Решение № 123 от 10.08.2020, Районен съд - Димитровград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 10.08.2020г. гр.Димитровград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Димитровградският Районен

Съд, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов с участието на секретаря В.Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №162 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д.Н.П.,

ЕГН **********, с адрес ***, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 23.11.2019г. около 12:00 часа в гр.Димитровград, на ул.“Капитан Петко Войвода“№17, ап.2, при посетен сигнал, не изпълнява устно полицейско разпореждане на униформен полицай, изпълняващ задължението си по охрана на обществения ред: Да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния си син С.Д.П., да не обижда полицейските служители и да не им пречи да изяснят случая, с което за виновното нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на основание чл.53(1) от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила. Твърди несъотносимост на извършеното към правната норма, към която е отнесено деянието, моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се явява. Явяващият се процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, представя допълнителни устни доказателства, чрез воден свидетел, пледира за отмяната на наказателното постановление и присъждане на разноските по делото.

ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград-редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Димитровград

– също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 23.11.2019г. полицейските служители при

РУ-МВР-Димитровград- св.И.К. и св.П.П., изпълнявали служебните си задължения, когато били изпратени от дежурния при РУ-МВР-Димитровград по сигнал за скандал на ул.“Капитан Петко Войвода“17 в гр.Димитровград. Служителите отишли до адреса по обяд, позвънили на вратата на жилището, където били посрещнати от настоящият жалбоподател Д.П.. При влизане в жилището, полицейските служители установили, че в него са освен жалб.П. и нейният син, както и майка й. По време на престоя в това жилище, полицейските служители трудно установили фактическата обстановка, доколкото жалб.П. не преставала да се държи грубо със сина си, да го бута и удря по врата, да прекъсва полицаите и да ги обижда, че не можели да свършат никаква работа. Било й отправено устно разпореждане от полицейските служители да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния си син С.Д.П., да не ги обижда и да не им пречи да изяснят случая. Разпореждането на било изпълнено, като се наложило използването на помощни средства- белезници, и отвеждане на жалб.П. ***. При отвеждането й още от жилището, същата изритала с крак сина си, който бил приведен, за да й даде обувки, които да обуе.

В сградата на РУ-МВР-Димитровград бил съставен

АУАН №254р-379/23.11.2019г., в който актосъставителят описал, че Д.П. съзнателно пречи на контролен орган на МВР /униформен полицай/ да изпълни задълженията си по служба. Актът бил връчен на П., като последната не посочила възражения и отказала да го подпише- което е удостоверено с подписа на свидетеля Р.П..

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, в което като цяло са повторени констатациите от АУАН и за допуснатото нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на Д.П. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР й било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500лв.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 10.04.2020г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е депозирана пред съда на 16.04.2020г.- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-379/23.11.2019г., НП №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя И.К. и на свидетеля – воден от жалбоподателя Т.Д.И., от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда като достоверни поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение

№254р-379/23.11.2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При издаването на обжалваното наказателно постановление, също като цяло също са спазени превилата на ЗАНН, но са допуснати и нарушения.

Както в АУАН, така и в НП, като нарушена разпоредба на закона е описана тази по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. Видно от разпоредбата на този текст, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

Разпоредбата на ал.4: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“.

В случая обаче, всеки един от свидетелите заявява в своите показания, че полицейските служители са издали устни разпореждания, а не писмени.

Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящият случай, в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до разминаване на фактически установеното със състава на нарушението по разпоредбата на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. За да е доказано едно административно нарушение, същото следва да е установено и доказано като време, място, начин на извършване, установен извършител, като така установената фактическа обстановка бъде отнесена към правилната материално-правна норма, която е нарушена, и съответно отнесена към правилната сакнционна норма, въз основа на която е наложено административното наказание.

В случая установената фактическа обстановка не се припокрива и се разминава с текста на разпоредбата на закона.

Безспорно, по категоричен начин бе доказано, че жалб.П. категорично не е изпълнила устните разпореждания на униформени полицаи, като се е държала грубо със сина си и с полицейските служители, отказала е да престане на вика, обижда и да престане да се държи грубо. Безспорно се установи, че такива разпореждания за преустановяване на тези действия от жалб.П. са издадени от полицейските служители- устно. Такова право им дава разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗВМР – „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“.

Като нарушение обаче както в АУАН, така и в НП, е вменено като извършено неизпълнение на писмено разпореждане на полицейски орган. По този начин се е стигнало до несъответствие между установена фактическа обстановка и текст на разпоредба от закона, която е нарушена. Това от своя страна води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за изменение на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган съобразно решението на съда.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-379/02.04.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което на Д.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, за това, че на 23.11.2019г. около 12:00 часа в гр.Димитровград, на ул.“Капитан Петко Войвода“№17, ап.2, при посетен сигнал, не изпълнява устно полицейско разпореждане на униформен полицай, изпълняващ задължението си по охрана на обществения ред: Да престане да вика и крещи, да не бута и удря непълнолетния си син С.Д.П., да не обижда полицейските служители и да не им пречи да изяснят случая, с което за виновното нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, на основание чл.53(1) от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева – като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Районно Управление на МВР- гр.Димитровград при ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Д.Н.П. ЕГН **********, с адрес ***, направените разноски по делото (АНД 162/2020г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 (триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :

(Ив.Маринов)