Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2877/2024
Вид
Решение № 209
Подписан
26.02.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502877 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Ж.М., като пълномощник на Г. Е. Х., ЕГН:********** против Решение № 3131/ 11.07.2024г. по гр.д.№17592/23г. по описа на ПРС –ХVІІ гр.с. в частта, в която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката против „Хермес флай“ ООД за разликата от 750 лв до 1 400 лева. Решението се обжалва с оплакванията и доводите, свързани с възприетото от районния съд, че част от сумата е следвало да се претендира от „Грабо“, а не от ответното дружество, с възражението, че отношенията между страните се уреждат по писмен договор за туристически услуги, в който е посочена цената на предлаганите услуги, както и редът и начинът за извършване на плащане на предлаганата услуга. Налице е посочване на банкова сметка, като това дали е на ответника или не се отразява на отношенията между страните по договора, поради което мотивите на РС са в противоречие с нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД. Изложени са аргументи в насока на това, че в настоящия случай недвусмислено се явява, че направеното плащане към Грабо е в полза на ответното дружество и е приложима нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД, което се сочи да се потвърждава и в изявление на ответника в ОИМ, както и протокол от проведено заседание на 12.06.2024г.В случай че отв.дружество има неуредени отношения с „Грабо“, то същото има право да претендира уреждането им в отделно производство.

Налице е писмен отговор от въззиваемото дружество „Хермес флай“ ООД, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се съображения , че част от сумата в 1 размер на 750 лв е в полза на „Хермес май“ ООД, а другата в размер на 650 лв е в полза на платформата Грабо, която е посредник по сделката, което обстоятелство се подкрепя от текста на т.9.1 от договора за туристически услуги, в каквато насока са развити доводи в отговора по ВЖ.

Жалбата изхожда от надлежна страна, депозирана е в законния срок по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с иск по чл.55 ЗЗД от Г. Е. Х. от гр.П. против „Хермес флай“ ООД за осъждане ответника заплащане на сумата общо 1 400 лева, като дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от момента на прекратяването - 15.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Обстоятелствата, на които е основано претендираното вземане са : сключен на 17.07.2023 г. между страните Договор за туристически пакет № ***от **** г. с предмет – организиране на пътуване до гр. Акаба, Йордания на 16.03.2024 г. с цена на туристическия пакет в общ размер от 3255 лева, включваща самолетни билети: София – Акаба – София, 1 брой салонен багаж, трансфери: летище – хотел – летище, 3 нощувки със закуски в хотел Golden Tulip Aqaba или подобен в Акаба, както и входна виза за Йордания; към датата на подаване на исковата молба била заплатена сумата от общо 1400 лева на две вноски; на 15.10.2023 г. ищцата анулирала пътуването, като поискала прекратяване на договора по смисъла на т. VІІІ, т. 2, б. А от същия, поради възникнала ситуация в Близкия изток и обявения от Кризисния център към Министерство на външните работи индекс на риска 4. ; последвала кореспонденция между страните и въпреки, че ищцата прекратила договора 153 дни преди датата на пътуването, от страна на ответника било заявено, че сумата не подлежи на връщане, тъй като пътникът дължи възстановяване на направените преди прекратяване на договора разходи, както и подходяща и обоснована такса на основание чл. 89, ал. 2 от Закона за туризма; заявено е, че ответното дружество няма основание да удържи сумата, като „Хермес Флай“ ООД е претендирало в електронно съобщение, датирано от ***г., че тъй като резервацията е направена през платформата Грабо, от последната имали практика да удържат суми при прекратяване на сключени с нейното посредничество договори, за това на ищцата трябвало да се удържи сумата от 325 лева. Възразява се от ищцовата страна, че подобно удържане не е предвидено в договора и практика на посредника не може да бъде приравнена на правно задължение, произтичащо от потребителския договор. Във връзка с посочения характер на договора е мотивирано, че подобни „скрити“ такси при анулиране на договор са неравноправни договорни условия, които произтичат от Директива 93/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. В същото електронно съобщение ответникът претендирал, че дейностите по анулиране на договора са свързани с полагане на значителни усилия от страна на персонала на „Хермес Флай“ ООД, за което се начислявало такса. Възразява се от ищцовата страна, че в случая се касае за клауза, която не е индивидуално договорена и която противоречи на Директива 93/13ЕИО и на чл. 68е ЗЗП. Ангажирани са писмени доказателства, вкл. процесния писмен договор за туристическа услуга и платежен документ за платена сума по сметка на ответното дружество – Авизо местен превод от 19.07.2023г. / л.37 по делото/, 2 разменена кореспонденция между страните по имейли, както и гласни доказателства.

По реда на по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника за неоснователност на предявения иск с възражението, че не се прави разлика относно хипотезата на чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма и хипотезата на чл. 89, ал. 5 от същия закон.

При уважаване частично на предявения осъдителен по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД иск районният съд е обосновал частичната основателност при обусловена и установяване от страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване на материалноправните предпоставки , представляващи юридически факти за възникнало между страните правоотношение по договор за туристически услуги, наличие на заплатена на ответното дружество само сумата в размер на 750 лева, както и прекратяване на договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства, при безспорността, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен Договор за туристически пакет № *** г. за предоставяне на туристически услуга- организирана от ответника екскурзия до Йордания. Отчетена е безспорността между страните и обстоятелството, че в изпълнение на задълженията по договора ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 750 лева, при признание за плащането в подадения отговор по ИМ и по обяснения на законния представител на ответника в съдебно заседание, отделно от което неоспореното по делото, преводно нареждане от 19.07.2023 г. за заплащане на посочената сума от 750 лв по сметка на ответното дружество. В тази първоинстанционното решение е влязло в сила.

