Решение № 6314 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6314 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100502880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 28.12.2023 г., подадена от ищцата в първоинстанционното производство А. Г. Б., чрез адв. Г. В., срещу Решение № 20109033/21.11.2023г., постановено по гр.д.№ 18337/2021 г., по описа на СРС, 162 с-в, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от А. Г. Б. срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 293,33 лева - главница, представляваща платена сума без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14,99 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.09.2020 г. до 31.03.2021 г.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Посочва се, че към датата на вписване на приемането по опис на наследството от Г. Б.Л. – 22.05.2020 г., ищцата не е извършвала действия, от които да следва, че е приела изрично или мълчаливо наследството на И.Л.. В тази връзка се оспорва като неправилен изводът на Софийски районен съд, че ищцата не може да се възползва от предвиденото в чл. 61 ЗН право да се ползва от облагата на приемането по опис на баща си.

Въззивникът счита, че именно с настоящото производство същата е демонстрирала желание в тази насока. С оглед на изложеното се отправя 1 искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството – „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. М.Г.. В същия се излага подробно становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Посочва се, че в случая ищцата не е приела наследството на майка си по опис, доколкото преди провеждането на производството по чл. 61, ал. 1 ЗН вр. чл.

553 и сл. ГПК, а и към момента на постановяване на определението за допускане приемането по опис от Г. Л., същата е заплащала погасителни вноски в изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит. Счита, че горното обосновавало извод за неоснователност на исковите претенции. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищцата наличието на следните предпоставки: качеството си на наследник на И.Р.Л. в твърдяната наследствена квота; приемането на наследството на И.Р.Л. по опис, както и стойността на наследственото имущество; плащане на процесната сума, извършено от ищцата в полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД по сключен между ответника и И.Р.Л. договор за кредит за текущо потребление от 2

11.12.2018 г.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за ищцата А. Г. Б. за заплащане на посочената в исковата молба сума, както и наличие на основание за задържане на полученото, което да не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на обжалваното решение за неоснователни по следните съображения:

Между страните в производството не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и И.Р.Л., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2018 г., с размер на кредита от 16 000 лв. и срок на издължаване от 48 месеца, при равни месечни погасителни вноски съгласно погасителен план.

Не е спорно и обстоятелството, че И.Р.Л. е починала на 10.06.2019 г., като до момента на смъртта си редовно е погасявала задълженията си по договора за кредит.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ 111/14.06.2019 г., се установява, че след смъртта си на 10.06.2019 г. И.Л. е оставила за свои наследници по закон Г. Б.Л. – преживял съпруг, Б.Г.Б. – син и ищцата А. Г. Б. – дъщеря.

Ответникът не оспорва, че ищцата А. Г. Б. е наследник по закон на кредитополучателя И.Л. при посочената в исковата молба наследствена квота – 1/3.

Не се спори също, а и се установява от представените писмени доказателства – операционни бележки от 16.07.2019 г., 21.01.2020 г. и 24.02.2020 г., както и от банково извлечение за периода от 10.06.2019 г. до 05.10.2021 г., че ищцата е заплащала суми в погашение на задълженията на договора за кредит в общ размер от 744 лв., както следва:

На 16.07.2019 г. в полза на ответното дружество е заплатена сума в размер от 372,00 лв., като в операционната бележка за вносител е посочена А. Г. Б., а като основание на превода е отразено „вноска по кредит, починал титуляр, удостоверение за наследници 111“.

На 21.01.2020 г. в полза на ответника е заплатена сума в размер от 372,00 лв., като в операционната бележка за вносител е посочен Б.Б., а като основание на превода – вноска наследник ½ и А. Б. ½ вноска.

На 24.02.2020 г. в полза на ответника е заплатена сума в размер от 372,00 3 лв., като в операционната бележка за вносител е посочен Б.Б., а като основание на превода – вноска наследник ½ и А. Б. ½ вноска.

Предвид развитите във въззивната жалба доводи спорно и в настоящото производство се явява обстоятелството дали ищцата А. Б. е приела наследството на И.Р.Л. по опис, респективно дали следва да отговаря ограничено за задълженията на наследодателя си.

