Решение № 181 от 29.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр. като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600359 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С решение № 56 от 11.04.2022 година, ВКС, първо наказателно отделение е отменил Присъда № 20 от 26.10.2021г., постановена от САС по внохд № 1050/2021г., с която е била отменена присъда от 07.07.2021 г., постановена по НОХД № 495/20 г. на ОС-Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

С първоинстанционната присъда, Окръжен съд Благоевград, наказателно отделение, 6-ти състав е признал подсъдимия К. Б. М. за невиновен в това, че в качеството си на представляващ и управляващ „Симстрой М“ЕООД, ЕИК 101770097, със седалище и адрес на управление Благоевград, на 14.03.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 80 396,14 лева, като в СД по ЗДДС с №01001207834/14.03.2021г., подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период месец февруари 2011г. е потвърдил неистина – в Раздел Б, графа 41 – ДДС с право на пълен данъчен кредит, декларирал 80 730,57 лева, вместо 307,43 лева и раздел В – резултат за периода, графа 50 – ДДС за внасяне, декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,24 лева, вместо 80 400,38 лева, като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството:

-фактура №34/02.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на 1 строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;

-фактура №36/04.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на строителни материали с данъчна основа 31 400,00 лева и ДДС 6280,00 лева;

-фактура №39/09.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева;

-фактура №40/13.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 16780,00 лева и ДДС 3359,00 лева;

-фактура №42/01.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева;

-фактура №44/03.02.2011г., издадена от „Агро пас“ ЕООД, ЕИК 200279089 за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и ДДС 9872,00 лева;

-фактура №86/02.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК 101759859 за доставка на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева;

-фактура №87/03.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК 101759859 за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 915,00 лева и ДДС 6 983,00 лева;

-фактура №89/07.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК 101759859 за доставка на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева;

-фактура № 91/08.02.2011г., издадена от „Ванима-2007“ ЕООД, ЕИК 101759859 за доставка на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;

-фактура №41/09.02.2011г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК 101677878 за доставка на строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева;

-фактура №43/13.02.2011г., издадена от „Спийд“ ЕООД, ЕИК 101677878 за доставка на строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева, без реално да са извършени такива доставки и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите – ТД на НАП гр.София, офис Благоевград – дневник за покупки за данъчен период месец февруари 2011г., в който са отразени горепосочените фактури и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 80 396,14 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 т.6 и т.7 от НК.

Срещу присъдата на БлОС е постъпил протест от Окръжна прокуратура Благоевград с искане за осъждане на подсъдимия по обвинението, по което е оправдан. Изразено е несъгласие с изводите на съда за недоказаност на престъплението от субективна страна.

Според прокуратурата е безспорно, че престъплението по чл.255 от НК може да бъде осъществено само и единствено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият М. е бил собственик и управляващ дружеството от 13.11.2008г. до 01.08.2013г., като деянието е било извършено на 14.03.2011г. и касае данъчен период -месец февруари 2011г. В обясненията 2 си, подс.М. е признал, че е бил наясно с прехвърлянето на дружествените дялове от М. на него. Според прокуратурата, като пълнолетно вменяемо лице, което близо шест години е било собственик и управител на дружеството, с подавани ежемесечно справки-декларации по ЗДДС, едва ли подсъдимият е имал субективна увереност, че се спазва регламентирания ред за вярно водене на счетоводна отчетност и съответното й деклариране пред компетентните органи – ТД на НАП, след като обективни основания за съществуването на инкриминираните сделки няма. Поради тези причини, според държавното обвинение не би могло да се приеме, че подс.М. само формално е извършвал действия, които запълват състава на престъплението, без да съзнава обективната действителност по тези факти. В този смисъл се поддържа искане за отмяна на присъдата на БлОС и постановяването на нова такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено съответно наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна прокуратура, поддържа протеста и допълнението към него, по изложените в тях съображения. Сочи още, че всички дружества използват счетоводни услуги и всяко такова твърдение за незнание би довело до сериозно засягане фиска на държавата, чрез ощетяването при внасяне на данъчни задължения. Подсъдимият М. е бил представител на дружеството за повече от 6 години, за който период са представени справки-декларации за дължими данъци от 4 лева данъци, като на всекиго би направило впечатление, че не може едно работещо дружество да дължи 4 лева данъци към фиска на държавата, с оглед което счита, че ако първоинстанционния съд бе направил по- подробен и точен анализ на събраните доказателства, обсъждайки ги в тяхната взаимовръзка, включително показанията на свидетелите М. и С., ведно с представените по делото документи, би стигнал до извода, че е налице и субективния елемент или знание от страна на подсъдимия М. при извършване на престъплението. В този смисъл намира обвинението за доказано, както от обективна, така и от субективна страна, като настоява за отмяна на първоинстанционната присъда на ОСБлагоевград и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му обвинение.