Спорния предмет пред въззивното производство е остатъкът от претенцията за сумата в размера за разликата от заплатената сума от 750 лева до 1400 лева , в която част е отчетено от районния съд недоказаността на твърдението на ищцовата страна - сумата в размер на 650 лева да е постъпила в патримониума на ответника, за което надлежно е била разпределена по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест на ищцата за установяване на посоченото обстоятелство. На следващо място във връзка волеизявлението на ищцата за прекратяване на договора, е отчетен въведения от ответника като спорен по делото въпрос относно основанието, на което е прекратен процесният договор. В тази насока са изложени съображения от първоинстанционния съд от приложение на Закона за туризма / във вр. с измененията, направени в Държавен вестник бр. 37 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г./ за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. , във връзка с пакетните туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги, вкл. в частта на предвиденото в разпоредбата на чл. 89, ал. 5 и ал.6 ЗТ право на пътуващия да прекрати договора за туристически пакет преди започването на неговото изпълнение, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, както и право на пътуващия на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, без право на допълнително обезщетение. Извършено е позоваване на разпоредбата § 68д от ДР на ЗТ се съдържа относно съдържащата се в нея легална дефиниция за „непреодолими и 3 извънредни обстоятелства“- обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване, с примерно в т. 31 от посочената Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. . Сред тези хипотези на непреодолими и извънредни обстоятелства попада настоящия случай - възникнала военна ситуация в региона и отправено от Министерство на външните работи предупреждение да не се пътува до Йордания, освен при крайна необходимост.

Общоизвестният факт за влошаването на израелско-палестинския конфликт в началото на месец октомври 2023 г., за което представени доказателства. Правилно не е възприета от районния съд тезата на ответника за липса на реална заплаха с оглед отдалечеността на мястото на пътуване от конфликтната точка, поради това, че наличието на военен конфликт винаги съществува опасност от увеличаване на обхвата на военните действия и засягане на цивилни територии и население. В хипотезата хипотезата на чл. 89, ал. 5 ЗТ е приета основателност на правното твърдение, че процесният договор е прекратен поради непреодолими и извънредни обстоятелства, което определя недължимост на таксата за прекратяването, отделно от което е приложено и предвиденото по раздел VIII, в т. 2А, б. „а“ от общите условия - при прекратяване на договора до 60 дни преди датата на пътуване в чужбина, пътуващият да не дължи такси и неустойки на туроператора, отчитайки наличието на повече от този срок за периода от волеизявлението на ищцата за прекратяване на договора от 15.10.2023 г. до начална дата на пътуването –****- повече от 60 дни. По същата посочената клауза от общите условия - разходите за издадени към датата на прекратяване на договора самолетни, автобусни и други билети не подлежат на пълно или частично възстановяване и се удържат от подлежащите на връщане суми. В настоящия случай е изяснено от ответника от фактическа страна, че с оглед ранното записване за пътуването самолетните билети са били платени, но към датата на прекратяване на договора все още не са били издадени, като е постигната договореност с авиокомпанията за отмяна на тези билети и използване на сумите за друго пътуване, организирано от ответника. При това положение искът по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД е уважен само за сумата за възстановяване стойността на заплатените от ищцата самолетни билети като основателен в установения по размер от 750 лв - като подлежа на връщане на последната.

Въззивният съд на основание чл.269 ГПК, намира доводите във въззивната жалба за неоснователни с оглед останалата и пред настоящата инстанция недоказаност на един от основните елементи на фактическия състав на правното основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД – връщане на дадено поради отпаднало основание – извършена престация като задължение по договора спрямо предоставящия услугата по договора, в случая плащане на сумата от 650 лева. По факта за прекратяване на процесния договор за туристическа услуга поради отказ от пътуването от страна на пътуващия до 60 дни преди пътуването спор пред настоящата инстанция не се поддържа между страните, в хипотезата на т.VIII.А, б.“д „от представените Общи условия на ответното дружество. Видно от т.9 от процесния договор – Начини на плащане на общата цена - първоначалният депозит включва две суми – „650 лева към Грабо/ 750 лева към Хермес Флай“, които суми като общ сбор представляваща общата 4 претендирана за връщане сума от 1 400 лева. По делото в уважителната част е установено наличие на плащане в полза на Хермес Флай въз основа на представеното нарочно доказателство – Авизо местен превод с вносител – ищцата и адресат ответното дружество в размера от 750 лв. Аналогично доказателство за внесена/ заплатена сума за остатъка от общата сума в размер на 650 лева в полза на някой от посочените получатели на общата или част от сумата не е налице по делото, за да е налице необходимост от разглеждане на въпроса кой следва да е адресат на настоящата претенция за тази сума и как се уреждат спорни или неуредени въпроси във вътрешните отношения между ответното дружество и посредника Грабо, вкл. по промоционални и/или ранни записвания. /, последните предмет на специална уредба в Общите условия на туроператора от 17.07.2023г. в частта на т.VIII, А.,б.“д“, пр.IV и V.