Решение № 208 от 17.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Смолян, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500279 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №10/04.01.2024г по гр.д. №154/2023г Златоградският районен съд е осъдил ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД да заплати на С. И. Б. Н. В. Б. и М. В. Б. – всички в качеството им на наследници на В. Х. Б., б.ж. на с. Ст.,общ. Златоград, обл. Смолян, починал на 21.05.2019 г., чрез пълномощника адв.М. Ч. , сумата 182.85 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0142/9/332/000013, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 20.03.2019 г., а именно трудова злополука с наследодателя на ищците В. Х.

Б., а именно „открито нараняване на дясното ходило“, в резултат от притискане на голям къс метал, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното и изплащане,като е отхвърлен предявеният иск за разликата от 182.85 лева до 2194.20 лева като неоснователен и недоказан.Със същото решение е осъден ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД да заплати на С. И. Б. разноски по делото в размер на 108,33 лева, съобразно уважената част от иска,на Н. В. Б. разноски по делото размер на 66,67 лева, съобразно уважената част от иска и на М. В. Б. разноски по делото размер на 66,67 лева, съобразно уважената част от иска.Със същото решение е осъдил С. И. Б. Н. В. Б. и М. В. Б. да заплатят на ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, общ. Столична,обл. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ 16, разноски по делото в размерна 412,50 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№160/17.01.2024г от С. И. Б. Н. В. Б. и М. В. Б. ,всички чрез адв. М. Ч. проив решение №10/04.01.2024г по гр.д.

№154/2023г по описа на районен съд –Златоград в частта ,с която е отхвърлен иска за разликата над 182 85 лева до претендирания размер -2 194, 20 лева и в частта за присъдените разноски.Счита същото в обжалваната му част за неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Намира ,че правилно районният съд е стигнал до основния извод, че при настъпило застрахователно събитие „трудова злополука“, ответника в лицето на застрахователя по застраховка трудова злополука, дължи обезщетение. Счита , обаче ,че районния съд неправилно е приел, че това обезщетение следва да е в размер на 182.85 лв., вместо в претендирания размер на 2194.20 лв. Намира ,че недопустимо е приел обективираното в експертиза с допълнително зададени въпроси, неотносими към предмета на доказване и поставени в противоречие с нормативните изисквания регламентирани в Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска трудова злополука/в частност чл.9, ал.2 и чл.8/ и раздел 3 от общите условия на „Алианц“АД, относно начина на изчисление на размера на дължимото обезщетение при временна неработоспоспобност възникнала в резултат на настъпило застрахователно събитие /в случая трудова злополука/.

Счита ,че съгласно разпоредбата на чл.201 ГПК, допълнително или повторно заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Намира ,че нито една от двете хипотези на чл.201 ГПК не е била налице ,за да възникне правото на съда по свой почин да отменя хода по същество и да назначава допълнителна експертиза с неотносими задачи.

Първоначалното заключение е прието от съда и видно от мотивите в съдебното решение е прието и определено като обективно, пълно и точно. По него няма сторени възражения от страните, поради което и на това основание счита ,че за съда е липсвала законова възможност по свой почин да отменя протоколно определение за даване на ход и да назначава допълнителна експертиза. Счита че поради това са допуснати нарушения на процесуалните правила-чл.200 чл.201 ГПК.Намира ,че неправилно съдът е приел обективираното в допълнителното заключение, въпреки че вещото лице в съдебно заседание изрично е посочило ,че единствено първото по делото изговено заключение е съобразено с Раздел III, т.З от Общите условия и с чл.9, ал.З, т.2 и чл.8 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука.Счита ,че районен съд –Златогра в мотивите на съдебното решение е изчислил неправилнто размера на дължимото обезщетение в размер на 182 лв., като в същото време няма мотиви защо, на какво основание и по кой законов ред е изчислен присъдения от съда размер Счита ,че о безщетението за временна загуба на работоспособност, съгласно чл.9, ал.2 и чл.8 от Наредбата се изчислява в дни. Така изчисленията счита ,че са следните -брутното трудово възнаграждение умножено по дните на временната неработоспособност, 2 умножено по 5%. Тоест 1218.99лв х 36дни =4388.64 лв. х 5%= 2194.20лв.

Това счита ,че е така, тъй като за временната загуба на работоспособност се изплаща сума равностойна на 5% от застрахователната сума на ден. Видно от представеното заключение по назначената от съда счетоводна експертиза, че дължимото обезщетение е в размер на 2194.20 лв. Счита ,че поставената от съда задача по изготвеното допълнително заключение, а именно “да се даде вариант при който да изчисли 5% за тримесечен период върху сумата 1218.99 лв. е абсолютно неотносима и несъобразена с начина и реда на изчисляване на обезщетенията от този род регламентиран в чл.9, ал.2 и чл.8 от Наредбата.

Счита ,че обезщетението винаги се формира, като процент от застрахователната сума, умножено по броя на нетрудовите дни.

Продължителността на временната нетрудоспособност респ. на нетрудовите дни в случа е 36дни. Обезщетението се формира като 5% от броя на нетрудоспобните дни /36/ на база месечното трудово възнаграждение /1 218 лева /.Поради това моли въззивния съд да постанови решение , с което в обжалваната част да отмени решението на районен съд Златоград за разликата над уважения -182.85 лв. до претендирания размер - 2194.20 лева Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№2411/21.06.2024г от ЗАД „Алианц България",гр. София, чрез юриск. М.