Подсъдимият К.М., се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник – адв.

А. Г.. Последният моли присъдата да бъде потвърдена, а подадения протест, оставен без уважение, като неоснователен. Счита, че на база на събраните писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е достигнал до извода за недоказаност на обвинението. Безспорно се установявало от показанията на свидетелите С., М. и М., а така и от обясненията на подсъдимия, че процесните фактури не са предадени от подсъдимия на счетоводителката С. за тяхното осчетоводяване, съответно нанасянето на данните от същите в изискуемите справки-декларации по ЗДДС. Набляга още на показанията на свидетелката С., според които предишният управител на „Симстрой М“ ЕООД,а именно свидетелят М. през цялото време е ръководил дейността на процесното дружество, като тя е водела счетоводството въз основа на сключен с него договор, както и че въпросните инкриминирани фактури са й предоставяни от свидетеля М. и неговия тъст Н.

3

С.. На свой ред, и самият М. в своите показания ясно заявява, че в нито един момент М. не е осъществявал търговска дейност в процесното дружество, а е бил единствено фиктивен управител. В подкрепа на гласните доказателствени средства са и годишните данъчни декларации, както и декларациите по Закона за корпоративното данъчно облагане, които са изготвени от С., без тя да е разполагала с представителна власт от страна на М., респективно никъде в тях не фигурира подпис на подсъдимия, от което да се направи какъвто и да било извод, че същият е бил запознат със съставянето и подаването им в ТД на НАП. Нещо повече, от доказателствата по делото е видно, че подсъдимият не е бил наясно с направената ревизия на дружеството в периода, доколкото издадените ревизионни доклади и актове са били връчени на Б.М., макар към този момент той да не е бил управител. С оглед на горното счита, че не е установено подсъдимият да е извършил престъплението от субективна страна и същият не е годен субект на данъчно престъпление по смисъла на чл. 255 от НК, защото макар и да е бил собственик и управител на дружеството, той фактически не е изпълнявал задълженията на търговец в този период от време, така както е посочено в ТР № 4/2016 г. по т.д. № 4/2015 година на ОСНК на ВКС. Въз основа на горното настоява за потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.

Подсъдимият М., поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума настоява, че е невинен, тъй като не е бил наясно, че фирмата осъществява дейност, респективно не е осъществявал никаква дейност в тази фирма.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозирания протест /с допълнение/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Въззивното производство се явява второ по ред такова, след като с решение № 56 от 11.04.2022 година, ВКС, първо наказателно отделение е отменил Присъда № 20 от 26.10.2021г., постановена от САС по ВНОХД № 1050/2021г., с която е била отменена присъдата от 07.07.2021 г., постановена по НОХД № 495/20 г. на ОС-Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви касателно съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване и тяхното непълно изясняване.

След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали, включително и допълнителните такива, събрани съобразно дадените с отменителното решение на ВКС указания /съдебно-графологична експертиза и изискани писма-справки от НАП/, въззивната инстанция възприе следната относима информация, която в основни линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд относно следното:

Подсъдимият К. Б. М. и Б. К. М. са първи братовчеди.

Съпругата на Б.М. - свидетелката С. Н. М. е дъщеря на починалия на 09.05.2012 год. Н. И.

С..

4

Дружеството „Симстрой М“ ЕООД е регистрирано с решение № 2081/22.06.2007 г. на БлОС по ф.д. № 1241/2007 г., със седалище и адрес на управление - гр.Благоевград, ул.Джеймс Ваучер, № 11, с едноличен собственик на капитала Б. К. М. от гр.Хаджидимово.

„Симстрой М“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-София, офис Благоевград с ЕИК по Булстат 101770097, считано от 24.09.2007 г.

За времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г., подсъдимият е вписания в Търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала на „Симстрой М“ ЕООД /съгласно промяната за прехвърляне на дружествените дялове първо от Б. К. М. на К. Б. М., а след това от връщането им - от подсъдимия на Б.М. /.

Междувременно, в периода от 14.10.2005 год. до 11.06.2013 год., подсъдимият работел като барман в заведение по силата на сключен трудов договор със „Симтекс М“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала - Б. К. М..