Определение № 4611 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4611 гр. Варна, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100502404 по описа за 2023 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ГПК, и е образувано по жалба от ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез А. А. – Областен Управител на град Варна срещу действията на ЧСИ З. Д., рег.№ ... по изпълнително дело № 36/2008 година.

В жалбата се твърди, че посочените действия са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Излага се, че Държавата е придобила процесния имот, върху които е било насочено изпълнението по силата съдени решения, които се прилагат - излага се още, че това е станало по реда на специалния закон ЗОПДИПП.В тази връзка смята, че бидейки собственик на имота Държавата е тази която следва да осъществява управлението и стопанисването му, поради което и насочването на изпълнението върху него, е незаконосъобразно. Моли да се отмени действието на ЧСИ З. Д., а именно насрочване на Публична продан от 14.11.2023 година до 14.12.2023 година на недвижим имот –БАР –КЛУБ, със застроена площ от 197.83 кв.м., находящ се в град Варна, бул.“М. Л.“ 21 А, по изп.дело 36/2008 година с Взискател Банка „ДСК“.

Постъпило е възражение от Банка „ДСК“ според което съдът вече се е произнесъл по напълно идентична молба, която е оставил без разглеждане по в.гр.дело №1901/2023 година и че не са налице нови обстоятелства, които да променят извода на съда.

В мотивите си към делото, ЧСИ З. Д. намира, че жалбата се явява недопустима; че по нея вече е имало произнасяне на ВОС и че тя следва да се остави без разглеждане.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

От материалите по делото става ясно, че изпълнителното производство е образувано на 29.02.2008 година, на базата на изпълнително дело № 20067160400100 по описа на ЧСИ Н. Г., peг. № 716 – последното прехвърлено 1 на ЧСИ З. Д. и по силата на изпълнителен лист от 15.03.2006 година, издаден по гр. д. № 1543/2005г. на Варненски районен съд, XXXIII състав. С последния длъжникът Е. Х. ЕГН ********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК .......... следните суми: 49408.72 евро – главница; 3 026.95 евро – договорна лихва за периода от 28.01.2005 година до 02.08.2005 година, ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2005 година, до окончателното й изплащане, на осн. чл. 237 б. „в" от ГПК /отм./, вр. чл. 42, ал.1 от ЗБ, както и сумата от 2 051.11 лева – съдебни разноски.

Видно е, че изпълнителните действия са били насочени върху ипотекиран в полза на Банка „ДСК“ имот – Бар-клуб със застроена площ от 197.83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „М. Л.“ № 21А /процесния/, собственост към момента на учредяване на договорната ипотека /25.02.2005 год./ на „ЕХАГ ГАСТРО“ ЕООД, ипотекирало свой имот за обезпечение на дълга на длъжника Е. Х. към банката.

След учредяването на договорната ипотека за обезпечение на вземането на Банката, собствеността върху ипотекирания имот е прехвърлена няколко пъти, като с влязло в сила на 13.10.2011 год. Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год. по описа на ОС-Варна, имотът, описан по – горе, е отнет в полза на Държавата по реда и при условията на ЗОПДИППД /отм./ от един от последващите сключването на договора за ипотека приобретатели.

Становището на съда е следното:

Съобразно нормата на чл.435 от ГПК взискателят може да обжалва, както следва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. От своя страна Длъжника в изпълнителния процес е легитимиран да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 и члр.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486 ал.2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Изрично закона предвижда още, че Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, а съобразно текста на чл.435 ал.4 от ГПК. Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при 2 налагане на запора или възбраната. Следователно изхождайки от точното и систематично тълкуване на закона, съдът в настоящия състав приема, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез А.

А. – Областен Управител на град Варна не разполага с правото да атакува действията на ЧСИ на някоя от посочените хипотези.

Този въпрос е бил разрешен и разяснен в приложеното по делото Определение № 3610 от 20.09.2023 година, постановено по гр.дело № 1901/2023 година на ВОС, което и настоящия състав изцяло споделя.

Детайлно е разяснено, че отнемането в полза на държавата по реда и условията на ЗОПДИППД /отм./ на недвижима вещ /имот/ е деривативен придобивен способ, от което следва, че в случая Държавата е приобретател на ипотекиран имот, поради което и съгласно т. 2 от ТР № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, от момента, в който го е придобила /13.10.2011 год./ тя има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху този имот, а не на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК. Бидейки Длъжник за Държавата възниква право да атакува действията на ЧСИ, само в предвидените в чл.435 ал.2 от ГПК хипотези.

Активната и пасивната легитимация в изпълнителното производство се определят от изпълнителния лист, според който Взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Съобразно закона обаче – конкретно нормата на чл.429 ал.2 и ал.3 от ГПК, съществуват и изключения от това правило, и те са относими към конституирането като длъжници в изпълнителното производство само на лицата, които са наследници на починал длъжник или такива, обезпечили дълга му чрез учредяване на залог или ипотека върху свои вещи. Тогава, когато изпълнението бива насочено към имот, върху които е учредена ипотека, третото лице ипотекарен гарант добива качеството на ДЛЪЖНИК, съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК . Такова би било и положението на лицето, което се легитимира, че е собственик на ипотекирания или възбранения имот, след като този имот е бил обременен с ипотека или възбрана. То става длъжник по изпълнителното дело щом изпълнението се насочва върху имота при изпълнението. Както правилно е посочил и предходния състав в кориците на делото не се съдържат доказателства, няма и твърдения Държавата, в лицето на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, да е предявявала иск срещу ипотекарния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, със 3 седалище гр. София, с цел установяване на симулативността на договора за ипотека, няма и доказателства ипотекарният кредитор да е бил ответник в производството по гр. дело № 315/2008 год. по описа на ОС-Варна, приключило с отнемането в полза на Държавата на гореописания имот – Барклуб със застроена площ от 197, 83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „М.

Л.“ № 21А. Отнемането в полза на държавата по реда и условията на ЗОПДИППД /отм./ на недвижима вещ /имот/ е деривативен придобивен способ, от което следва, че в случая Държавата е приобретател на ипотекиран имот, поради което и съгласно т. 2 от ТР № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, от момента, в който го е придобила /13.10.2011 год./ тя има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху този имот, а не на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК. Предвид недопустимостта на жалбата неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнителното дело, на основание чл. 438 ГПК.

В случай, че Държавата претендира собственически права върху имота, то следва да ги докаже в отделен процес . В рамките на изпълнителното производство ЧСИ не е легитимиран да се произнася по този въпрос.

С оглед изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба Вх.№ 20 260 от 10.11.2023 година на ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез А. А. – Областен Управител на Варна срещу действията на ЧСИ З. Д., рег.№ ... по изпълнително дело № 36/2008 година –против насрочване на Публична продан от 14.11.2023 година до 14.12.2023 година на недвижим имот –БАР –КЛУБ, със застроена площ от 197.83 кв.м., находящ се в град Варна, бул.“М. Л.“ 21 А, по изп.дело 36/2008 година с Взискател Банка „ДСК“, както и искането за спиране на изп.дело № 36/2008 година, по описа на ЧСИ З. Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 2404/2023 година, по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от уведомяването, пред състав на Апелативен съд – град Варна.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5