Определение № 3787 от 23.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3787 гр. София, 23.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002101481 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Г. Б. и А. Б. Б. – Ф., подадена чрез пълномощника им адв. М. Т. от АК – Бургас, срещу въззивно решение № 256/15.11.2023 г. по в.гр.д. № 329/2023 г. на ОС – Сливен.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Молят въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, евентуално да се отхвърли иска. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

Насрещните страни Б. Б. Б. и С. Б. Б. с писмен отговор чрез пълномощник адв. П. З. от САК, оспорват касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение са потвърдени решение № 260072/19.05.2022 г. по гр. д. № 2103/2020 г. на Районен съд-Бургас и решение по чл.247 ГПК с № 260092/19.07.2022г. по същото дело, в обжалваната пред въззивния съд част, с която е уважен предявения иск по чл.

30, ал. 1 ЗН, като е прието, че е накърнена запазената част на ищците и е възстановена същата, като е намалено с по 93 370.62/658 700 ид.части дарение на 4/5 ид. части от правото на собственост върху 1/2 ид.ч от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено 1 място], с площ 307 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; с адрес: [населено място], район Л., [улица], ет. 2, находящ се в сграда № 1, и със съответните ид.ч. на сградата, материализирано дарението в нотариален акт № 131, том I, рег. № 1304, д.

№ 116 от 23.12.2014 г. на нотариус Е. Е., per. № 052, с район на действие PC - София, извършено от наследодателя Б. А. Б. в полза на А. Б. Б. -Ф., както и в частта, с която посоченият по-горе недвижим имот ид.част от земя с етаж от къща, е допуснат до делба между съсобствениците и при квоти: 93 370,62/658 700 ид.ч. за Б. Б. Б. и С. Б. Б., и 471 958.76/658 700 ид.ч. А. Б. Б. – Ф. .

Решението на първостепенния съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между същите страни, но на друго съсобствено имущество, а именно : на 125.85/353.60 ид.части от дворно място с площ от 353.60кв.м., находящо се в [населено място], представляващо парцел *, в кв.83 по плана на [населено място], заедно с първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда и избено помещение изградена в описания парцел, обективирани в нотариален акт № 189/14.09.1976г. на нотариус при РС - Бургас, при квоти по 1/4 за всеки от съделителите, и на лек автомобил марка О., модел М., [рег.номер на МПС] рама №*, цвят – жълт металик, при с квоти: 5/8 за С. Г. Б. и по 1/8 ид.ч. за Б. Б. Б., С.

Б. Б. и А. Б. Б. – Ф., е влязло в законна сила като необжалвано, и не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е приел, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора е споделил изложените в първоинстационното решение мотиви, към които е и препратил на основание чл. 272 ГПК, като е изложил и собствени мотиви по оплакванията с въззивната жалба на ответниците в производството С. Г. Б. и А. Б.

Б. – Ф.. Счетени са за неоснователни релевираните възражения на въззивниците, че първостепенният съд в нарушение на материалния закон е определил размерите на запазената и разполагаема част, че е допуснал нарушение на чл.36 от ЗН и че неправилно не е включил в делбената маса дарените от наследодателя пари.

Прието е за безспорно, че страните са наследници по закон на Б. А. Б., починал на 09.04.2020г. в [населено място], като въззиваемите са негови деца от предходен брак, а въззивницата А. Б. Б.-Ф. е дъщеря от последващ (втори) брак с въззивницата С. Г. Б. преживяла съпруга. Относно масата на наследството по чл.31 ЗН е посочено, че чистият актив на наследодателя е на стойност 393 905.05 лева, и липсват задължения. Към този актив се прибавя стойността на дарените от наследодателя на дъщеря му А. Б. 4/5 ид.ч. от 1/2 ид.част от поземления имот в [населено място], район Л., [улица], с идентификатор ***, ведно със самостоятелен обект в сграда в същия имот с идентификатор ****, предназначение : Жилище, апартамент, с площ 89.80кв.м. и прилежащите към него избено помещение от 10 кв.м., таванско помещение от 25кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, или сумата 526 960 лева / съответна на 4/5 от пазарната стойност на обекта към откриване на наследството от 658 700 лева/.

Преценено е, че предвид призованите към наследяване преживяла съпруга и три деца, то съгласно ЗН разполагаемата част на наследодателя е равна на 1/6 от наследството, а запазената част от наследството е в размер на 5/6 общо за всички наследници, или по 5/24 за 2 всеки от тях. От актива на наследството в размер на 393 905,05 лева, е определена стойността на имуществото, което ще получи всеки от ищците съобразно квотата си в наследяването 1/4, или *** лева. Съпоставена е тази стойност със стойността на запазената част, която в случая е 5/24 за всеки от наследниците от наследствената маса - *** лева, или *** лв. и е прието, че имуществото, което се получава от чистия актив, е на по-ниска стойност от размера на запазената част, поради което е налице превишение, т.е. запазената част на всеки от ищците е накърнена с 93370.62 лв.

