Решение № 260300 от 16.05.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 73 по описа на състава за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищците И.А.М., К.А.М.,

А.А.М., П.А.М. /починала в хода на делото и с процесуални приемници ищците И.А.М., К.А.М. и А.А.М./ и А.И.Й. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, които били причинени в резултат причинената смърт на техния близък родственик А.Х.М., която настъпила като последица от травмите, получени при пътнотранспортно произшествие на 12.09.2018 г. Починалият бил баща на първите четирима ищци и дядо на петата ищца. Според твърденията на ищците, пътният инцидент бил причинен от противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА – В.М.П.-К., която по време на движение в района на пътен възел „Покровник“ на главен път Е-79 предприел маневра за последователно изпреварване на попътното движещи се в дясната пътна лента МПС-та, при което предизвикал пътнотранспортно произшествие с пресичащият платното за движение водач на велосипед – А.М.и му причинил тежки травми. На 12.11.2018г. пострадалият починал, в резултат от причинените от процесното ПТП телесни увреждания. Разходите по погребението му били поети от сина му И.А.М.. Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 1899 3М-476/2018г. по описа 01 РПУ на МВР – гр. Благоевград, което било прекратено преди да бъде внесен обвинителен акт. Доколкото към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на процесния автомобил била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД – на 28.07.2020г. ищците отправили към застрахователното дружество претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ за доброволно уреждане на спора. Ответникът отказал да плати заявената извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като според ищците изпаднал в забава и за него се породило задължение да заплати на ищците и законната лихва.

При изложените фактически твърдения ищците К.А.М., А.А.М., П.А.М. /починала в хода на делото и с процесуални приемници ищците И.А.М., К.А.М. и А.А.М./ и И.А.М. претендират за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 150 000 лева, а ищцата А.И.Й. претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 80 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на постановяване на отказа от страна на ответника - 22.10.2020г. до деня на окончателното изплащане. При това, ищецът И.А.М. претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 928 лева – представляващи обезщетение за имуществени вреди – разходи по погребение, ведно със законната лихва от датата на постановяване на отказа от страна на ответника – 22.10.2020г. до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищците претендират и за осъждане на ответника, да им заплати направените разноски по делото.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. В подадения отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищците водач, но оспорва всички останали предпоставки, определящи възникването на деликтна отговорност за водача на автомобила и задължението на ответника, като негов застраховател, да заплати търсеното застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението, че ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно виновно поведение на водача на автомобила. В тази насока, ответникът оспорва и собствената си надлежна пасивна материална легитимация, като ответник – застраховател на причинителя на вредите. По същество, ответникът оспорва, както механизма на настъпване на процесното ПТП, така и причините за смъртта на пострадалия. При това, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който преди удара е предприел недопустимо от закона пресичане на пътя.

Ответникът оспорва по принцип материално-правната легитимация на ищцата А.И.Й., да получи обезщетение за смъртта на починалия си дядо, поради липса на предпоставките по чл. 493а от КЗ. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е изпадал в забава за изплащане на тези обезщетения.

Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на ищците, да му заплатят направените сторените съдебни и деловодни разноски за настоящия процес.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на представените с исковата молба и приети като доказателства преписи от книжа по ДП № 1899 ЗМ-476/2018 г. по описа на 01 РУП на МВР – гр. Благоевград – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1046-758, Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.09.2018 г. и фотоалбум установяват факта на настъпването на пътно- транспортно произшествие на 12.09.2018 г., около 10:50ч. на главен път Е-79 при км. 361+800 в района на пътен възел „Покровник“, с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА, управляван от водача В.М.П.-К.. Инцидентът настъпил, след като при управление на лекия автомобил, водачът му, движейки се в посока от гр. Симитли към гр.

София, на прав участък от пътя, в лявата пътна лента - при две ленти за движение в едната посока блъска пресичащия платното за движение водач на велосипед – А.Х.М., причинявайки му травматични увреждания.

Приетите като доказателства преписи от документи съдържат данни за установените в хода на ДП № 1899 ЗМ-476/2018 г. по описа на 01 РУП на МВР – гр. Благоевград факти за механизма на настъпване на процесния пътен инцидент. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно от съда, тъй като съдържащата се в тях специализирана информация е обект на експертен анализ от допуснатите съдебно-медицинска и авто - техническа експертизи, които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите на настоящото решение.

Приетият като доказателство препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2019 г. издаден от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград установява, че наказателното производство по ДП № 1899 ЗМ 476/2019 г. по описа на 01 РУ Благоевград е било прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

С Определение от

16.12.2019 г., постановено по н.д. №

591/2019 г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено постановлението от 18.11.2019 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1899 ЗМ 476/2019 г. по описа на 01 РУ Благоевград.

С определение № 82 от 20.02.2020 г., постановено по вчнд № 90/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено определението от 16.12.2019 г., постановено по н.д. № 591/2019 г. на Окръжен съд Благоевград.

Като доказателства по делото са приети медицински документи: епикриза по ИЗ № 33810/2018 г., издадена от Клиника по интензивно лечение при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, резултати от медицински изследвания /стр. 13-15, 98-102 и стр.104 от делото/, които съдържат специализирана медицинска информация относно здравословното състояние на А.Х.М. след настъпването на процесното ПТП, където пострадалото лице е постъпил за лечение в споменатото лечебно заведение, където е починала в резултат от травмите на 12.11.2018 г. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

От съдържанието на представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А.Х.М. е починал на 12.11.2018г.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 94 от 11.01.2019г., което е издадено от Община Благоевград, сочи, че ищците И.А.М. и К.А.М. са синове на починалото лице А.Х.М., а ищците П.А.М. и А.А.М. са негови дъщери.

