Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30631 от 24.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7927/2026
Вид
Определение № 30631
Подписан
24.08.2026
В сила
24.08.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30631 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261110107927 по описа за 2026 година

Предявени са от А. Н. Ч. срещу „С.К.“ ООД обективно съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем кредирект №636736/19.02.2022г., сключен между страните; 2) евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2. от договор за паричен заем кредирект №636736/19.02.2022г., сключен между страните; 3) евентуален иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. второ и трето за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3. 7 от договор за паричен заем кредирект №636736/19.02.2022г., сключен между страните и 4) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 639,11 евро, представляваща заплатени суми по договора при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 19.02.2022г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем кредирект №636736 при следните условия: размер на предоставената главница – 1300 лева; годишен лихвен процент – 40,05%; годишен процент на разходите – 48,49 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 1656,57 лева. Посочва, че в съгласно чл. 6.1. от процесния договор, ищцата поела задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на общите условия към договора. Съгласно чл. 6.2. от процесния договор, при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка.

Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като посочва, че посоченият ГПР не съответствал на реално приложимия ГПР, доколкото при формиране на действителния ГПР не била включена дължимата неустойка по чл. 6.1. от договора. Посочва, че предвидената неустойка имала за цел заобикаляне на нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора и 1 е следвало да бъде включена при определяне на ГПР. Оспорва процесния договор като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Посочва. че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, поради неправилно посочване на лихвените проценти. Твърди, че посочването на ГПР в процесния договор, в размер, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че не е посочен лихвеният процент на ден, което било в разрез с изискванията на чл. 11, т. 20 ЗПК и водело до недействителност на договора. Ищецът оспорва като недействителна посочената клауза на чл. 6.1. от договора, като твърди, че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави.

Сочи, че оспорената договорна клауза е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестност и принципа на справедливост, същата прикрива способ за кумулиране на допълнителна възнаградителна лихва за кредитодателя. Посочва, че уговорената неустойка излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции, които законодателят определя и цели неоснователно обогатяване на заемодателя. Оспорва като недействителна клаузата на чл. 3.7 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като твърди, че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Посочва, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е бил 0%, от което следвало, че размерът на законната лихва е бил 10%, поради което уговореният между страните лихвен процент в размер на 40,5%, надвишава максималният лимит от трикратния размер на законната лихва. Сочи, че уговорената възнаградителна лихва накърнявала равноправито на страните и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Ищцата твърди, че е извършила погасителни плащания по кредита над размера на предоставената главница за сумата от 639,11 евро, които счита за недължимо платени предвид посочената недействителност на кредитното правоотношение. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими поради липсата на правен интерес от предявяването им, тъй като договорът бил изпълнен, а по същество - като неоснователни. Поддържа, че е налице злоупотреба с право, доколкото са подадени няколко иска от същия ищец, по които са образувани настоящото дело, гр. дело 7994/2026г. и гр. дело 8765/2026г. на Софийския районен съд. Иска делата да се разгледат в общо производство по реда на чл. 213 ГПК. Не оспорва, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият респ. оспорените клаузи да са недействителни.

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клауза в него.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, 2 предл. 1 ЗЗД е да докаже заплащането на ответника на процесните суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е получил сочените суми на валидно правно основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.

4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора А. Н.

Ч., като кредитополучател, и „С.К.“ ООД, като кредитор, са сключили договор за паричен заем кредирект №636736/19.02.2022г., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 1300 лв.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Доказателственото искане за ищеца за допускане на ССЕ по поставените в исковата молба въпроса следва да бъде оставено без уважение предвид неоспорване от ответника на факта на извършено плащане от ищеца за погасяване на дълга по кредита в размер на твърдяната сума.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190 ГПК посоченият в исковата молба документ следва да бъде оставено без уважение поради неоспорване на подлежащите на доказване факти посредством тях.

Съдът намира за неоснователни обективираните в отговора на исковата молба искания за съединяване на горепосочените дела по реда на чл. 213 от ГПК в едно производство, в резултат на което да бъде постановено едно общо решение по тях, респективно направеното в условията на евентуалност искане за неприсъждане на разноски в тежест на ответника за повече от едно производство, предвид обстоятелството, че в настоящия случай не са налице законовите предпоставки, произтичащи от разпоредбата на чл. 213 от ГПК, доколкото сочените съдебни производства касаят различни договорни правоотношения, възниквали между страните в различни периоди от време. Поради това съдът намира, че не съществува процесуална пречка в един съд да има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и доколкото разпоредбата на чл. 213 от ГПК няма императивен характер, то преценката на съда за наличието на предпоставки обхваща и етапа на висящност на отделните производства, който може да бъде различен, при което съединяването им не би било целесъобразно.

Искането на ответника за изискване на служебна справка относно броя и вида на образуваните между страните съдебни производства, да се изискат и приложат останалите искови молби, подадени от ищеца, не е необходимо за изясняване на спора и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.11.2026, 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи пълномощно на процесуалния представител адв. Христо Милчев с дата предхождаща датата на подадения отговор или писмено потвърждение от управителя на действията на пълномощника без представителна власт като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение указанията в срок и в цялост, ще се приложат последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК – отговорът ще се счита за не подаден.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи посоченият в исковата молба документ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за съединяване на горепосочените дела по реда на чл. 213 от ГПК в едно производство, в резултат на което да бъде постановено едно общо решение по тях, респективно направеното в условията на евентуалност искане за неприсъждане на разноски в тежест на ответника за повече от едно производство, както и искането да бъдат приложени по делото откритите вследствие на извършена служебна проверка искови молби на ищеца по образувани пред Софийски районен съд /СРС/ съдебни производства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на служебна справка относно броя и вида на образуваните между страните съдебни производства, както и да се изискат и приложат останалите искови молби, подадени от ищеца.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5