Решение № 14843 от 09.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14843 гр. София, 09.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110153932 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************** АД срещу „****************“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. „*************“ с рег. № *****************, съществувало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № **************, с период на застрахователно покритие 26.06.2019г.- 25.06.2020г. Същият сочи, че в периода на застрахователното покритие, на 18.07.2019г., в гр. София, в района на кръстовище в ж.к. „************ 2“, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между автомобил „**********“, с рег. № ************** и автомобил „*************“, с рег. № *****************. Според ищеца виновен за настъпването му бил водачът на автомобил „**********“, чиято гражданска отговорност за периода 04.07.2019г.- 03.07.2020г. била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Ищецът навежда твърдения, че в връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищцовото дружество била образувана преписка по щета № *************, по която, след извършен опис и оценка на щетите по автомобила, експерти на дружеството установили наличието на „тотална щета“. На следващо място, същият релевира твърдения, че по посочената щета платил застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на увредения автомобил, която възлизала на сумата 18 668 1 лева, от която сумата 18 435,21 лева- на застрахованото лице „*************“ ЕООД, а сумата 232,79 лева- на „София *****************- **********- 1“ АД, за изготвяне на калкулация и разходи за транспортиране на увредения автомобил. Последният сочи, че е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лева за определяне на размера на обезщетението. В исковата молба се сочи и, че застрахователят по застраховка „Каско“ продал запазаните части от автомобила за сумата 4400 лева.

В исковата молба се поддържа, че след отправена регресна претенция № *************** до ответното дружество, ответникът заплатил на ищеца сумата от 4515 лева. С оглед изложеното, счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за сумата 9768 лева, формирана от размера на платеното застрахователно обезщетение, след приспадане на цената на запазените части и платената сума от ответника, с включени ликвидационни разноски.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 9768 лева, представляваща платено по застраховка „Каско” - застрахователна полица № *************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 18.07.2019г., за което е образувана щета № *************, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 17.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 1771,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2019г. до 16.09.2021г., на основание чл.

86 ЗЗД

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът релевира, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „************* 208“. Същият оспорва съществуването на пряка причинно- следствена връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди и размерът на последните.

Ответникът не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е бил застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. „**********“, с рег. № **************, както и, че е платил на ищеца сумата 4515,80 лева, с основание регресна претенция № ***************.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните п делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената застрахователна полица № ************* се установява, че на 04.06.2019г. между ищеца „****************“ АД и „************** - *******- а********“ ЕООД е скл. договор за застраховка „Каско“, с предмет л.а. м.

2

„*************“, с рег. № *****************, с период на застрахователно покритие 26.06.2019г.- 25.06.2020г. Съгласно допълнение № 1 към застрахователната полица, в застрахователното покритие по договора за застраховка се вкл. разходи по транспортиране на МПС до най- близкия автосервиз или до местодомуването му.

На 18.07.2019г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. м. „*************“ и л.а. м. „**********“. От отбелязванията в протокола се установява, че ПТП е настъпило при неспазване на правилата за предимство за водача на л.а. м.

„*************“ и при завой наляво за водача на л.а. м. „**********“.

В изпълнение на задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото събитие, на 19.07.2019г. застрахованият подал уведомление, въз основа на което била образувана щета № *************.

Видно от изготвената експертиза, действителната стойност на увредения автомобил е 18668 лева, като с доклад по щета е било определено обезщетение в размер на 18435,21 лева, платено на 10.09.2019г. (видно от представеното платежно нареждане.

От представената фактура № ***********/ 22.08.2019г., издадена от „********** ауто- ********** 1“ АД, се установява, че цената на изготвянето на калкулация и разходите за транспорт е 232,79 лева, платена от ищеца на 04.09.2019г.

(платежно нареждане от 04.09.2019г.).

На 25.09.2019г. ищецът е предявил предявил претенцията си срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента с регресна претенция, изх.

№ *************, получена от ответника на 30.09.2019г., който платил сумата 4515 лева на 29.11.2019г.

