Решение № 93 от 14.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Свищов, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100826 по описа за 2025 година

Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, и иск правно основание чл.55 от ЗЗД

Ищцата П. Т. Г., чрез адв.М. М. твърди в искова молба, че e сключила договор за потребителски кредит № ******* от 22.05.2024 г. с кредиторът „К.“ ЕООД ЕИК **********, с размер на кредита: 150,00 лева, брой на вноски – 1, годишен процент на разходите (ГПР): 63.56 %; ГЛП: 50 %; обща сума за плащане 222,86 лева. Сочи, че дължала и сума в размер на 63,48 лева – такса за разглеждане. Ищцата счита за нищожен целия процесен договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Навежда, че в случая не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че в случая в договора бил посочен ГЛП, но без да са посочени каквито и да е условия за прилагането му. Липсвала информация дали лихвени процент е фиксиран за целия период на договора за кредит или е променлив.

Нарушението е съществено тъй като нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока договорна възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се прецени дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място излага че в процесния договор за кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Не ставало ясно в конкретния случай какво точно е включено в ГПР, освен лихвата, доколко е предвидена дължимостта на неустойка. Договорът бил нищожен и на основание неспазване разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а от отма и действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10 , вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за такса в размер на 63,48 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата за такса се 1 заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Поради невключването на таксата в ГПР, последният несъответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че уговорената "такса разглеждане", предвидена в договор за кредит е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като сумата която се претендира чрез нея 63,48 лева е в размер над 30% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 150,00 лева. По този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Иска се установяване на нищожността на договора за потребителски кредит К. № ******* от 22.05.2024г., на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Претендира ответното дружество да й заплати сумата 72,86 лева, недължимо платена по нищожен договора за потребителски кредит К. № ******* от 22.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност моли съда на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласи за нищожна клаузата „такса за разглеждане“ от договора за потребителски кредит К. № ******* от 22.05.2024г., като неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави. В условията на евентуалност, претендира ответното дружество да й заплати сумата 50,00 лева, недължимо платена такса по нищожен договора за потребителски кредит К. № ******* от 22.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява. Представено е писмено становище, в което поддържа изложеното в исковата молба.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на искова молба, ответното дружество „К.“ ЕООД е подало отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата молба като неоснователна – неоснователни били претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Поддържа, че валидността на процесния договор и отделните му клаузи произтича от това, че са съобразени в всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Навежда твърдение, че кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му и сам е избрал допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Предвид това клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител. Възможността за отказ от договора гарантирала в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Било видно от договора, че такова право на отказ не било упражнено от ищцата. По отношение на таксата за експресно разглеждане излага, че същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, 2 че съгласно т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която е ползвал, и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето й от страна на „К.“ ЕООД. Поддържа, че таксата не следва да бъде добавяна към ГПР, тъй като същата е за заплащане на допълнителна услуга, която не е свързана с усвояването на кредита, както и че с нейното предвиждане не се нарушават изискванията на ЗПК. Счита, че и по отношение на формиране на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Излага, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, чиято стойност е 9.38 лева, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. По отношение на осъдителния иск не оспорва, а признава получаването на процесната сума от 72.86 лева, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените по – горе съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Освен това прилага справка за извършените плащания, която съдържа информация за точните плащания по договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представя доказателства.

Претендира разноски.В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на разноските възразява срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и по двата иска. Сочи, че дори и двата иска на ищеца да бъдат уважени, то възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно. При условията на евентуалност, в случай че съда приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност, като при определяне на новия им размер, моли съда да съобрази промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

На 22.05.2024 г., между ищцата П. Т. Г. и ответника „К.“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който кредитодателят „К.“ ЕООД предоставил на ищцата кредит в размер на 150,00 лева, при ГПР 63,56 %, ГЛП 50 %, която сума следвало да върне с една погасителна вноска в размер на 159,38 лева.

В чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че „Със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че при кандидатстването е изявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит чрез поставяне на отметка в полето "Желая експресно разглеждане на кредита“. Съгласно ал. 4 „Кредитополучателят декларира, че избраната от него допълнителна 3 незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит му е била предоставена от кредитора добросъвестно и в срока съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от настоящия договор“. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, уреждащ характера на услугата по експресно разглеждане на заявлението, „Кредиторът се задължава да разгледа и да се произнесе по искането на кредитополучателя за сключване на договор за потребителски кредит в срок до два часа от момента на кандидатстването“. Дължимата такса за предоставената услуга експресно разглеждане е в размер на 222,86 лева, която сума е платима съгласно условията на чл. 3, ал. 2 от договора. В договора е посочено, че таксата за експресно разглеждане е в размер на 63,48 лева.

Видно от представяния стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат с параметрите на договора, в това число и ГПР.

По делото е приложен Лог файл по договора за паричен заем № *******, в който са отразени всички действия на кредитополучателя - ищец при кандидатстването и сключването на договора за кредит. Представено е и искането за кредит, подадено от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за признаване за установено, че договора за потребителски кредит К. № ******* от 22.05.2024г., сключен между ищцата и „К.” ЕООД е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 72,86 лева, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******* от 22.05.2024 г.

По делото не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 22.05.2024 г. между ищцата П. Т. Г. и ответника „К.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 150 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент 50 %, годишен процент на разходите 63.56 % и обща сума за плащане 222,86 лева, с една погасителна вноска.

По делото се установи, че са извършвани плащани по процесния договор, видно от представените лог файл и извлечения от страна на ответното дружество. Дружеството не спори, че получило сумата от 72,86 лева.

Относно наведените доводи от страна на ищеца за недействителност на договора, съдът намира същите за основателни. Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да 4 отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно - на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.