Ан.,която оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърди решението на районен съд Златоград Счита, че въззивната жалба е неоснователна, а изложените в нея доводи са бланкетни и несъстоятелни. Счита, че първоинстанционният съд правилно и пълно е разгледал доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като решението е законосъобразно и добре мотивирано, съобразено е и със съдебната практика.

Постъпила е частна жалба с вх.№1111/17.05.2024г от адв. М. Ч. от АК Кърджали, пълномощник на Сийка И. Б. , Н. В. Б. и М. В. Б. против определение №72/15.04.2024г. постановено по гр.д. № 154/24г. по описа на Районен съд Златоград,с което е отхвърлил молбата им за допълване на Решение № 10/04.01.24г. постановено по гр.д. № 154/23 ЗРС, в частта за разноските. Намира ,че този акт е неправилен, необоснован ,постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС и моли за неговата отмяна. Счита ,че недопустимо първоинстанционния съд, е определил размер на възнаграждението в полза на ищците, който е значително занижен и е многократно под минималния размер предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По правилата на чл.7,ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв. Настоящото производство е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.394 вр чл.459КЗ и чл.10 от НЗЗРСРТЗ вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска 2194.20лв., чийто размер е изменен по надлежния ред.

Счита ,че съгласно цитираната разпоредба минималния размер на възнаграждението за С. Б. е в размер на 400лв., за Н. Б. е в размер на 400 лв. и 3 за М. Б. също в размер на 400 лв.Твърди ,че по делото са представени три броя договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни по ЗАдв за процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция, всяко едно от които със заплатено възнаграждение в размер на от по 800 лв. При това положение счита , че съда е следвало да присъди в полза на ищците възнаграждение поне в минимален размер предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения-от по 400 лв. за всеки.

Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе.

В законният срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ЗАД „Алианц България",гр. София.

В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите С. И. Б. , Н. В. Б. и М. В. Б. редовно призовани ,не се явява За всички се явява адв.М. Ч. ,която поддържа депозираната въззивна жалба както поддържа и частната жалба разноските. Претендира разноски и за въззивната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият ЗАД „Алианц България „ АД ,редовно призован , не изпраща представител. Постъпило е становище от юриск. М. Ан. ,която поддържа становище ,че следва да бъде потвърдено решение на районен съд- Златоград ,в обжалваните му части ,като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира юриск. възнаграждение .

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите С. И. Б. ,М. В. Б. и Н. В. Б. ,не се явяват,редовно призовани .За всички адв.М. Ч. поддържа депозираната въззивна жалба по подробни доводи , които излага и моли въззивният съд да уважи исковата претенция изцяло. Поддържа и депозираната частна жалба за разноските.Претендира разноски по представен списък за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ЗАД“Алианц България“ АД ,редовно призован , не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юриск.Андреева ,която поддържа становище ,че решението на районен съд –Златоград в обжалваната му част е законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Претендира юриск. възнаграждение ..

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната и частната жалби с а процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални представители , в законният срок , с внесени държавни такси ,срещу актове , които подлежат на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество както въззивната жалба ,така и частната жалба са основателни по следните съображения:

Не се спори ,че в качеството на наследници на починалия на 21.05.2019г В. Х. Б. –съпруга –С. И. Б. и синове –Н. В. Б. и М. В. Б., са предявили искова претенция срещу ЗАД „Алианц България „АД гр.София - да им заплати сума в размер на 3000 лева ,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица

№0142/9/332/000013 –групова застраховка трудова злополука ,сключена за периода от 22.02.2019г до 21.02 2020г в полза на В. Х. ,в качеството му на 4 работник по трудово правоотношение с „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД ,ведно със законната лихва за забава ,считано от 20.03.2019г до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 17.10.2023г по гр.д. №154/2023г Златоградският районен съд е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на предявения иск от 3000 лева на 2 194,20 лева .

По делото няма спор ,че се касае за трудова злополука Спорен е въпроса какво е дължимото обезщетение на наследниците на починалия В. Б.

Правилно районен съд- Златоград е приел ,че механизма на изчисляването му се определя от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „ трудова злополука

Пред първата инстанция е била назначена ,изслушана ,приета и неоспорена ССЕ като в.л.С. Щ. е дала заключение ,че общата застрахователна премия по цитираната полица №0142/9/332/000013 е в размер на 95 313,49 лева и е относима за починалия В. Х. Б..Съгласно разпоредбите на раздел ІІІ „Застрахователни обезщетения –т.3 от Общите Условия на задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука „ при временна нетрудоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника ,при която е сключена застраховката за всеки започнат месец временна нетрудоспособност ,в зависимост от продължителността на загуба на работоспособност За периода от 21.03.2019г до 20.05.2019г -дните във временна нетрудоспособност ,видно от издадените болнични листове са 36 дни ,а брутната заплата на В. Б. ,при която е била сключена застраховката е 1 218,99 лева И след като сумата от 1 218,99 лева се умножи по 36 дни се получава сума 4 388,64 лева по 5% е равно на исковата сума 2 194,20 лева Това е така ,тъй като обезщетението за временна загуба на работоспособност съгласно чл.8 и чл.9,ал.2 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „ трудова злополука“,се изчислява в дни ,а не както е приел районния съд .който е възложил допълнителна задача на в.л.Щ. ,без да е имало нужда от това и без да е било оспорено първоначалното заключение на в.л.Щ. от страните по делото.