Решение № 272 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20212100900221 по описа за 2021 година Ищецът „Метан Инвест”ООД, ЕИК 148071218 чрез пълномощника адв. Боян Жеков с адрес на кантората град Варна, ***,ет.1, е предявил обективно и субективно съединени при условията на кумулативност частични искове против „Ида Метан“ЕООД,ЕИК 123675221 със седалище гр.Бургас, ***, ет. 9, ап. 902 за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 32500 лв., представляваща част от дължими и неплатени месечни наемни по безсрочен договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. за периода 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год. с общ размер от 137806,45 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и 27500 лв., представляваща част от общо дължима неустойка за забава в периода 05.08.2018 год. до 10.05.2021 год. с общ размер от 117988,95 лв. Претендира разноски.

Предявените при условията на обективно и субективно съединяване частични осъдителни претенции са с правни основания в чл. 79,ал.1,предл.1 , вр. с чл.

232,ал.2, предл.1, чл.86, чл.92 от ЗЗД всички във вр. с чл. 286 от ТЗ.

Ответникът „Ида Метан“ЕООД, ЕИК 123675221 със седалище гр.Бургас чрез 1 пълномощника адв. Валентин Димитров с адрес на кантората гр. Стара Загора,ул.“Промишлена“ ,адм. сграда на „Металик“ АД в своевременно подадения писмен отговор е заявил, че признава следните обстоятелства: сключен е бил с ищеца договор за наем от 31.03.2011 год., с който ответникът е наел притежавания от ищеца недвижим имот и полуремарке, като договорът е определен на една година, но след изтичане на срока му, ползването е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя и договорът се е трансформирал в безсрочен; устната уговорка между страните е била считано от 01.01.2016 год. наемната цена да бъде намалена на 4000 лв. без ДДС месечно, договорът за наем е прекратил своето действие на 22.12.2020 год. Твърди, че с оглед предназначението на наетото полуремарке с монтирани на него бутилки за превоз и съхранение на природен газ-метан, то е следвало да отговаря на специфични технически изисквания и е било подчинено на специален режим. Позовава се на чл.III,т.3 от договора за наем, като твърди, че именно с оглед това специфично предназначение са поети конкретно изброени задължения от наемодателя. Заявява, че през м. ноември 2017 год. ищецът е отказал да изпълни част от тези задължения, поради което вещта е станала негодна за употреба по предназначение. Твърди, че се е снабдил с аналогично превозно средство, с което да превозва природен газ, за което е заплащал наем от 2600 лв. без ДДС месечно. Счита,че тъй като част от наетите вещи са негодни, е осъществена хипотезата на чл.230,ал.2 от ЗЗД и се е породило право да поиска съразмерно намаление на наемната цена, както и обезщетение за сумите платени за снабдяването с аналогично превозно средство. Сочи, че общият размер на реално направените разходи, поради невъзможност вещта да се ползва по предназначение са 98800 лв. без ДДС или 118560 лв. с ДДС и представляват 38 месечни наема за ползване на наетото аналогично полуремарке. Прави евентуално възражение за прихващане с тази сума. Акцесорните искове счита за неоснователни и недоказани, поради това, че ищецът е неизправна страна. Излага своето тълкуване на уговорката за неустойка, като счита, че се дължи една обща неустойка в максимален размер от един месечен наем, независимо от броя забавени месечни вноски по договора. Представя и ангажира доказателства.

Предявеното възражение е за прихващане с правно основание в чл.103 от ЗЗД във вр. с право по чл.230,ал.2,предл. последно от ЗЗД.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, че 2 отдаденото под наем полуремарке не е било годно за ползване съгласно договорното му предназначение. Сочи, че на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да съобщава на наемодателя за повреди и други обстоятелства, които препятстват ползването веднага, а ответникът е заявил неизправност за първи път в писмо от 21.10.2020 год. при това за минал период. Твърди, че в писмото по същество се съдържа изявление за разваляне на договора, което не е произвело действия, тъй като договорът е такъв с продължително изпълнение и разваляне с обратна сила по отношение на период, който към момента на изявлението за разваляне вече е изтекъл, не може да се осъществи с оглед чл.88,ал.1,предл. второ от ЗЗД. Оспорва твърденията на ответника, че като наемодател е отказал да приведе вещта в състояние, което отговаря на ползването, като заявява, че такова уведомление не е било отправяно до него. Оспорва и твърдението, че отказът му принудил ответника да наеме аналогично полуремарке. Счита, че от представените от ответника доказателства-фактури от 2010 год., е видно, че аналогичното полуремарке е наето от свързано лице при това преди сключване на процесния договор за наем от 2011 год. Намира, че доказателство за липса на пречки за ползване на полуремаркето е и плащането на наемната цена по договора от 2011 год. за месеците след ноември 2017 год. до юли 2018 год., макар и със закъснение. Твърди, че от сключване на договора всички прегледи пред КАТ са били правени винаги от наемателя, тъй като той ползвал полуремаркето, а и никога не е поставял такъв въпрос пред наемодателя. Оспорва възражението за прихващане, като счита, че право на обезщетение по вече изложените съображения не съществува в полза на ответника. Оспорва доказателствените искания в писмения отговор.

В допълнителен отговор ответното дружество заявява, че многократно е алармирало управителя на ищеца за изтичане на необходимите документи за ползване на полуремаркето, както и че наетата вещ е негодна за нейното договорно ползване още към ноември 2017 год. Допълва доказателствените си искания.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка в електронния търговски регистър е видно,че

3 и ищецът и ответното дружество са вписани там,като в предмета на дейност на първия са включени и следните дейности: бензиностанции, газстанции и метанстанции, а на втория : инвестиране, проектиране и изграждане на обекти и съоръжения, свързани с използване на природен газ, търговия с природен газ, компресиране в батерии и зареждане на транспортни средства, упражняване на всякаква друга незабранена от закона дейност, а при изискване на разрешение - след снабдяване с него.

