Решение № 1003 от 13.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Варна, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110201248 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Т. Р. В. против № 24-0445-000518 от 13.09.2024г. на Началник Група в ОД-МВР- В*, РУ А*, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро (200 лв.) за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Навеждат се твърдения, че шофьорът на другия автомобил е предприел маневра за изпреварване в момент, когато маркировката не е позволявала.

Сочи, че с цел предпазване от челен удар лекият автомобил е навлязъл и ударил превозното средство, управлявано от жалбоподателя. Излагат се доводи, че пристигналият полицейски екип не е възприел правилно фактическата обстановка при настъпване на пътнотранспортното произшествие и при описанието му в протокола тя е посочена грешно, като същата е отразена и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично 1 и се представлява от адв. Б. от АК - Добрич. Процесуалният представител на въззивника моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от гл. ю.к. Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника и е определена санкционната норма. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН.

Прави се искане на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.05.2024г., около 11:40 ч., въззивникът управлявал л.а. „Ситроен Ц5“, с ДК № ******* в гр. В* по второкласен път номер 29 18 км., посока гр.

Добрич, собственост на Д. А. К. от гр. Добрич. При предприемане на маневра изпреварване, без да се убеди, че друго превозно средство не го изпреварва, допуска пътно транспортно произшествие, като блъска с лявата част на автомобила изпреварващото го превозно средство „Фолксваген Кади“ с рег. № ********* и причинява материални щети. Двете превозни средства се преместили от пътното платно и са позвънили на ЕЕН 112. След пристигане на дежурен екип въззивникът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARPM 0830, като уредът не е отчел наличие на алкохол.

След установяване на начина на настъпване на пътно транспортното произшествие мл. автоконтрольор С. Х. е съставил на въззивника АУАН, серия „GA“ № 1100931/20.05.2024г. в присъствието на свидетеля – М. Т.. Съставен е протокол от ПТП, подписано от страните участвали в произшествието.

2

Срещу съставения акт е постъпило възражение от страна на жалбоподателя с вх. № 45000-3249/30.05.2024г..

Съгласно справка с № УРИ 445р-14853/13.09.2024г. в което е изложено е становище, че е предприел маневра за изпреварване, след като е установил, че няма забраняващи маневрата знаци, като се престроил в лява лента и при изравняване на двата автомобила, жалбоподателят рязко навлязъл в лявата лента за движение, без да подаде светлинен сигнал – мигач. С цел избягване на ПТП А. Ж. завил наляво към банкета и подал звуков сигнал, но въпреки това настъпил удар между тях. В справката е посочено, че е извършен оглед на мястото на произшествието, като е установена маркировка М1 – единична непрекъсната линия и пътен знак В24, забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Комисията приема, че възражението на Т.

В. е неоснователно, а съставеният акт за установяване на административното нарушение е правомерен и законосъобразен. След което АНО издал процесното НП в което изцяло възприел констатациите в АУАН.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 24-0445-000518/13.09.2024г. е издадено от компетентен орган - Началник на група при ОД на МВР - В*, РУ - А* , видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да 3 разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по административнонаказателната преписка (АНП), както и от гласните доказателства, приобщени към делото, на които съдът дава вяра като относими към предмета на доказване.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията, депозирани в съдебното заседание на 20.05.2026 г. от свидетелите С. Х. и А. Ж.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите писмени доказателства, кредитирани от съда. По приложената административнонаказателна преписка липсва доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус, както и относно показанията на пострадалия от настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Свидетелите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Свидетелят Х. е категоричен, че изясняването на фактическата обстановка при настъпване на произшествието е извършено въз основа на обясненията на страните. Съгласно показанията на свидетеля А. Ж., автомобилът, управляван от въззивника, е навлязъл в лявото платно за движение, без водачът да се е убедил, че няма изпреварващи го автомобили. Дори след подаден звуков сигнал и промяна в траекторията на движение на автомобила, управляван от свидетеля, е настъпил удар между двете превозни средства. Разказът на свидетеля изцяло се припокрива със сведенията, дадени на 09.06.2024 г. В резултат на удара с управлявания от въззивника автомобил, превозното средство на свидетеля е било ударено в дясната странична и задна част.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Т., возещ се в автомобила, управляван от въззивника. Твърдението на свидетеля, че жалбоподателят не е навлязъл в лявото платно, предприемайки маневра за 4 изпреварване, се опровергава както от констатираната в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в протокола от ПТП фактическа обстановка и приложения снимков материал към АНП, така и от показанията, дадени в хода на проверката и в съдебното заседание, както и възражението срещу АУАН изготвено от въззивника. Свидетелят посочва, че е следял фактическата обстановка чрез наблюдение на страничното ляво огледало на автомобила, като същевременно се е обръщал с тяло назад и напред, видно от следните негови думи: „Аз се обърнах и така виждах, че отзад са няколко автомобили...“ и „Ударът стана от неговата страна. В един момент видях колите отзад. Имаше л.а. Фолксваген, който тръгна, но насрещно идваше друг автомобил от баира нагоре от с. Любен Каравелово в посока В*“. Съдът не може да кредитира тези показания, доколкото свидетелят описва фактическа обстановка, различна от установената от органите на реда и от приетите от съда показания на останалите свидетели.

Самият механизъм на ПТП изключва възможността въззивникът да е бил ударен от изпреварващия го л.а. „Фолксваген Кади“, без да е напуснал своето платно за движение. Тази версия не съответства на описаните материални щети и на приложения снимков материал към АНП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), актовете, с които се установяват нарушения по същия закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, ползват се с презумпция за вярност и имат доказателствена сила. Наведените от въззивника доводи за евентуално невярно описана фактическа обстановка не следва да бъдат кредитирани, доколкото в съдебното заседание двама свидетели описват идентична фактическа обстановка, която съответства на приетото в АУАН и в наказателното постановление, като показанията им са последователни и логични.

Административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон. В наказателното постановление административнонаказващият орган е констатирал нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е подвел фактите под хипотезата на правната норма. Безспорно е установено от материалите по АНП, че въззивникът, при управление на автомобила, е причинил пътнотранспортното произшествие.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач, който ще 5 предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Въззивникът не е изпълнил вмененото му в закона задължение, като по този начин е допуснал удара между двата автомобила. В тази връзка съдът приема, че същият е правилно наказан за нарушение на първата хипотеза на правната норма.

Гореизложеното се потвърждава от всички събрани по АНП и по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания. Съдът намира, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение. По делото са налице доказателства, че въззивникът е извършвал и други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че наказанието е определено правилно, съответства на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН. Факт е, че в резултат на поведението на въззивника са причинени имуществени щети на два автомобила.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е съобразено с изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът счита, че при преценката дали се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано прилагането на административнонаказателна отговорност. В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид. Жалбоподателят е следвало да прояви дължимото законосъобразно поведение и да спазва принципите, условията и реда на ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП, касаещи управлението на МПС от правоспособни водачи, е от особена важност с оглед опазването на живота и здравето на участниците в 6 движението. По изложените съображения съдът приема, че извършеното нарушение не следва да се квалифицира като маловажно.