Решение № 422 от 23.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Русе, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500580 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 565/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4358 от 2023 г. по описа на Районен съд – Русе, III гр. състав, е признато за установено по отношение на С. О. А., ЕГН **********, че Л. Д. М., ЕГН **********, е титуляр на вещно право на ползване върху жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе, бул. „*** и съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори *** под обекта - *** и над обекта - ***, както и на гараж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес на имота: гр. Русе, бул. „***, гараж 5, съседни самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори ***, под обекта няма, над обекта: ***. С. О. А. е осъдена да предаде владението върху процесните имоти на Л. Д. М., както и да плати обезщетение за лишаване от право на ползване върху апартамента в размер на 1200 лв. и обезщетение за лишаване от право на ползване върху гаража в размер на *** лв., за периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г., заедно със законната лихва върху обезщетенията по чл. 59 ЗЗД, считано от 18.08.2023г. до окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил претенцията по отношение на обезщетението за лишаване от право на ползване на гаража за разликата от присъдените *** лв. до пълния предявен размер от 800 лв. С решението С. О. А. е осъдена да заплати на Л. Д. М. разноски в размер на 3285.67 лв.

ОС-Русе е сезиран с въззивна жалба от С. О. А. чрез адв. Е. С. МП против решението, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че 1 решението е неправилно и незаконосъобразно, че същото е постановено при превратно и непълно обсъждане на събраните доказателства и направените възражения.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от Л. Д. М., чрез адв. К. К., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното първоинстанционно решение и се иска същото да бъде потвърдено и предявените искове - уважени. Представени са приемопредавателен протокол от 11.05.2025г. и извлечение от банкова сметка на Л.

М., за установяване на нови факти и обстоятелства, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивната страна поддържа въззивната жалба по посочените в нея аргументи.

Въззиваемата поддържа подадения от нея отговор.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

РС-Русе е сезиран с искове по чл.108 във вр. с чл.111 ЗС, вр. с чл.56 ЗС и по чл.59 ЗЗД, предявени в условията на кумулативно обективно съединяване.

Ищцата е навела твърдения, че има вещно право на ползване спрямо процесните имоти и че е била възпрепятствана да го упражнява в периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г. от ответницата, поради което претендира обезщетение.

В ОИМ ответницата сочи, че по данни на ДД ищцата не е ползвала процесните имоти от 2002 година, но е имала ключ и достъп до тях през годините. Също така е оспорено фактическото предаване на владението върху имотите вкл. предприемане на действия, с които да се възпрепятства ползването им от ищцата лично или чрез другиго.

От НА за дарение на недвижим имот №***., том I, рег. №***, дело №*** на русенския нотариус ВА, район на действие РРС, вписан в СВ Русе с вх. рег.

№***, Акт №*** том II дело №*** се установява, че в полза на ищцата и ДИД 2 е учредено вещно право на ползване. Впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба №*** на нотариус с рег. №*** РС Русе, вписан в СВ под акт №***. собствеността върху процесните имоти е придобита от ДИД. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** том II, рег.

№***, дело №*** собствеността върху процесните имоти е придобита от ответницата С. О. А.. В т. IV от нотариалния акт е отбелязано, че върху прехвърляните имоти има запазено право на ползване в полза на ДИД и Л. Д.

М., с което купувачът е запознат и приема да придобие собствеността при наличието му. От приетите по делото 8 броя приходни квитанции (от 22.04.2016г., 28.02.2017г., 27.04.2018 г., 30.04.2020 г., 23.04.2021г., 26.04.2022г., 08.02.2024г. и 09.02.2024г.) се установява, че ищцата е плащала данъци и такси за битови отпадъци за процесното жилище. От заключението на назначената по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че средният пазарен наем за периода 18.04.2023г. до 18.08.2023г. на процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***., гр. Русе, Община Русе, възлиза на 1500 лв.

Общият размер на средния пазарен наем за периода 18.04.2023г. до 18.08.2023г. на процесния гараж, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, възлиза на *** лЕ..

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. КИФ (зет на ищцата) и въз основа на тях установил, че Л. М. е ползвала процесното жилище и процесния гараж, като съхранявала свои вещи вътре в тях, в периода от 2014г. до смъртта на ДИД включително по времето, в което жилището се обитавало от ЦМЕ.. От показанията на този свидетел първостепенният съд прави извод, че патроните на вратата на процесното жилище и процесния гараж са подменени от ответницата, с което е възпрепятстван достъпът на ищцата до тях. Настоящият състав намира, че такъв извод се явява необоснован. Първо, от показанията на свидетеля не става ясно дали са сменени патроните на вратата на процесното жилище и процесния гараж, или достъпът до гаража не е възпрепятстван.

