Решение № 22116 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22116 гр. *****, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110169272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК вр чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по предявен от Л. Д. И., чрез адв. С., против „******“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на „******“ АД сумата от 436.83 лв., представляваща цена на предоставени от дружеството ВиК услуги в обект, находящ се в гр. ***********, ап. 25, с абонатен № *******, в периода от 06.01.2020 г. до 03.11.2021 г., поради липсата на основания за начисляване на посоченото вземане в тежест на ищеца, както и поради погасяването му по давност.

Твърди, че след направена справка в деловодството на ответника от служители на последния бил уведомен, че „******“ АД претендира от него заплащането на суми за доставена водоснабдителни и канализационни услуги на процесния имот, които фигурират по партидата на имота при ответника по абонатен №*******. Ищецът оспорил тези претенции на ответника, но служителите на „******“ АД заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана в изпълнително производство и му представили справка - извлечение на начислените по партидата на имота суми по абонатен № *******. По посочената партида за периода от 06.01.2020 г. до 03.11.2021 г. били налице задължения към „******“ АД за сумата в общ размер от 436.83 лева, представляваща главница. Ищецът оспорва наличието на посочените задължения към ответника поради липса на облигационна връзка с ответното дружество за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, като оспорва да е собственик, вещен ползвател и да ползва имота по силата на облигационно правоотношение. Оспорва през исковия период ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че е доставял водоснабдителни и канализационни услуги на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за исковия период. Поддържа, че имотът не е водоснабден, че уредите, които се използват за отчет, не са изрядни и не са 1 минали необходимите метеорологични проверки. Позовава се на настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По тези съображения ищецът навежда да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на недължимост на процесната сума поради липса на облигационно отношение с ответника, липса на доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за процесната стойност, при евентуалност - поради изтекла погасителна давност.

Претендира и разноски в производството

Ответникът „******“ АД е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, в който признава иска, доколкото вземанията за процесния период са погасени по давност. Твърди, че не е станал повод за образуване на настоящото производство.

Моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски в производството.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска с твърдения, че от служители в деловодството на ответното дружество е разбрал, че процесната сума се претендира, като е оспорил дължимостта на същата пред ответника, но последният му заявил, че ако не се издължи, ще бъде събрана по съдебен ред. С допълнителна молба от 04.11.2025г., ищецът е представил писмо от „******“ АД, към което е приложена и справка в табличен вид, съдържащата информация относно размера на задълженията към клиентски номер №*******, вкл. и относно процесния период, от която се установява, че ответникът е отразил оспореното в настоящото производство вземане като дължимо в своята счетоводна система. Предвид това, съдът приема, че за ищецът е налице правен интерес от водене на делото, с оглед отричането на начисленото от ответника вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните съображения:

При отрицателния установителен иск основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното право – в този смисъл е Определение № 1880 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 4453/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право.

Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от ответника право, ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи, респ. да съществува до постановяване на решението. Като последица от това, силата на пресъдено нещо при отрицателния установителен иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият 2 положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания, след които е било постановено влязлото в сила решение. В настоящият случай, независимо от няколкото поддържани от ищеца основания за недължимост на вземането, предявеният отрицателен установителен иск е един.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане във визирания от ищеца размер, а именно парично вземане в размер на сумата от 436.83 лв.лева, представляваща общо начислена цена на доставени от дружеството водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 06.01.2020 г. до 03.11.2021 г. във водоснабден имот- апартамент № 25, находящ се на адрес в гр. *****, ж.к. „*****“ , бл. ****с партида с абонатен № *******. Като безспорни са отделени следните обстоятелства: 1) че в периода от 06.01.2020 г. до 03.11.2021 г. за водоснабден имот - апартамент № 25, находящ се на адрес в гр. *****, ж.к. „ ***** “, бл. 1, вх. Б, ет. 5 за който е открита партида с абонатен № *******, е начислена сума в общ размер на 436.83 лева, както и 2) че към датата на предявяване на исковата молба посочената сума в общ размер на 436.83 лева е погасена с изтичане на тригодишен давностен срок.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

В настоящия случай ответникът не е доказал, че е носител на процесното вземане във визирания от ищеца размер. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период (собственик или ползвател на апартамент № 25, находящ се на адрес в гр. *****, ж.к. „*****“, бл.

1, вх. Б, ет. 5, респективно че между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Освен това, процесните вземания са погасени по давност, поради изтичането на кратката 3годишна погасителна давност, доколкото се касае за периодични плащания, по 3 отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В случая вземанията за цена на доставени ВиК услуги са за периода от 06.01.2020 г. до 03.11.2021 г., а исковата молба за признаване на недължимостта им е предявена на 20.11.2024 г., следователни претенциите относно вземанията, възникнали преди 20.11.2021 г., са погасени по давност. Следва да се съобрази също и признанието на иска от ответника за погасяване сумите по давност, поради което съдът намира иска за изцяло основателен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 51.85 лв. Л. Д. И. е бил защитаван от адвокат безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адокатурата, представен е договор за правна помощ и съдействие, поради което в полза на адв. В. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за безплатно адвокатско представителство. Съдът споделя възприетото в практиката разбиране, че възнаграждението в този случай се определя от съда по справедливост при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на адвоката. В случая делото е от т.нар. масов тип дела, т.е. не се отличава с правна и фактическа сложност, не е налице спор по отношение на недължимостта на сумата, делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, поради което и съдът намира, че на адв. С. се дължи възнаграждение в размер на 400 лв.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по чл.

78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което направеното възражение се явява основателно. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.