Решение № 495 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330112388 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Б. Д., ЕГН **********, представляван от адв. Г. М. против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, с който е предявен установителен иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в член 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит № ***** сключен между страните на **** в град П. е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на ****. е сключил договор за потребителски кредит № ***** с ответното дружество, по силата на който е получил кредит в размер на 400 лева, който е следвало да се погаси сумата на единадесет седмични вноски, като общата сума за плащане се изчислява в размер на 420,42 лв. при фиксиран лихва % на разходите по кредита в размер на 40.05% и ГПР 49,78 %. Сумата била надлежно получена в брой.

Сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор, страните постигнали съгласие задължението по договора да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане на договора за кредит, 1 включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочени от заемодателят условия, които са упоменати в чл. 5, т. 2.1- 2.6 от договора.

Ищецът счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като с нея се стига до скрито оскъпяване на кредита, а тази сума не е включена в ГПР, като така се заобикалял и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да я прогласи за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

От ответника не е постъпил писмен отговор. След изтичане на срока по член 131 ГПК е постъпила молба с която заявява, че ответниковото дружество не е титуляр на вземането, тъй като същото е цедирано на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като надлежен ответник по иска следва да е „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Моли делото да се прекрати, а в случай, че производството не бъде прекратено да се привлече като трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ако съдът не уважи това искане да се задължи на осн. чл. 192 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да представи пощенска разписка, от която да е видно, че на длъжника е изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделени следните обстоятелства: че на *****между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** по силата на който ищецът е получил кредит в размер на 400 лева, който е следвало да се погаси сумата на единадесет седмични вноски, като общата сума за плащане се изчислява в размер на 420,42 лв. при фиксирана лихва % на разходите по кредита в размер на 40.05% и ГПР 49,78 %.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза е недействителна, като докаже всички елементи на фактическия състав на посоченото от него основание.

Безспорно между страните е, че "СИТИ КЕШ" ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, и като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

За процесния договор е приложим ЗПК, същият представлява потребителски кредит по смисъла на член 9 от ЗПК. По делото до приключване на 2 устните състезания не са представени доказателства, че процесното вземане е действително прехвърлено от Сити Кеш ООД на АСВ ЕАД, ето защо възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска се явява недоказано.

Спорно по делото е дали клаузата за неустойка е валидна и действителна.

Предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 118,58 лева, ето защо предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции. Така уговорена е и неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока, и е предназначена да санкционира потребителя за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, което задължение има вторичен характер, като неизпълнението му няма пряк ефект върху основното задължение на потребител за погасяване на договора за потр. кредит. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се осуети. Освен това основната цел на уговорената неустоечна клауза е неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена с размера на неустойката.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че не е налице валидна клауза за неустойка и съгласно чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата съставлява пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави се явява основателен и ще се уважи.

По отговорността за разноските:

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на 3 ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно същата разпоредба, на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. на ВАдС е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай) този размер е 400 лв., каквото по размер адв. възнаграждение ще се присъди на адв. М..

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза за неустойка, предвидена в член 11, ал. 1 от договор за Потребителски кредит № **** към искане № ***** сключен на *****г., между Т. Б. Д., ЕГН ********** , като кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, като кредитор, на основание противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Т. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. Г. Г. М. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на Т. Б. Д., ЕГН **********, в размер на 400 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4