Решение № 5046 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5046 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10924/24.06.2023 г. по гр.д. № 24356/2022 г. по описа на СРС, 59 състав са отхвърлени предявените от „Л Г.**“ ЕООД срещу Министерство на туризма искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 14 545,57 лева, представляваща получена от ответника на отпаднало основание заплатена наемна цена за 2021 г. по договор № Т-РД-35-12/19.05.2017 за наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плащ „Офицерски – запад“, сключен между „Л Г.**“ ЕООД, в качеството на наемател и Държавата, представлявана от Министъра на туризма в качеството на наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на договор за концесия с трето за производството лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 2) сумата от 1684,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2021 г. до 09.05.2022 г. върху претендираната в 1 производството главница като неоснователни и недоказани.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25030582/31.07.2023 г., подадена от „Л Г.**“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че материално легитимиран да отговаря по предявените искове не е ответникът Министерство на туризма, а държавата, представлявана от Министъра на туризма. Съдът не бил отчел, обаче, че в исковата молба е посочено, че имало сключен договор № Т-РД-35-12/19.05.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна собственост, представляващ морски плащ „Офицерски – запад“, разположен на територията на община Варна между „Л Г.**“ ЕООД и Държавата, представлявана от Министъра на туризма, както и че в петитума на исковата молба е било поискано съдът да постанови решение като осъди държавата да заплати на Л Г.** ЕООД исковите суми. Съдът не констатирал в хода на първоинстанционното производство, че е налице противоречие между фактическата власти и петитума на исковата молба и заглавната част на исковата молба, където било посочено Министерство на туризма с оглед връчването й. Поддържа, че носител на вземането за наемна цена била Държавата, а не Министерство на туризма. Съдът допуснал съществено процесуално решене като не е изготвил доклад по делото, като доколкото процесуалната легитимация на страната е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска, поради което и постановеното решение било незаконосъобразно. Моли да бъде обжалваното решение за бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В хода на устните състезания процесуалния представител на въззивника, в писмено становище, моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на друг състав за ново разгреждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 302026/26.10.2023 г., подаден от Държавата чрез Министъра на туризма, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба 2 и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 24356/2022. по описа на СРС, 59 състав е образувано по искова молба, подадена от „Л Г.**“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите срещу Държавата чрез Министъра на туризма.

Ищецът твърди, че на 19.05.2017 г. „Л Г.**“ ЕООД е сключил договор № Т-РД-35-12/19.05.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плащ „Офицерски – запад“, разположен на територията на община Варна с Държавата, представлявана от Министъра на туризма. Твърди, че на 04.09.2020 г. е подписано допълнително споразумение към договора за намаляване на размера на дължимата наемна цена за 2020 г. с Приложение № 22. Твърди, че дружеството изпълнило и отговаря на условията на чл.

4, ал. 4 от договора, като е заплатило дължимата цена за 2020 г. в пълен размер, който заедно с инфлационния индекс за тази година е в размер на 16491,59 лева с ДДС, а на 01.02.2021 г. е заплатена и разликата до пълния размер на дължимия наем за 2021 г. в размер на 2226,37 лева с ДДС.

Твърди, че преди изтичане на срока на договора, той бил прекратен поради сключването на договор за концесия с трето лице. Поради прекратяването на договора дружеството многократно правило искания да бъде възстановена сумата от 16771,94 лева. Поддържа, че ответникът е изпаднал и в забава за плащане на сумата, платена на отпаднало основание. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 14545,57 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 1684,86 лева, представляваща законна лихва за забава за период 19.03.2021 г. до 09.05.2022 г. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника 3

Държавата чрез Министъра на туризма, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не дължи връщане на сумата, тъй като било налице единствено възможност за прихващане на намалената цена за 2020 г., поради което на дружеството била върната сумата от 2226,37 лева, което представлява разлика между пълния размер на наемната цена за 2021 г. и сумата, с която е намалена наемната цена за 2020 г., като на 22.04.2021 г. морски плаж „Офицерски-запад“ бил предаден от наемателя на наемодателя. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че исковете са предявени срещу Министерство на туризма и след като е анализирал възникналите правоотношения по силата на процесния договор, е приел, че не е пасивно легитимиран да отговаря по тях.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

При преценка на допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че исковата молба, подадена от „Л Г.**“ ЕООД е била нередовна. В титулната й част е посочено, че предявените искове са предявени срещу Министерство на туризма, като призовки, съобщения и съдебни книжа са връчвани на така конституирания ответник. С постановеното решение са отхвърлени искове, които съдът е приел, че са предявени срещу Министерство на туризма. В обстоятелствената част на исковата молба, обаче, са изложени твърдения за съществуването на облигационни правоотношения между „Л Г.**“ ЕООД и Държавата, представлявана от Министъра на туризма, а в петитума й е направено искане да бъде осъдена Държавата, в лицето на Министерството на туризма. Налице е противоречие, следователно, в исковата молба относно 4 това кой е надлежния ответник в производството. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да даде указания на ищеца за отстраняване на тези нередовности, но до постановяване на решението това не е направено. Въззивният съд е констатирал противоречието, но доколкото с въззивната жалба ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба като изрично е посочил, че надлежният ответник е Държавата чрез Министъра на туризма, то не е било необходимо да бъдат давани указания за това.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд са изложени съображения относно това, че страна в спорното правоотношение е Държавата, представлявана от Министъра на туризма, но отхвърля иска като приема, че ответник е Министерство на туризма.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие морските плажове са изключителна държавна собственост, като с оглед чл. 8, ал. 1, т. 7 от закона Министърът на туризма представлява държавата по дела, образувани във връзка с възникнали спорове по сключени концесионни договори, съответно по договори за наем, на морските плажове. Следователно, като надлежен ответник по делото е следвало да бъде конституирана Държавата, чрез Министъра на туризма, а не Министерство на туризма, така както и направено от първоинстанционния съд.

С т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване във връзка с правомощията на въззивния съд по чл. 270 от ГПК, а именно когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо.

То следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с конституиране 5 на надлежния ответник от друг състав на Софийски районен съд.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 10924/24.06.2023 г. по гр.д. № 24356/2022 г. по описа на СРС, 59 състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд срещу надлежния ответник по предявените искове.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6