По реда на чл. 186 ГПК по делото са събрани писмени доказателства относно информация за режима на работа на светофарните уредби на кръстовището на бул.

„*********“ и бул. „**************“ към датата на процесното събитие.

Относно механизма на ПТП и настъпилите вреди пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства – свидетелски показания. От показанията на св. Д. се установява, че същият управлявал л.а. м. „*************“. През м. юли 2019г. свидетелят управлявал лекия автомобил по бул. „**************“. Когато стигнал до кръстовището под моста в кв. „************“, свидетелят не могъл да спре и преминал през него на жълт сигнал на светофара. При излизане от кръстовището управляваният от свидетеля автомобил бил ударен в задната част от автомобил с м.

„**********“. Според свидетеля, същият управлявал автомобила със скорост от 50- 60 км/ч. Същият разяснява, че при навлизане в кръстовището при навлизане в кръстовището нямало други автомобили по булеварда, по който се движел. Водачът на автомобил м. „**********“ имал видимост при навлизане на кръстовището и е имал възможност да види навлизащият в кръстовището л.а. м. „*************“.

3

От показанията на св. Н. се установява, че на 18.07.2019г. управлявал автомобил м. „**********“. се е движил по бул . „**************“ в обратна посока и извършил маневра “завой наляво” към същото кръстовище, с посока към бул. "*********“, като достигайки до кръстовището спрял в най- лявата пътна лента. Свидетелят разяснява, че пред него нямал други автомобили и при зелен сигнал на светофара навлязъл в кръстовището. При преминаване през последното управляваният от него автомобил се ударил в л.а. м. „*************“, който се движел в посока ж.к. „************“.

Съдът счита, че на свидетелските показания следва да бъде дадена вяра. Същите са последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване, кореспондиращи по между си и с данните, съдържащи се в двустранния констативен протокол и заключението на САТЕ.

Относно механизма на деянието, пазарната оценка на вредите и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди пред настоящата инстанция е назначена съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), от заключението на която се установява, че л.а. м. „*************” се е движил по бул . „**************“, с посока от бул. „*****“ към ж.к. „************“ и навлязъл в кръстовището между бул.

“**************” и бул . „*********“, регулирано със светофарна уредба, на забранителен сигнал на светофара, със скорост 60 км.ч. Автомобил м. „**********“ се е движил по бул. „**************“ в обратна посока и извършил маневра “завой наляво” към същото кръстовище, с посока към бул . "*********“, като достигайки до кръстовището спрял в най- лявата пътна лента. При подаване на разрешителен сигнал на светофара, автомобилът потеглили и в ускорителен режим навлязъл в кръстовището. След изминаване на отсечка от 25 метра по бул. “*********”, автомобил м. “**********” достигнал до средата на кръстовището с бул.

“**************”, след което настъпил удар с л.а. м. “*************”. Настъпилият сблъсък между двата автомобила е настъпил чрез удар на предна челна част на автомобил м. „**********“ по задната лява част на л.а.м. “ *************“, като след удара последният се завъртял около масовия си център на около 360 градуса, а автомобил м. “*************” продължил движението си напред и след около 15 метра спрял в дясната пътна лента, считано от посоката на движението му. В заключението си вещото лице е посочило, че л.а. „************* 208“ е навлязъл в кръстовището на забранителен за него сигнал на светофарната уредба.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано, като обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се установи, при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество, 4 наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно- следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност”.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая, че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съпричинил е същия.

По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава, съответно отправена от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от ответника при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обстоятелствата, че между ищеца и собственика на л.а. м. “*************” е бил сключен договор за застраховка “Каско”; че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на автомобил м. “**********”; плащането на застрахователно обезщетение на собственика на л.а. м. „*************“; плащането на сумата 4515 лева от ответното дружество на ищеца, с основание предявената регресна претенция на ищеца.

На следващо място, безспорно е установено, че на 18.07.2019г., в срока на застрахователно покритие на договора за застраховка “Каско”,е настъпило ПТП между л. а. м. “*************" и автомобил м. “**********”.