Второ, свидетелят заявява, че не знае кой е сменил патроните. Трето, свидетелят възпроизвежда съобщено му от неидентифицирани по име съседи, че са се появили лица, представили се като новите собственици, които са сменили патроните на входната врата. Настоящият съдебен състав намира, че тези показания представляват възпроизвеждане на чужди възприятия, без конкретика относно самоличността на лицата и времето на действията им.

Тези свидетелски показания не могат да бъдат приети за достатъчни, за да установят по пътя на пълното и главно доказване, че именно ответницата е извършила подмяната на ключалката – действие, което би могло да се тълкува като упражняване на фактическа власт върху имота. Доколкото ответницата още в отговора на исковата молба е твърдяла, че на нея не й е предавано владението върху процесните имоти и че тя не е извършвала никакви правни или фактически действия, с които да се противопостави на учреденото право на ползване, то осъществяването на владението върху процесното жилище е спорно обстоятелство между страните и е в доказателствена тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване. При липсата на преки и 3 категорични доказателства, и в отсъствие на други подкрепящи доказателствени средства, показанията на свидетеля Ф не могат да обосноват извод, че ответницата е предприела действия, с които да е препятствала упражняването на вещното право на ползване на ищцата към който и да е момент от релЕ.нтния процесен период.

По отношение на процесния гараж св. Ф твърди, че вътре продължава да има негови вещи, вещи на ищцата и на децата му.

Първостепенният съд правилно не кредитира показанията на св. ЦМЕ. като непоследователни и противоречиви. Свидетелката твърди, че данъците за процесния апартамент са плащани от мъжа, с когото живее на семейни начала – КИ всяка година, откакто са се нанесли през 2015г., до 2024г., докато не се продал апартаментът. Това твърдение категорично се опровергава от приетите по делото 8 броя квитанции, представени от ищцата. При тази противоречивост и предвид данните за конфликт между свидетелката и ищцата, първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал показанията на св. ЦМЕ. и е приел, че същите не могат да бъдат противопоставени на показанията на св. Ф в частите, в които си противоречат.

И двамата свидетели посочват, че ЦМЕ. е живяла в апартамента до смъртта на ДД. От завереното копие на препис-извлечение от акт за смърт, приет по делото, се установява, че ДИД е починал на *** От приетия по делото приемо-предавателен протокол за предаване на недвижим имот от 11.05.2025г. се установява, че на същата дата двата процесни самостоятелни обекта – жилище и гараж, са предадени от ЦСМ. и приети от ищцата Л. Д. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Страните по делото не спорят, че през 2001г. в полза на ищцата върху процесните имоти е учредено вещно право на ползване. Ответницата е възразила, че същото е погасено, като се позовава на неупражняването му в 5годишен период. В подкрепа на тезата си посочва и че ищцата не е изпълнявала своите задълженията в качеството си на ползвател.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя може да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на физическо и правно използване на имота - като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, предоставяне на ползването на имота на друго лице под формата на заем за послужване и съответно упражняване на правото чрез другиго. /Решение № 14/ 20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/ 2014 г. на ВКС/.

Основните положения, приети в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, са приложими и към института на ограниченото вещното право на ползване (квазивладение). В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че в някои случаи на частно 4 правоприемство, когато на две лица е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там, следва да се приеме, че съвладението продължава, като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. По аналогия в настоящия случай следва да се приеме, че правото на ползване върху процесните имоти е учредено в полза на две лица – баща и дъщеря и че в периода 2001г. до 2014г. те са го упражнявали заедно, независимо кой от тях фактически е обитавал процесните имоти и държал свои вещи в тях. В периода 2014г.-2025г. процесните имоти са обитавани от ЦМЕ., която е дъщеря на ищцата. В този период ищцата е упражнявала правото си на ползване, като е съхранявала свои вещи там и като е позволила жилището да се обитава от нейната дъщеря безвъзмездно.

Погасителната давност за правото на ползване поради неупражняването му се прекъсва с признанието за притежаването на това право от собственика на имота, обременен с него. / Решение № 19 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д.