От представения по делото препис – извлечение от Акт за смърт, издаден от Община Благоевград се установява, че ищцата П.А.М., ЕГН ********** е починала на 01.10.2022 г. /в хода на делото/.

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 4024 от 05.10.2022 г. се установява, че наследници по закон на ищцата П.А.М. са останалите ищци по делото: А.А.М. – сестра, И.А.М. – брат и К.А.М. – брат.

С Определение от

13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 73/2021г. съдът прекрати производството по отношение на починалата на 01.10.2022г. ищца П.А.М. и е указал на останалите ищци А.А.М., И.А.М. и К.А.М., че участват в лично качество и в качеството на наследници по закон на имуществените права на П.А.М..

В дадените пред съда по делегация показания, свидетелят В.М.П.-К., заявява, че си спомня определени моменти от инцидента, но не помни конкретни подробности. По време на инцидента, свидетелката управлявала процесния автомобил „Ауди“А4“, с който ударила пресичащия пътното платно велосипедист А.М..

За инцидента, свидетелката си спомня, че управлвания от нея автомобил се е движил в посока от гр. Благоевград към гр. София, при суха пътна настилка и в светлата част на денонощието, със скорост на движение около 50 км./ч., тъй като е спазвала ограничението на скоростта. Имало и други превозни средства участващи в движението. Пътното платно имало три ленти за движение в нейната посока. Тя се движила в най-лявата лента за движение, а до нея се е движил бял бус, чиито марка и модел свидетелката не може да посочи. През цялото време се движила в лявата лента и изведнъж пред нея се появил пресичащ велосипедист, който внезапно изскочил пред буса.

Велосипедистът се придвижвал по пътното платно, пресичайки траекторията на движение на пътя на буса и траекторията на движение на управлявания от нея овтомобил, но не може да определи с каква скорост се е движил. В момента, в който се появил велосипедистът, свидетелката натиснала рязко спирачките. Ударът настъпил от лявата страна, след което велосипедистът се установил в ляво на пътя, върху банкета. Свидетелката посочва, че МПС-то, което се е движило в дясната лента пред нея, тя самата е възприела като тип бус, а не като МПС от типа на джип. Не помни кога и къде за първи път е забелязала велосипедиста и на какво разстояние се е намирала от него, но си спомня, че той се появил на платното за движение, в което се движил управлявания от нея автомобил, а движението му било от дясно на ляво. Велосипедистът е управлявал велосипеда, той като се е намирал на седалката, а не го е бутал. Ударът е настъпил в лявата лента за движение. Свидетелката задействала спирачки преди да настъпи удара и колата е спряла. Свидетелката заявява, че не си спомня къде точно се е намирала към момента на удара спрямо останалите участници в движението.

В дадените пред съда по делегация показания, свидетелят А.Б.Н.заявява, че е бил очевидец на настъпването на инцидента между процесния лек автомобил „Ауди“ и велосипедистът. Видял за първи път лекия автомобил „Ауди“, когато същият бил в лявата лента за движение и го е изпреварил, което е било на около 200 – 300 метра преди моста. Към момента на удара, свидетелят управлявал автомобил „Рено Канго“ в същата посока на лекия автомобил „Ауди“ и бил след него. Спомня си, че пред неговия автомобил, в дясната лента за движение имало и друга кола, но не помни каква е била тя, а лекият автомобил „Ауди“ минал покрай тях, след което видял как ударил велосипедиста, който пресичал пътното платно. То се състояло от по две ленти за движение във всяка посока. Свидетелят сочи, че той самият се движил в дясната лента за движение с ниска скорост. Пътните и атмосферните условия били нормални. Не може да определи с каква скорост се е движил лекият автомобил „Ауди“, но според него било с нормална. Посочва, че не помни добре, но мисли, че колата пред него е била джип. Спомня си, че лекият автомобил „Ауди“ е изпреварил и неговия автомобил и тази кола, която била пред него. Не си спомня къде се е намирал джипът спрямо лекия автомобил „Ауди“, както и дали предната му броня е била на равнение на задната броня на джипа при изпреварването. Освен трите автомобила – неговия, този, който се е движил преди него и лекия автомобил „Ауди“ не е имало други автомобили на пътното платно. Свидетелят видял велосипедиста, когато същият започнал да пресича и се намирал на около 200-300 м. разстояние, като си спомня, че в момента, когато го е забелязал, неговият автомобил вече е бил изпреварен от лекия автомобил „Ауди“. Автомобилът, който се движил преди него е намалил леко скоростта си, но след това не спрял, а продължил да се движи в същата посока. Ударът с велосипедиста настъпил в лявата лента на пътното платно. Свидетелят не помни да е видял светлина от стоповете на л.а. „Ауди“ преди да бъде ударен велосипедиста, нито помни каква е била траекторията на пресичане на велосипедиста. Свидетелят заявява, че не може да каже дали е чул спирачки на автомобила, който го е изпреварил, както и дали преди настъпване на удара лекият автомобил „Ауди“ се е движил преди джипа или се е движил до него. Свидетелят заявява, че не може да посочи местоположението на участниците в ПТП.

Разпечатката съдържа 32 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd07a5a9-56f7-4065-845e-832957700de6