Определение № 3032 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3032 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502013 по описа за 2025 година Делото е образувано по частна жалба, подадена от К. С. К. с ЕГН**********, чрез процесуалния му представител адв. И. Н. срещу Протоколно определение №5277/27.05.2025г, постановено по гражданско дело №9320/2023 год., по описа на Районен съд – Пловдив, десет гр. състав, с което е се спира производството по гр.д.№9320/2023г. по описа на ПРС до приключване с влязло в сила решение по гр.д.№2923/2024г. по описа на ВКС.

В частната жалба се твърди, че производството по гр.д.№2923/2024г. По описа на ВКС, с предмет отмяна на влязло в сила решение по гр.д.

№7230/2023г. по описа на ПРС, не се явява преюдициално по отношение на гражданско дело №9320/2023 год., по описа на Районен съд – Пловдив.

Соъбражения се развиват в жалбата. Иска се отмяна на спирането и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия Ответникът по частната жалба М. С. Ф. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. А. П. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло неоснователни, по съображения изложени в отговора.

Моли да се потвърди обжалвания първоинстанционен акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на гр.д.№9320/2023г. по описа на ПРС са искове с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане върху главници съответно в размер на 8 788.45лв и 21 564лв, които главници са предмет на гр.д.№2923/2024г. по описа на ВКС образувано по молба на М. Ф. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№7230/2023г. на ПРС, с което исковете са уважени и посочените главници са присъдени на ищеца. Решението по гр.д.

№7230/2023 по описа на ПРС е изпълнено и вземането на кредитора е удовлетворено.

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г.по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК, в което се сочи:

"В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г.по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

2

В конкретния случай преюдициалността произтича от характера и вида на претендираните вземания главница и лихви. Евентуалната дължимост на сумите предмет на настоящите искове е предпоставена от възникването и размера на главното вземане предмет на образуваното пред ВКС производство за отмяна на влязло в сила решение гр.д.№7230/2023г. на ПРС, с което размера на главното вземане е уважен.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради което правилно производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№2923/2024г. по описа на ВКС.

Мотивиран от гореизложеното, първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

Ето защо , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение №5277/27.05.2025г, постановено по гражданско дело №9320/2023 год., по описа на Районен съд – Пловдив, десет гр. състав

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3