Решение № 3483 от 07.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3483 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110113474 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу *, с адрес: гр. В*, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 107,60 лв.

/хиляда и сто седем лева и шестдесет стотинки/, включваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № 44010312109072 в размер на 1 092,60 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В исковата молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че на 17.11.2021 г. в гр. *“, участъка между бл. *и бл. *е настъпило ПТП, при което застрахованото МПС л.а. „*“, с рег. № *, управлявано от К. Й., попада в неравност в асфалта на пътя, в резултат на което претърпява имуществени вреди (подкалник PVC пр.л; греда преден мост), описани детайлно в опис.

Сочи, че за увредения лек автомобил има сключен със собственика договор за имуществена застраховка „КАСКО“, със срок на действие от 23.05.2021 г. до 22.05.2022 г., в изпълнение на разпоредбите на който е образувал ликвидационна преписка по щетата. Излага, че автомобилът е огледан от експерти, описани са щетите и е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 092,60 лв., която сума е заплатена на извършилия ремонта автосервиз, съобразно представена фактура. Изпратена е регресна покана до ответника (получена на 23.03.2022 г.) и са определени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но плащане не е постъпило. Твърди, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Счита, че ответникът * отговаря за тези вреди, доколкото не е поддържала в изправност пътния участък, който се намира на границите на общината и не е включен в списъка на републиканските пътища и отговорността за поддържането му е на общината. Подробно излага съображения в тази връзка. Моли за осъждане на ответника да заплати претендираните суми и за присъждане на разноски.

Ответникът * е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че водачът на ППС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело до 1 настъпването на вредите по автомобила, доколкото не е карал със съобразена с пътните и метеорологичните условия скорост. Счита, че претендираните суми за възстановяване на вредите са завишени и щетите по автомобила са в по-малък размер. Оспорва механизма на настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.11.2021 г.

К. С. Й. е подал уведомление-претенция за щета пред ищеца за настъпило на 17.11.2021 г.

ПТП с управлявания от него и застрахован с действаща застраховка „КАСКО“ л.а. „*“, с рег.

№ *, собственост на СМДЛ „ЛИНА“ ЕООД, който е попаднал в неравност/изпъкнал участник на пътя, от което са настъпили увреждания по застрахования автомобил в предната му долна част. Застрахователят е изготвил опис на претенцията, като е посочил като увредени детайли – подкалник PVC пр.л и греда преден мост. Изготвена е калкулация на претенцията и е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 092,60 лв., които са заплатени на „*“ ЕООД на 03.02.2022 г., съобразно представената фактура, предвид извършването на ремонт на автомобила в официален сервиз, с оглед годината му на производство. Автомобилът е ремонтиран и предаден обратно на клиента на 13.01.2022 г. На 23.03.2022 г. ответникът е получил регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение, на която ответникът е отговорил, че счита претенцията за неоснователна.

От заключението по допуснатата по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че е възможно механизмът на настъпване на процесното ПТП да съвпада с посоченото от застрахования и ищеца – неравност на пътното платно, което да причини посочените увреждания по автомобила. Вещото лице счита, че стойността на ремонтните дейности по средни пазарни цени е 998,10 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че предвид годината на производство на автомобила същият подлежи на гаранционен сервиз в официалния сервиз на марката, което е и сторено в гр. *. Цената за ремонтирането на автомобила в този сервиз не е завишена.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди, който е квалифициран по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице; изплащане на застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно събитие на посоченото основание и в посочения размер, както и претенцията за ликвидационни разноски; фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат пътя обезопасен, както и че този участък е общински път, който Общината е длъжна да поддържа); настъпилите за учреденото лице вреди по основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите вреди; поставянето в забава на 2 ответника за репариране на претендираните вреди. Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в тежест на ответника (в случай, че ищеца докаже останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане) е било да обори презумпцията за вина, като установи, че бездействията на служителите не са извършени виновно.

Между страните не се спори, че процесният участък в гр. *“, между бл. *и бл. * е част от общинската пътна мрежа и се стопанисва от ответника.

От събраните по делото доказателства се доказаха фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест. Установява се, че между него и увреденото лице към датата на увреждането е било налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със застраховка „КАСКО“. Застрахователят е заплатил процесната сума за обезвреда на застрахованото лице, чрез заплащане на ремонта в официален сервиз.

От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че възможна причина за настъпване на произшествието е неравност/изпъкнал участък на пътното платно. Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на това, както и че е поддържал процесния участък в изправност. Това налага вероятния извод, че неравността е била налице към момента на ПТП, и е причинила уврежданията, което е и достатъчно да обоснове неизпълнение на задължението на възложителя на работата да поддържа пътя. Отговорността е обективна, поради което и Общината отговаря за причинените вреди, като в случая ищецът се суброгира в правата на увреденото лице по правилата на специалната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и има право да иска от възложителя платеното обезщетение и обичайните разноски. Ответникът не доказа твърденията си, че водачът на увредения автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съответно, че е шофирал със съобразена с пътните и метеорологичните условия скорост.

Размерът на заплатеното обезщетение следва да се определи съобразно стойността на ремонта в официален сервиз, предвид годината на производство на автомобила, а не съобразно средната пазарна цена. Това е така, защото гаранционният автомобил следва да бъде винаги ремонтиран в официален сервиз, каквито са и условията, за да се запази гаранцията, и стойността на този ремонт е и реалната вреда, която застрахованото лице търпи, съответно която и застрахователят е длъжен да възмезди. Вещото лице е пояснило, че сумата по процесната фактура за ремонтирането на автомобила от официален сервиз не е завишена. Претендираната сума за ликвидационни разноски е в обичайния размер.

Предвид изложеното предявеният регресен осъдителен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания размер.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Последният е представил списък и доказателства за плащане на 50 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. депозит за свидетел и 492,91 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, които разноски съдът приема. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, което възражение е неоснователно, доколкото претендираният размер съвпада с предвиденото минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, който размер не е прекомерен и не следва да се редуцира.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 107,60 лв. /хиляда и сто седем лева и шестдесет стотинки/, включваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № *в размер на 1 092,60 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

3

ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 892,91 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищеца банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4