Решение № 241 от 13.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Русе, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520105258 по описа за 2024 година

Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че С договор за цесия третото-неучастващо в делото лице – Ай Тръст ЕООД, прехвърлило на ищеца свои вземания срещу ответницата. Същите произтичали от сключени между ответницата договор за кредит №*** от *** г. с друго трето лице - „Кредисимо“ЕАД, и договор за поръчителство, сключен между ответницата и – „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на договора за поръчителство Ай Тръст ЕООД се задължило да отговаря солидарно с нея по договора за кредит от *** г. поради неизпълнение от страна на ответницата „Ай Тръст“ ЕООД платили на кредитодателя неизплатените задължения на ответницата по договора за кредит. Същите били в размер на 3 371,76 лв. – главница по договора за кредит №***; 1 482,24 лв. – договорна лихва за периода от *** г. до *** г. и 1 172 лв. – законна лихва за забава за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението по приложеното ч.г.д. по реда на заповедното производство.

Ответницата Е. В. С. оспорва иска. Твърди, че не е уведомена за цесията преди да й бъдат връчени книжата по настоящото дело, съдържащи и уведомление за цесията. Признава, че на *** г. е сключила с „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит №***. В същия обаче било предвидено, че условие за отпускане на кредита е сключването на договор за поръчителство с 1 посочено от кредитодателя ЮЛ – в случая „Ай Тръст“ ЕООД, което било направено на същата дата. При съобразяване на общия размер на задълженията по договора за кредит и свързания с него договор за поръчителство се нарушавало правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това на осн. чл.22 от ЗПК договорът бил нищожен. Двете дружества били свързани лица като „Кредисимо“ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, а съгласно чл.8, ал.5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ЕАД били овластени да получават плащанията по него. С оглед на това и на осн. чл.26 от ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК бил нищожен и договора за поръчителство. С оглед на това и на осн. чл.23 от ЗПК ответницата дължала само чистата стойност на кредита – 3 371,76 лв. – главница.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2024 г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***/31.10.2019 г. срещу Е. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.Русе, УЛ.***, общ. Русе, обл. Русе да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 3 771,76 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 76 стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № *** от *** година, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 482,24 лева (хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 24 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за период от *** г. до *** г., сумата 1 172,08 лева (хиляда сто седемдесет и два лева и 08 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от *** г. до *** г., както и държавна такса в размер на 128,52 лева (сто двадесет и осем лева и 52 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Поксочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № *** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 година, за което длъжникът бил уведомен. По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от *** година, съгласно 2 който „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437 предоставя на Е. В. С. с ЕГН:

********** кредит в размер 3771,76 лв. за срок от 24 месеца. Погасителните вноски са 24 бр. по 230,79 лв. Лихвеният процент е 40%, а годишният процент на разходите по кредита 48,21%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия.

Общият размер на всички плащания е 5 538,96 лв. Приложение № 1 съдържа падежните дати на вноските и разбивка на сумата на вноската от 230,79 лв. на главница и лихва в променящо се съотношение. Кредитополучателят знае от данните на приложение № 1 към договора за потребителски кредит, че ще трябва да плаща всеки месец погасителна вноска 230,79 лв. в продължение на 24 месеца докато изплати сумата 5 538,96 лв., тоест връща главницата по кредита 3771,76 лв. и още 1 767,20 лв., което представлява оскъпяването на кредита. Чл. 4 от договора за потребителски кредит предвижда, че ако потребителският кредит е заявен без обезпечение, „Кредисимо“ ЕАД ще отговори до 14 дни дали одобрява отпускането на кредита. Когато кредитополучателят е заявил, че ще предостави обезпечение, възможностите са две: банкова гаранция в срок 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Кредисимо се задължава да отговори дали одобрява отпускането на кредита в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението.

По делото е представен договора за предоставяне на поръчителство, сключен на *** г. между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно същия дружеството отговаря като поръчител за неизпълнение на задълженията, а ответницата дължи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в посочен в Приложение №1 размер – по 88,12 лв. месечно за всеки месец от действието на договора за кредит.