Посочено е, че в конкретния случай не всички от наследниците с право на запазена част са страни по иска по чл. 30 ЗН, т.е. не всички са упражнили правото си на възстановяване на запазена част, както и че когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването на запазена част се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника, поискал възстановяването, чрез съотнасянето на съответстващата й част от стойността на имота към цялата му стойност. Така въззивният съд е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде уважен и процесното дарение да се намали с 93 370.62/658 700 ид. ч., които са необходими за допълване на запазената част на всеки от двамата ищци от наследството на Б.

А. Б., като изслушаната във въззивното производство допълнителна съдебно – техническа експертиза е посочено да не влияе върху горния извод, че е накърнена запазената част на част от наследниците, и релевираното от въззивниците оплакване, че в нарушение на материалния закон първостепенния съд е определил размерите на запазената и разполагаема част, е прието за неоснователно. Също така е прието, че не е доказано наследодателят да е дарявал парични суми на ищците, в която насока изцяло са споделени развитите доводи в първоинстанционното решение. И оплакването за неправилно приложение на чл.36 ЗН е прието за неоснователно, като са изложени разсъждения за различните начини на възстановяване на запазената част според чл.30-36 ЗН, при уважаване на конститутивния иск по чл.30 ЗН.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят две групи въпроси, по които се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за правилното прилагане на закона, така : Първа група :

1) В случаите на основанията на чл. 22, ал.1 от ГПК и производството е преместено за разглеждане от друг съдебен състав в различен район на действие, съдебният състав разглеждащ делото и който ще реши въпросът по същество следва ли да започне процесът от начало и следва ли допуснатите от предходният съд доказателства и доказателствени искания да бъдат проверени и обсъдени отново?; 2) Съдебният състав разглеждащ делото по същество следва ли да приеме допуснатата, изготвена и депозирана експертиза, която е представена по делото в производство, което е прекратено? - твърди се противоречие с Решение № 66/12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 141/31.05.2011 г. по гр.д. №1469/2009 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 65/12.03.2018 г. по гр.д. №2589/2017 г. на ІV г.о. на ВКС.

Втора група: 1) Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото 3 доказателства в тяхната съвкупност?; 2) Всички представени по делото доказателства ли следва да бъдат обсъдени и по отношение на всички ли съдът следва да се произнесе относно тяхната допустимост и доказателствена стойност? - твърди се противоречие с Решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I т. о., Решение № 18/09.03.2018 год. по гр.д. № 1512/2017 год. на І т.о., Решение № 18/23.03.2021 г. по гр. д. № 1512/2017 г. на II г.о., Решение № 22/09.03.2021 г. по гр.д. № 1857/2020 г. на II г.о.

Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Кумулативно с формулиране на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът следва да обоснове и някой от кумулативно изискуемите специфични предпоставки за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.

Касационното производство не следва да бъде допуснато по въпросите от първата група, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото сочената от касаторите съдебна практика на ВКС във връзка с тях се явява неотносима. Нито едно от посочените три решения на ВКС не разглежда случай, при който е имало отвод на съдебен състав по делото /чл.22 ГПК/, нито случай на прекратяване на делото. С Решение № 66/12.03.2015 год. по гр.д. № 5839/2014 год. на ІV г.о. на ВКС е даден отговор на въпрос за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, като е прието, в съответствие и с други цитирани решения на ВКС, че не се допуска гражданския съд да основе решението си на доказателства, събрани в досъдебно производство, наказателно производство или друго гражданско дело, т.е. тази практика на ВКС има предвид доказателства, събрани в друг съдебен спор, с друг предмет /друго производстгво/, и няма предвид случай, при който се касае за едно и също дело, какъвто е настоящият. Независимо от образуването му под нов номер и разглеждането му от друг въззивен състав, определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК, производството по настоящия спор е едно гражданско дело с предмет, очертан от исковата молба, по която е образувано първоначално пред РС-Бургас и възраженията на ответниците с отговорите по нея по чл.131 ГПК. Не е налице прекратяване на делото/производството/ по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК при изпращането на делото на АС-Бургас по реда на чл.23, ал.3 ГПК за определяне на друг окръжен съд, който да разгледа делото. В настоящия случай съдебният състав, постановил обжалваното въззивно решение, е същият, който е участвал при неговото разглеждане в последното открито съдебно заседание и при изслушване на устните състезания, поради което не е налице противоречие с Решение № 141/31.05.2011 г. по гр.д. №1469/2009 г. на ІV г.о. на ВКС. Третото посочено от касаторите по тези въпроси решения няма отношения към тях- то касае задълженията на въззивния съд като такъв по същество на спора.