Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 02.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 37/2026
Вид
Решение № 351
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100500037 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз А. Дондуков“ №68, представлявано от всеки двама от Р.Ц.Д., Н. И. С., М.В.К., М.К.С. и Т.В.Т., действащи чрез юрк.И. Г., против Решение №3997/10.11.2025г. постановено по гр.д.№13239/2024г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:

******, сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по покрит риск от застраховка “Гражданска отговорност“, изразяващи се в увреждане на: калник-преден десен, мигач в калника-десен, врата-предна дясна, лайсна на врата-предна дясна, праг-десен на л.а.“Фолксваген Лупо“, с рег.№*****, причинени в резултат от пътно произшествие реализирано на 11.09.2024г. в гр.Варна, на кръговото кръстовище на бул.“Сливница“ и бул.“Васил Левски“, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.

№******, който към този момент е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя-12.09.2024г. до окончателното й изплащане.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован, неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата 1 претенция в цялост. Излага се, че в хода на производството съдът не е установил по безспорен начин наличието на проявено виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при жалбоподателя водач. Твърди се, че процесният пътен инцидент е последица от извършено от ищеца, като водач на л.а.“Фолксваген Лупо“, нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че при извършване на маневра по престрояване вдясно и излизане от кръговото движение, задължение на ищеца е било да съобрази наличието на моторно превозно средство отдясно на него. Следвало е още да прецени и необходимата дистанция за безопасното извършване на маневрата. Наред с това се поддържа, че пътното произшествие е настъпило, преди преминаване на л.а.“Фолксваген Голф“ през изхода на кръговото движение, поради което ищеца е имал възможността да предотврати ПТП и единствено поведението на последния е причина за настъпването на процесният пътен инцидент. В този смисъл се твърди, че водача на л.а.“Фолксваген Голф“ няма вина за инцидента. В евентуалност се поддържа, че водача на застрахованият при ответника автомобил не е единственият виновен за настъпилото пътно произшествие, което е причинено при превес на вината на ищеца. Твърди се, че съпричиняването на вредоносният резултат, е следвало да бъде съобразен от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение.

На следващо място се излага, че присъденият размер на застрахователно обезщетение е силно завишен. Поддържа се, че съгласно чл.386, ал.2 от КЗ застрахователят дължи обезщетяване на действително претърпените вреди, които следва да бъдат определени по пазарни цени към момента на застрахователното събитие. Излага се, че е следвало да бъде съобразен факта, че пострадалият лек автомобил е с период на експлоатация от повече от 23г., съответно че при неговата поправка могат да бъдат ползвани алтернативни части и такива втора употреба. Оспорват се изводите на съда, който са базирани на заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, тъй като същите не са съобразени с отправените от страната възражения, съответно искането на ответника за допускане на повторна експертиза. Поддържа се, че отказа да се допусне повторна експертиза, представлява съществено процесуално нарушение. Поддържа се още, че неоснователността на главната претенция, влече неоснователността и на акцесорната такава за законна лихва.

С подадения отговор на въззивна жалба, се излага становище за нейната допустимост, но неоснователност. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че правилно и законосъобразно дължимото обезщетение за имуществени вреди е определено по пазарната стойност на ремонта, нужен за отстраняване на претърпяната вреда, изчислена към момента на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва всички наведени в жалбата възражения относно механизма на произшествието и чия е вината за настъпването на инцидента. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство са установени всички предпоставки, обуславящи отговорността на ответника по предявения против него иск по реда на чл.432 от КЗ. Поддържа се още, че съдът правилно е анализирал приетото по 2 делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, както и изслушаните свидетелски показания, които установяват еднопосочно механизма на произшествието, съответно кой водача носещ вината за последното. В заключение се излага, че решаващият състав е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез писмена молба, поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване.