В чл. 4 от договора за потребителски кредит № *** е предвидено още, че ако в 48-часов срок от подаване на заявление за кредит С. не предостави поръчителство, тоест не подпише договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, заявлението за отпускане на кредит ще се счита, че не е одобрено, а договорът за кредит няма да породи действие. Следователно договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са неразривно свързани. От кредитен продукт „Кредисимо“ биха се възползвали лица, които спешно се нуждаят от пари. Нито 3 възможността да се отпусне необезпечен кредит след 14 дни, нито възможността кредитът да се обезпечи с банкова гаранция са реални опции за потребителя. Същият е принуден, ако иска да получи малкия кредит в срок до 3 дни, да подпише договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, посочено от кредитора, срещу възнаграждение. При това едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. При тези условия е очевидно, че клаузата за обезпечение е предпоставена и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя Според чл. 146, ал.

1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Клаузата на чл. 4 от договора за кредит относно поръчителство от одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице е неравноправна и нищожна. Поради това възнаграждение по договор за поръчителство не се дължи. Размерът на възнаграждението за поръчителя в размер на 88,12 лв. месечно или общо 2 114,88 лв. за целия период на действие на договор за кредит не е посочен в Приложение № 1 към договора за кредит№ ***, където са съществените елементи на договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е в неизвестност за тази допълнителна сума, която оскъпява на кредита. Основно изискване, което чл.

10 от Закона за потребителския кредит поставя, е условията на договора да са посочени по ясен и разбираем начин. Това изискване в случая не е спазено – не е посочено размера на възнаграждението за поръчителя, без която акцесорна сделка няма да се сключи главната кредитна сделка. Посоченият в договора за потребителски кредит размер на годишния процент на разходите 48,21% е близък до законовия максимум по чл. 19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва възнаграждението за поръчителството като разход по кредита. Чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК изисква договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 4 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени с числа. Нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни. Ако размерът на възнаграждението за поръчител беше включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице Б. по приетата икономическа е-за, съгласно което при съобразяване на разходите и по договора за предоставяне на поръчителство ГПР по кредита е 116,61 %. Чл.

22 от ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая от заключението на вещото лице Б. по приетата икономическа е-за е видно, че това е само предоставената главница в размер на 3 771,76 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 76 стотинки). За същата искът следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като изцяло неоснователен.

Разноските по настоящото делото, вкл. и за държавна такса, следва да се разпределят между страните по компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 58,70 % към 31,30 %. Разноски по заповедното производство не следва да се присъждат в полза на ищеца изобщо, т.к. към заявлението не са били представени доказателства за съобщаване на цесията на длъжника, а от приложените към исковата молба по настоящото дело доказателства също е видно, че няма извънсъдебно съобщаване на цесията на длъжника, а документите относно цесията/договор за цесия от 23.08.2021 г. и 2 бр. потвърждения от Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД/ са връчени на ответницата на 15.10.2024 г. с останалите книжа по чл.131 от ГПК, т.е. това е станало в рамките на производството по делото, а към момента за издаване на заповедта по заповедното производство цесията все още не е била произвела действие спрямо длъжника. При това положение ищеца има право на разноски в размер на 197,70 лв., а ответницата има право на разноски в размер на 557,65 лв. С оглед на това по компенсация следва да 5 се присъдят разноски само в полза на ответницата – в размер на 359,95 лв.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу ответницата Е. В. С. с ЕГН:

********** и адрес: гр.Русе, УЛ.***, общ. Русе, обл. Русе за сумата о т 3 771,76 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 76 стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № *** от *** година, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, което вземане е цедирано на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 година и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните 1 482,24 лева (хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 24 стотинки), представляващи възнаградителна лихва за период от *** г. до *** г. и за сумата 1 172,08 лева (хиляда сто седемдесет и два лева и 08 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от *** г. до *** г.

Разпечатката съдържа 24 от 27 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccff5b14-8ba2-49f9-8109-bc9b94526260