Пред първоинстанционния съд са представени молба от 26.08.2019 г., подадена от Г. Б.Л., с искане да бъде допуснато същият да приеме по опис наследството на И.Р.Л.. С определение от 22.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.

№ 885/2019 г., по описа на РС-Ихтиман, с което е допуснато Г. Л. да приеме по опис наследството на И.Л. и е постановено същото да се впише в особената книга на РС-Ихтиман. В определението са изброени подробно вещите, от които е съставено наследственото имущество, като стойността им съгласно съдебно-оценителната експертиза възлиза в размер на сумата от 1352 лв.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането има ретроактивно действие - поражда действие от откриване на наследството. Така с откриване на наследството, за призованите наследници възниква само правото да придобият наследството или да се откажат от него.

Наследственото правоприемство настъпва с приемане на наследството от призованите към наследяване наследници по закон, респективно от ползващите се от завещание, оставено в тяхна полза от наследодателя, като наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон.

Законът допуска наследството да се приеме направо, което може да стане с изрично изявление или с конклудентни действия. Наследството може да се приеме и по опис, за да се ограничи отговорността на универсалните наследници за задължения на наследодателя пред кредитор само до размера на полученото в наследство имущество.

Приемането на наследството по опис става с подаване на заявление пред районния съд по местооткриване на наследството в тримесечен срок от узнаването - чл. 61, ал. 1 ЗН. С оглед защитната функция на приемането по опис, законодателят е предвидил недееспособните, държавата и обществените организации да приемат наследството винаги по опис /чл. 61, ал. 2 ЗН/, което не е ограничено със срок. Следва да се прави разграничение между изявлението, че наследството се приема чрез опис пред районния съд по местооткриване на наследството, с което се упражнява правото на приемане на наследството по опис, съгл. чл. 61, ал. 1 ЗН и извършването на самия опис, който е последващо действие, извършвано по правилата на чл. 553 и сл. ГПК, което обслужва и други производства.

Следва да се посочи, че действително приемането по опис от един от наследниците ползва и останалите, съгласно чл. 62 ЗН, но те не приемат по опис, а ползват само облагите, ако пожелаят. Така и нормата на чл. 62 ЗН не води до това един наследник да приеме наследството едновременно направо и по опис. Пред останалите наследници, които не са приели наследството по 4 опис, е открита възможността както да приемат наследството направо, така и да се откажат от него. Ако приемат направо ще могат да се ползват от облагите на приемането по опис, а ако се откажат от наследството, те няма да имат качеството наследник, поради което за тях приемането по опис от друг наследник е без значение.

В тази връзка с приемане на наследството направо, независимо дали с изявление или с конклудентни действия, правото да се приеме наследството се трансформира в наследствено право, т.е. в права върху имуществото, останало в наследство. Последващо приемане на наследството по опис е невъзможно то би било без предмет. /така Решение № 10 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 2260/2021 г. на ВКС, ІІ гр. о. и Определение № 72 от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 871/2022 г., І Г.О. на ВКС и др./ Следователно, според трайната съдебна практика, наследник, който е приел наследството направо, не може да упражни право да приеме същото и по опис.

В процесния случай, за да достигне до извод за неоснователност на предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцата А. Б. с извършените от нея плащания на задълженията по процесния договор за кредит от 16.07.2019 г., 21.01.2020 г. и 24.02.2020 г. е изразила воля чрез конклудентни действия да приеме направо наследството на майка си И.Л., поради което и последващо приемане по опис се явява невъзможно.

Приемането на наследството освен чрез изрично писмено заявление по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, може да се осъществи и чрез фактически и правни действия, които несъмнено предполагат намерението на наследника да приеме наследството (чл. 49, ал. 2 ЗН).

Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество: прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т.е. действията трябва да засягат пряко обема и размера на наследствената маса, а не да са действия на обикновено управление на наследственото имущество, свързани с неговата поддръжка, запазване, събиране на доходи и ползване.