Ответника по жалбата, чрез пълномощник поддържа отговорът си и моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:

Съдът е сезиран от Б. Г. Г., с ЕГН **********, против “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по покрит риск от застраховка “Гражданска отговорност“, изразяващи се в увреждане на: калник-преден десен, мигач в калника-десен, врата-предна дясна, лайсна на врата-предна дясна, праг-десен на л.а.“Фолксваген Лупо“, с рег.№*****, причинени в резултат от пътно произшествие реализирано на 11.09.2024г. в гр.Варна, на кръговото кръстовище на бул.“Сливница“ и бул.“Васил Левски“, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№******, който към този момент е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП-11.09.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 11.09.2024г. около 16.00 ч. при движение в гр.Варна в кръговото кръстовище на бул.“Сливница“ с бул.“Васил Левски“ водача л.а.“Фолксваген Голф“ ДК №******, е нарушил правилата за движение по пътищата, като движейки се в дясната пътна лента не е напуснал кръговото кръстовище нито в изхода на дясно, нито в този направо, а е продължил движението си в кръговото кръстовище в посока изхода на ляво, при което е блъснал собственият на ищеца л.а.“Фолксваген Лупо“, с ДК№ В5 909 ТТ, чиито водач е извършвал законосъобразна маневра от лявата лента за напускане на кръстовището в изхода на ляво спрямо първоначалната му посока на движение преди навлизане в кръговото кръстовище на бул.“Сливница“ с бул.“Васил Левски“, като става причина за нанесените му имуществени вреди. Сочи се, че за описаното ПТП е съставен двустранен протокол, в който е описан механизма на ПТП. Твърди се, че отговорността на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ ДК №****** е застрахована при ответника със сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, обективиран в Застрахователна полица № BG/08/123003150385, валидна към 11.09.2024г.-датата на настъпилото застрахователно събитие. Твърди се още, че на основание чл.380 от КЗ ищеца е отправил писмена застрахователна претенция по сключената с ответника застраховка “Гражданска отговорност“, в резултат от което е образувана преписка по щета №211838886/12.09.2024г., извършен е оглед от представител на застрахователя и уврежданията по собственият на ищеца автомобил, са подробно описани в опис на щетата. Поддържа се, че настъпилите в следствие от инцидента щети по л.а.“Фолксваген Лупо“, с ДК№ ******, се изразяват в 3 увреждания на преден десен калник, мигач в десен калник, предна дясна врата, лайсна на предна дясна врата, десен праг, като за отстраняването им е нужна сумата от 1800лв. Сочи се, че ответника отказал плащане на обезщетение с мотив, че вината за инцидента е на заявителя, като изпратената повторна покана от ищеца до застрахователя за преразглеждане на отказа, не дала резултат.

С постъпилият отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се сочи, че липсва проявено виновно противоправно поведение от страна на застрахованият при ответника водач, което да е довело до процесното ПТП.

Поддържа се още, че представените по делото доказателства не установяват наличието на извършено противоправно деяние от страна на застрахованият в ответното дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните вреди. Твърди се, че съдържанието на представеният двустранен констативен протокол от 11.09.2024г., не позволява да се изяснят причините за реализиране на процесното ПТП, тъй като нито един от двамата водачи не е поел вината за настъпването на събитието, а от самия протокол не става ясен конкретния механизъм на настъпването на същото. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило вследствие от допуснато нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а.“Фолксваген Лупо“, който е бил длъжен да се съобрази с наличието на МПС от дясно на него, при извършването на маневра престрояване в дясно и излизане от кръговото движение. Твърди се още, че същия е следвало да прецени дали е налице необходимата дистанция между двете МПС за извършване на маневрата, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, а именно “преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза“. Твърди се и допуснато нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП защото преди да започне маневрата за престрояване и излизане от пътното платно, водача на л.а.“Фолксваген Лупо“, е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наред с горното се поддържа, че процесното събитие се е случило преди преминаването от страна на л.а.“Фолксваген Голф“ през изхода от кръговото движение, поради което за водачът му е било напълно възможно да предприеме своевременна маневра за излизане от кръговото движение, като единствено поведението на ищеца е станало причината за настъпването на процесното ПТП. В условия на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото процесното ПТП е възможно да е настъпило вследствие от неправомерното поведение и на двамата водачи, но при преобладаваща вина на ищеца, защото инцидента не би настъпил, ако водача на л.а.“Фолксваген Лупо“ не би извършил неправилно престрояване и излизане от кръговото движение, при положение, че лентата за движение на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ продължава и след процесния изход на кръговото движение. На последно място са развити възражения по отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, като се оспорва претенцията на ищеца с мотив, че е силно завишена и не съответства на 4 реално претърпените имуществени вреди вследствие на процесното събитие. Излага се, че неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва. Също така се оспорва датата, от която се претендира лихва за забава върху главницата, като се поддържа, че същата не е описаната в исковата молба.