Безспорни са между страните по настоящото дело следните обстоятелства:

Помежду им на 31.03.2011 год. е бил подписан рамков договор за наем на компресорна станция за природен газ, като ищецът по делото „Метан Инвест”ООД е наемодател, а ответното дружество „Ида Метан“ ООД – наемател. Предмет на договора са станция за компресиране на природен газ/метан/,находяща се в гр.Хасково в поземлен имот с идентификатор *** и полуремарке марка „ШМИТЦ СПЛ 24 Л 13.62 Е Б“,модел „S01 специално ПС А55 00“ с рег. № С 3478 ЕР, заедно с монтираните на него 257 бутилки по 90л. с общ обем 5 782 кубически нм , служещи за превоз и съхранение на природен газ – метан. Не се спори между страните,а това е видно и от клаузите на т.V.1 ,че договорът е бил срочен, уговорения срок е бил една година , като страните са приели и дата на влизането му в сила,а именно 01.04.2011г..Съгласно т.V.2 ако след изтичане на наемния срок по т.V.1 наемателят продължи да ползва обекта и полуремаркето със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договора се трансформира в такъв за неопределен срок.Няма спор,че тези обстоятелства са се осъществили ,поради което договорът за наем след 01.04.2012 год. се е трансформирал в безсрочен.Договорената наемна месечна цена,съгласно т.II.1 е в размер на 5 000лв. без ДДС, но страните не спорят ,че впоследствие ,с устна договорка, наемната цена е била намалена на 4000лв. без ДДС.От тълкуването на разпоредбите на т. I.1 и т.II.1 се установява,че въпреки,че обектите на рамковия договор са два-станция и полуремарке,за временното им ползване е уговорено общо възнаграждение.В пункт III и IV от договора са уредени правата и задълженията на страните. Като задължение на наемодателя по т.III.3 е уредено поемането на разходите за извършване на годишен технически преглед, ADR, задължителни застраховки на полуремаркето. В т. III.5 наемодателят се е задължил да предостави наред с конкретно посочени документи и документите за полуремаркето.

4

Сред задълженията на наемателя са : по тире второ на т.IV.1-да се грижи за обекта и полуремаркето като добър стопанин като при прекратяване на договора ги предаде на наемодателя в същото състояние, в което ги е получил, като се отчита естественото изхабяване;по т.IV.2 –при просрочване на плащането на наемната вноска да дължи неустойка в размер на 0,2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден,но не повече от размера на един месечен наем.

В т.V.3 са уредени различни основания за прекратяване на договора,две от които са

:по б.“в“едностранно с двумесечно писмено предизвестие,отправено до другата страна;и по б.“г“-едностранно поради виновно неизпълнение на задълженията на някоя от страните,като в този случай изправната страна поканва неизправната да изпълни задълженията си в подходящ за това срок,като предупреждава,че в случай на неизпълнение на срока,ще счита договора за развален,развалянето в този случай е посочено ,че има действие занапред.

Ищецът признава,че ответникът му е заплащал предоговорената месечна наемна цена от 4000 лева без ДДС до м. август 2018 год. ,като твърди,че е преустановил плащания за периода от 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год.

Видно е от доказателствата по делото ,че за този период ищецът е съставил фактури,като последната такава е за наемна цена съразмерно частта от месец декември 2020 год. ,в която договорът е бил действащ. Въпреки,че в писмените отговори ответникът изрично не е потвърдил признанието на ищеца за заплащане на наем до м. август 2018 год. , безспорността на факта на плащане за периода 01.11.2017 год. до 31.07.2018 год. и размера на платената сума от 43000 лв. , се установяват от съдържанието на писмото на ответника до ищеца ,находящо се в заверено копие на лист 58 от делото,за което страните не спорят,че е било изпратено от „Ида метан“ ООД,респ. получено от „Метан инвест“ ООД.

Страните не спорят и по факта, че договорът е прекратен на 22.12.2020г.,като в съдебно заседание заявяват , че владението върху наетите вещи е върнато от наемателя на наемодателя на същата дата 22.12.2020 год.Следователно,в процесния период 01.08.2018 год.-22.12.2020 год. полуремаркето е било в държане на ответника „Ида метан“ ООД.

Не е спорно,че ответното дружество е изготвило писмо с дата 21.10.2020 5 год.,заверено копие от което се намира на лист 58 от делото.От съдържанието на писмото е видно,че ответникът твърди,че считано от 08.11.2017 год. ищецът се явява неизправна страна,тъй като обектът на наемни правоотношения не е годен за обичайното и договорното му предназначениеполуремаркето не е преминало изпитания за плътност и якост,респ. няма ADR и ГТП,което е задължение на наемодателя –чл.III.3 от договора,като липсата на ADR и ГТП прави ремаркето негодно за експлоатация.Позовава се на нееднократни покани за престиране на дължимото и на бездействие от страна на ищеца, оспорвайки дължимостта на издадени от ищеца фактури за периода м. ноември 2017 год. до октомври 2020 год.Отправя покана: за сторниране на фактурите поради липса на осъществена реална доставка, за възстановяване недължимо платена сума в общ размер 43200 лв.,представляваща наемна цена за времето от 01.11.2017 год. до 31.07.2018 год.,за отстраняване на нередовностите в наетото полуремарке в двумесечен срок считано от получаване на уведомлението,с изтичането на който заявява, че ще счита договора за развален,за съставяне на обекта в гр.Хасково на приемо-предавателен протокол за връщане на наетия обект и полуремарке на 22.12.2020 год.