Решение № 6699 от 28.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6699 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100505551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. А. А. и П. А. А., чрез адв. К. Г., срещу решение № 3419/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20539/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, с което е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. А. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 904,09 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 75, находящ се в гр.

София, ж. к. „******* *******, ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16,58 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., както и че П. А. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 301,36 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж. к. „******* *******, ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2022 г. по ч. гр. д. № 74233/2021 г. по описа на СРС, 138 състав. С посоченото решение ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за заповедното и за първоинстанционното производство и изпълнението на задълженията на П. А. А. към ищеца е разсрочено на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.

1

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. По отношение на въззивника П. А. А. се сочи, че не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца, както и основанието и размера на претендираните вземания, но съдът не съобразил оспорванията на страната по отношение на ликвидността на вземанията. Сочи се, че ответникът нееднократно е подавал молби до ищцовото дружество за точно посочване на дължимите суми поради неяснота на издадените фактури. С оглед на отказа на ищеца да посочи точно дължимите от П. А. суми, исковете по отношение на него следвало да бъдат отхвърлени или поне да не бъде ангажирана отговорността му за разноски.

По отношение на въззивницата Н. А. се оспорва изводът за наличие на облигационно правоотношение между нея и ищеца, предвид липсата на писмен договор за доставка на топлинна енергия. Въззивницата счита, че нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е неприложима в конкретния случай, тъй като е налице изричен договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ между собственика на имота и топлофикационното дружество. По тези събражения иска отмяна да първоинстанционното решение в частта, с която исковете срещу нея са уважени, и постановяване на решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. И..М., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният първоинстанционното решение е валидно и допустимо. съд установи, че

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Ч. гр. д. № 74233/2021 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД от 29.12.2021 г. срещу Н. А. А. и П. А. А. за сумата от 1205,45 лв. – главница, както и 22,10 лв.

– мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.12.2021 г., в условията на разделна отговорност при квоти ¾ за Н. А. и ¼ за П. А.. В т. 12 от заявлението е пояснено, че посочените суми съставляват стойност на доставена от заявителя, но незаплатена от длъжниците топлинна енергия за периода м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж. к. „******* *******.

С разпореждане 10.01.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми:

904,09 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 2

30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, 16,58 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., 18,75 лева - държавна такса, 37,50 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължими от Н. А.; 301,36 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, 5,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., 6,25 лева - държавна такса, 12,50 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължими от П. А..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на процесните вземания. В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* *******, ап. 75, и са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г, като не са изпълнили произтичащото от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. задължение за заплащане на дължимите месечни суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. А. А. е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на договорно правоотношение между него и ищеца с предмет доставка на топлинна енергия, но счита, че претендираните вземания не са ликвидни и изискуеми. Поддържа, че във връзка с получени съобщения към фактури от ищеца, съдържащи данни за прихващания и доплащания, е отправил искания за посочване на крайната дължима от него сума, но не е получил отговор. В подкрепа на тези твърдения е представил две молби, входирани от него при ищеца на 14.09.2020 г. и на 10.11.2020 г.

Поддържа становище, че клаузите на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ са нищожни на основание чл.

143, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че начисляването на лихва върху прогнозни месечни сметки е нищожно и представлява нелоялна практика, а прогнозните фактури нямат качеството на ликвидно и изискуемо вземане.

Депозиран е отговор на исковата молба и от ответницата Н. А., с който се оспорва твърдението за наличие на облигационно правоотношение между нея и ищеца, доколкото тя се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от имота в полза на другия ответник, като той е подал заявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия с ищеца. Поддържат се и доводите, изложени от П. А. по отношение нищожността на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ и начисляването на лихва върху прогнозни месечни сметки.

С оглед на становищата си по предявените искове, и двамата ответници са възразили срещу допускането на исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

С обжалваното решение районният съд приема, че по делото се установява наличието 3 на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, като с оглед липсата на оспорване на реалното доставяне и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, предявените искове следва да бъдат уважени.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорът пред въззивата инстанция е съсредоточен върху въпросите относно наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата Н. А., както и относно ликвидността и изискуемостта на претендираните от ответника П. А. вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с топлоснабдителното дружество.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на Закона за защита на потребителите по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.

В конкретния случай по делото не се спори, че е налице облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника П. А..

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 129, том LLVIII, дело № 21178/1997 г., се установява, че Н. А. А. е продала на сина си П. А. А. собствените си ¾ ид. ч. от процесния недвижим имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху идеалните части, предмет на сделката.

С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че и двамата ответници имат качеството „потребители на топлинна енергия“. Неоснователни са оплакванията на въззивницата Н. А., че не е налице облигационно правоотношение между 4 нея и ищеца, тъй като по делото се установява, че тя е титуляр на вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от имота. Не намират опора в доказателствения материал по делото твърденията й за наличието на сключен межди П. А. и „Топлофикация София“ ЕАД писмен договор за доставка на топлинна енергия.

Поради това настоящият състав приема, че страните са обвързани от валидно неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие, се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответниците са се задължили да заплащат цената за същата, при договорените условия и срокове, като отговорността им следва да бъде ангажирана в съотношение ¼ за П. А. и ¾ за Н. А., както е приел и СРС.

Неоснователни са оплакванията на въззивника П. А., че вземанията на ищеца не са ликвидни и изискуеми. Доколкото в хода на производството ответникът не е оспорил размера на фактурираните от ищеца суми, представляващи цена на доставена топлинна енергия, и е възразил срещу исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, следва да се приеме, че вземанията са ликвидни. За процесния период приложими към договорните отношения между страните са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.