин противозаконно е попречил на посочените делегати да осъществят произтичащите от упражненото им вече право на синдикално сдружаване права да участват в Националното синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като го признава за невиновен и го е оправдал за престъплението по чл.174б, ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, в тази му част.

Съдът е намалил размера на наложеното на П. наказание „глоба“ от 3 000. 00 лева на 2 000. 00 лева /1022,58 евро/, която следва да плати в полза на държавата.

Съдът е отменил присъдата в частта, с която П. Т. П. е призната за виновна, в това, че на дата 27 март 2025 година в с. Р., Ловешка област, улица „Г. Б.“ № 9ж, учебен център „Орел“ в съучастие с И. П., като съизвършител, противозаконно е попречила на С. М. С. от гр. София, Р. Г. Р. от с. Кукорево, С.

Н. З. от гр. Смолян и Г. Д. М. от гр. Перник, както и други пет лица - членове на синдикалното сдружение „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“ и делегати по право и по избор с право на участие и право на глас в насроченото и обявено Национално синдикално събрание на „Синдикат на служителите в Министерството на вътрешните работи“, като е облепила с черни найлони прозорците на сградата, за да бъде ограничена видимостта в сградата и да няма визуален контакт отвън към вътрешността на сградата и заключила входните врати на Учебен център „Орел“, предоставен на синдиката с договор от Областен управител на Област Ловеч и не отворила 5 входните врати при многократните позвънявания от делегатите, при намесата на органите на полицията и на служители на Областната администрация гр.