Решение № 23831 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23831 гр. С.., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110152347 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на С. М. Д., в качеството и на наследник на М. С. Д., да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 2602,46 лева, представляваща 7/12 ид. части от дължимата главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. .. с аб. № . за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 04.09.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 355,43 лева, представляваща 7/12 ид. части от дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., сумата в размер на 29,98 лева, представляваща 7/12 ид. части от дължимата цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 04.09.2024г до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,50 лева, представялаваща 7/12 ид. част от дължимата мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника в качеството му на собственик на 7/12 ид. части на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като 1 дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава, че е наследил процесните задължения на своя наследодател, като не оспорва техния размер. Оспорва дължимостта на същите с твърдения, че преди получаването на отговора на искова молба е посетил каса на ищцовото дружество, като в погашение на процесните задължения е извършила плащане в размер на 3 267 лева, за което представя платежно нареждане. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

С молба с вх. № 253687/23.07.2025г. ищецът признава, че ответницата е заплатили всички задължения за главници, мораторни лихви и законна лихва, като се моли да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт. Същевременно с молба с вх.№ 266420/06.08.2025г. от името на ищцовото дружество се посочва, че със заплатената от ответницата сума са погасени и част от разноските по делото, а именно сумата от 62.79 лева, поради което претендира присъждането на още 66.98 лева – за държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Постъпила е и молба от третото лице-помагач „.“ ЕООД, към която са представени изисканите от съда документи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните /съответно наследодателя на ответницата/ през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответниците (включително и качеството на наследодателя на ответницата на потребител, респ. клиент на топлинна енергия).

2

Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение между „.“ ЕАД и наследодателя на ответницата се установява и от представените по делото Нотариален акт № .., том ., нот. дело № . за продажба на недвижим имот, от който е видно, че С. Д. и М. Д. за закупили апартамент ., находящ се в гр.С.., ул. „.“ № .. В нотариалния акт не са посочени квотите в съсобствеността, поради което по аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приема, че въз основа на договора за покупко-продажба М. Д. е станал собственик на 1/2 ид.ч от имота. По делото е представено като доказателство и удостоверение за наследници на С. Д., от което е видно, че същият е починал през 2009г и е оставил за свои наследници на основание чл. 5, ал. 1 ЗН съпругата си и двамата си синове М. Д. и Р. Д.. Предвид това със смъртта на С. Д. е прекратена семейната имощуствена общност със съпругата му, поради което същата е станала собственик на 1/4 ид.ч въз основа на покупко-продажбата и на 1/12 ид.ч в качеството си на наследник на С. Д.. Съответно 1/12 ид.ч по наследство е получил и М. Д.. Ето защо М. Д. към 2009г е станал собственик именно на 7/12 ид.ч от топлоснабдения имот и като такъв е имал качеството на потребител на топлинна енергия до датата на смъртта си 10.04.2024г /съгласно прието по делото удостоверение за наследници на М. Д./.

След смъртта си М. Д. е бил наследен от единствената си дъщеря С. М. Д. – ответник в настоящото производство, поради което и всички негови права и задължения са преминали в нейния патримониум.

Именно поради това и ответницата е заплатила всички задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признават качеството си на наследник на потребител на топлинна енергия за 7/12 топлоснабдения имот.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответницата в хода на производството по делото, като ищецът изрично е признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от чл.235, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за 7/12 от цена на топлинна енергия за абонатен № . в размер на 2602.46 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва върху цената на топлината енергия в размер на 355,43 лева за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., цена на услугата дялово разпределение в размер на 29,98 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 6,50 лева за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., чиито общ размер е 2994.37 лева. Видно от представеното преводно нареждане е и, че ответницата е заплатила и начислената законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за 3 основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и за част от държавната такса, като посочва, че е била заплатена такса в размер на 62.79 лева. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответницата дължи претендираните от ищеца разноски, доколкото поведението на нейния наследодател е станало повод за завеждане на исковете.

По делото е представено доказателство за заплатена държавна такса в общ размер на 119.77 лева и 5 лева – за съдебно удостоверение или общо 124.77 лева, а не както е посочено от ищеца в молба от 06.08.2025г в размер на 129.77 лева. Предвид това следва да се съобрази каква част от заплатената от ответницата сума от 3267 лева е останала след погасяване на задълженията, предмет на настоящото производство. В случая размерът на сумите предмет на производството е 2994.37 лева, като ответницата дължи и законна лихва върху главницата от 2602.46 лева и законна лихва върху главницата от 29.98 лева, която определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 82.72 лева за периода от подаване на исковата молба – 04.09.2024г. до датата на плащането 25.11.2024г. Следователно общият размер на платените от ответницата суми по исковете е 3077.09 лева /2994.37 лева + 82.72 лева законна лихва/. Ето защо сумата от 189.91 лева, представляваща разлика между платената сума от 3267 лева и дължимата 3077.09 лева, следва да се използва за погасяване на разноските по делото, доколкото липсват твърдения, че остатъкът от платената сума е бил отнесен за погасяване на други задължения на ответницата или нейния наследодател. Нещо повече, в представено към отговора на исковата молба писмо, изхождащо от ищеца изрично е признато, че са погасени всички задължения по гр.д.№ 52347/2024г по описа на СРС и се дължи само юрисконсултско възнаграждение. Следователно по делото е установено, че ответницата със сумата от 189.91 лева е погасила и дължимите разноски за държавна такса и такса за съдебно удостоверение в размер на 124.77 лева, като дори е останала сума от 65.14 лева. Предвид това не следва на ищеца да се присъждат разноски за държавна такси и съдебно удостоверение, тъй като същите са били погасени с извършеното от ответницата плащане.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата 4 минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на техен процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 70 лева. Част от него обаче е погасено с останалата след погасяване на вземанията, предмет на производството и разноските за държавна такса и съдебно удостоверение, сума от 65.14 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди единствено сумата от 4.86 лева.