Решение № 1642 от 02.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202805 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № № 22-1030003725/14.06.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на И. К., ЛНЧ ***, с адрес – ......, са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Жалбоподателят К. моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. С. и адв. Т., които поддържат жалбата и навеждат нови доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, пледира за потвърждаване на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 25.04.2022г. около 22:45ч. в гр. Пловдив жалбоподателят К. управлявал л. а. „БМВ 316И” с рег. № ***, собственост И. К., ЕГН **********, като на кръстовището на бул. „Източен“ с бул. „Марица“ предприел маневра наляво. Завивал в посока от бул. „Източен“ към бул.

„Марица“ като подал газ на самия завой. В това време, в близост - на около 30-40 м. от мястото на завоя, упражнявайки контрол на движение по пътищата, се намирали полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в чийто състав влизал и св. Г. Х.. Свидетелят възприел маневрата на жалбоподателя К. при управление на горепосочения лек автомобил, който извършил рязка маневра и извел МПС извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на задните му колела. По този начин същият използвал пътя, отворен за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а с други цели, преднамерено извеждайки автомобила извън контрол. Посоченото станало причина полицейският патрул да предприеме действия по спиране на водача и извършване на проверка. Управлението на автомобила от И. К. било преустановено след зоната на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Мария Луиза“.

При извършената на място проверка, св. Костадинов съставил срещу И.

К. АУАН с бл. № 153323/25.04.2022г. за констатирано нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП. При предявяване на акта, жалбоподателят го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, в което наказващият орган възприел описаните в акта обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл.104Б т.2 от ЗДП и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. Х. – очевидец и актосъставител, частично от показанията на свидетеля И. К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително

АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. Х. заявява, че помни случая и подробно описва действията на водача и начина на движение на управлявания от него автомобил. Споделя впечатление да му е направило поведението на автомобила на жалбоподателя, който завивайки наляво изпреварил автомобила, който се движел пред него, като минал между него и идващия насреща автомобил. Според свидетеля водачът извел автомобила от контрол, като пренавил волана наляво, подал газ, завъртял гуми, при което автомобилът застанал настрани като се завъртял и понеже бил със задно движение, застанал на едната страна и се получило плъзгане и пищене на 2 гуми. Свидетелят разказва още, че след като спрял водачът го попитал дали е нормално да шофира по начин, застрашаващ живота на останалите участници в движението, при което му било заявено, че в Украйна така е нормално.

Съдът намира, че по отношение на св. Х. не възникват никакви съмнения в добросъвестността му, нито са налице основания същият да се счита предубеден или заинтересован. Същият е възприел известните по делото му обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения, като от показанията му се установяват с категоричност времето, мястото, посоката и начинът на движение на автомобила. Затова съдът оцени споделеното от св.

Х. с доверие, като намери, че то е непротиворечиво, съответно на останалите събрани доказателства, последователно, логично и затова изгради фактическата си обстановка на показанията на актосъставителя.

Съдът кредитира и показанията на св. И. К. в частта, в която потвърждава, че процесният автомобил бил негова собственост към момента на извършване на деянието. Освен в споменатата част съдът не се довери на показанията на свидетеля относно твърдението, че понеже автомобилът бил стар и без електронна стабилизираща система, то при извършване на всяка маневра се плъзгал на пътя. Доколкото самият жалбоподател К. не е споделил за подобни проблеми с автомобила, което би следвало да бъде очакваната реакция, ако такива действително съществуваха и водачът би бил спрян от полицейски патрул. В АУАН също не са отразени възражения на жалбоподателя в този смисъл, а и въобще липсват каквито и да било други възражения при съставянето му относно възприетата в него фактическа обстановка. Същевременно в показанията си св. И. К. пресъздава факти и обстоятелства, станали му известни именно от разказа на жалбоподателя К., който в същото време е и негов далечен роднина. Тези аргументи дават основание съдът да не се довери изцяло на показанията св. И. К. и в тази част същите да се изключат при формиране на фактическите изводи по делото относно наличието на технически проблем в автомобила на жалбоподателя като причина за поведението му. Същевременно описаното от свидетеля поведение на жалбоподателя не отговаря на дължимото и очаквано, доколкото при технически проблем би следвало жалбоподателят да преустанови управлението на автомобила, докато не бъде отремонтиран, а не да продължи движението си, а в конкретната ситуация и като форсира двигателя му.

Въз основа на гореизложеното и не се възприеха възраженията за осъществяване на различна фактическа обстановка от възприетата.

Освен това съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл.189 ал.2 от ЗДП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.

3

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и 43 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения и нарушението е записано коректно. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелствата, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, доколкото последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено извеждане на МПС извън контрол и неизползване пътищата, отворени за обществено ползване, в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Както вече се спомена, не се възприема становището на процесуалните представители за съществено нарушаване на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно описание на нарушението. Според настоящия съдебен състав абстрактното правило за поведение, посочено в чл.104б т.2 от ЗДП, а именно ползването на пътя само по предназначение, е конкретизирано в достатъчна степен с отразеното в акта, че водачът извършва преднамерено извеждане на МПС извън контрол. Очевидно е, че последното не е целта, с 4 която се ползват пътищата, доколкото основният принцип и задължение на водачите е да контролират управляваните от тях ППС непрекъснато. В този смисъл такова деяние преследва друга цел, каквато е именно известният в обществото „дрифт“, чието фактическо отражение е описаното в АУАН и НП.

За същите елементи при него говори в показанията си и св. Х.. По тези съображения съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение относно съдържанието на акта и постановлението.

Доколкото част от деянието, т.е. боравенето с приборите на автомобила, не е видимо за външен наблюдател, какъвто е полицейският служител, то той може да констатира единствено външните признаци, както го е направил и в конкретния акт и което после е възпроизведено и в постановлението. По тази причина съдът намира, че не е необходимо св. Х., намиращ се на разстояние 30-40 м. от жалбоподателя да е могъл да възприеме действията му по боравенето с приборите на автомобила. Достатъчно е, че той е възприел външните признаци по управление.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от правна страна съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната част на автомобила му да занесе, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.