Решение № 1326 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от П.В. и Х. М., чрез юрк. Т., срещу решение № 220 от 19.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 2160 от 2023 г. на РС Карлово, ІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против М.

Д. А., ЕГН: **********, от гр. С., обл. Пловдив, комплекс „***“ ***, искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 800.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 206931 от 29.08.2018г.; 687.74 лева – неплатени дължими такси; 321.06 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора; 176.26 лева – договорна лихва за периода от 29.08.2018г. до 01.06.2019г.; 132.51 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.07.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда 17.07.2023г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1243/2023 г. по описа на КрлРС.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Д. А., ЕГН: **********, чрез особения си представител адв.

М.

Р., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се 1 първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против М. Д. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 206931 от 29.08.2018г.; 687.74 лева – неплатени дължими такси; 321.06 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора; 176.26 лева – договорна лихва за периода от 29.08.2018г. до 01.06.2019г.; 132.51 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.07.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда 17.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 1243/2023 г. по описа на Районен съд - Карлово.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитодател и М. Д. А., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 206931, по силата на който ответникът получил сумата от 800 лева. Кредитът следвало да бъде върнат на 9 вноски в срок до 01.06.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че М. Д. А. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към М. Д. А. по посочения договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със CMC на 2 посочения от него телефонен номер.

В подадения от М. А., чрез особения му представител адвокат Р. отговор на исковата молба се твърди, че така предявените искове за неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Видно от приложеното ч.гр.д. №1243/2023 г. по описа на КрлРС, в полза ищеца „АПС Бета България“ ЕООД против ответника – М. Д. А., е издадена Заповед № 688/18.07.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 800.00 лева – главница; 321.06 лева – неплатени дължими такси; 687.74 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора; 176.26 лева – договорна лихва за периода от 29.08.2018г. до 01.06.2019г.;

132.51 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 12.07.2023г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2023г., до окончателното изплащане вземанията 42.35 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е връчена на ответника (длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на ищцовото дружество да предяви иск. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат на правилно дадени от съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указания за иск, имащо за предмет същите вземания.

По първоинстанционното дело е приет договор от 29.08.2018 г. за предоставяне на кредит от разстояние №206931 за който ищецът твърди, че е сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника чрез комуникация по електронен път. Договорът е без положени подписи, като в него са записани всички лични данни на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта, постоянен и настоящ адрес. Видно от договора и приложенията към него, кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума от 800 лева, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора, по погасителен план, на 9 месечни вноски, три от които по 26.72 лева, а останалите 6 по 149.35 лева, с конкретно определен падеж, с краен срок за погасяване 29.05.2019 г.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент – 40,08% и годишен процент на разходите – 47,98 %, като общо дължимата сума за плащане по кредита е 976.26 лева.

В чл.6.1 чл.6.2 страните се постигнали съгласие за това, че в случай на непредставяне на предвиденото в чл.30, ал.1 от ОУ към Договора обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 787.74 лева, която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, по 196 лева всеки месец. С включена неустойка общият размер на плащанията по кредита възлиза на 1764 лева.

Като писмено доказателство е приета разписка №000000159342518 от 29.08.2018 г., видно от която Сити Кеш“ ООД е превело по банкова сметка на М. А. сумата от 800 лева. В разписката изрично е посочено, че паричният превод е по договор 206931.

Видно от приложения договор за прехвърляне на парични вземания от 13.01.2022 г. цедентът „Сити Кеш“ ООД е продал на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията, подробно описани в Приложение №1. Последното обаче не е представено по делото.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане срещу ответника, тъй като ответникът, като длъжник по договора, не е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и цесията няма действие спрямо него.

3

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства. , както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Досежно съобщаването на цесията, настоящият съдебен състав намира следното. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Уведомяването за прехвърляне на вземането може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител.

В разглеждания казус ищцовото дружество се легитимира като носител на спорното материално право въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. ,по силата на който цедентът „Сити Кеш“ ООД е продал на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение №1. По делото обаче не е представено въпросното Приложение №1, нито дори опис на съдържанието му, от които да може да се извлече поне най - обща информация за вземанията – длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н.. Т.е. съдът не може да формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов надлежен кредитор.

Поради това ищецът не доказва твърдението си, че е придобил вземането срещу ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение, по сключения договор за цесия. По делото липсват доказателства, че ищецът е придобил именно процесното вземане към ответника, дори, че изобщо е придобил вземане към него по сключения договор за цесия.