Решение № 82 от 05.02.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Силистра, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420102055 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на “И.” ООД срещу заповед № РД 04-285 – 1 от 26.07.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено изземването на ПИ с идентификатор ........в землището на с. К., общ. А., причислен към ДПФ поради неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател. Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот. В допълнителна молба уточнява, че при издаването на заповедта за изземване не са събрани достатъчно доказателства за установяване действителния ползвател на имота, констативния протокол, на който административният орган се позовавал, не представлявал годно доказателствено средство, била нарушена процедурата по издаването на акта поради неспазването на чл. 35 АПК за изясняване на спорните факти, липсвали също така доказателства, че имотът е собственост на държавата. Счита, че в акта не са посочени фактическите основание за неговото издаване, т.е. същият не бил мотивиран, а отделно от това констативният протокол, съдържащ констатации за неговото ползване, не бил съставен непосредствено преди издаването на акта, а два месеца по – рано, поради което и самата заповед се базирала на факти, валидни към предходен момент, а не към момента на издаването . Счита също така, че адресатът на административния акт не бил достатъчно добре индивидуализиран, тъй като в документа било изписано наименованието на фирмата му, но не бил отбелязан ЕИК на дружеството и имената на представляващия. Намира за изключително завишен размера на средното рентно плащане за землището на с. К., 1 подлежащ на внасяне от адресата на заповедта.

В своя писмена защита ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – С. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „З.“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 от 30.05.2023 г., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че обработката на имота е еднаква с тази на съседните имоти, както и че всички имоти от земеделския блок били засети с една и съща култура. Тъй като земеделският масив се ползвал от жалбоподателя, комисията достигнала до извод, че именно той обработва и процесния имот, поради което приела възражението му за неоснователно.

Постъпилата жалба е разгледана и отхвърлена с решение № 293 от 30.04.2024 г. по адм.д. № 1452 по описа на СРС за 2023 г.; решението на първата инстанция е отменено с решение № 1334 от 27.11.2024 г. по адм.д. № 267 по описа на АС – С. 2024 г., и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС – С. с указания да се извършат съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна и да се изложат мотиви по съществото на правния спор, като се отговори на всички възражения и доводи на страните.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „З.“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 30.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. К., общ. А., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част от ПИ с идентификатор ..........в землището на с. К., общ. А. с площ 6,800 дка (при обща площ на имота от 15,015 дка) е заета с едногодишни полски култури и гора в земеделски земи и се ползва неправомерно от жалбоподателя. Чрез писмо до “И.” ООД от 29.06.2023 г., връчено му на 04.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 06.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „З.“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се 2 произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си комисията провела заседание на 17.07.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка на 13.07.2023 г. било установено, че част от имота с площ от 6,800 дка е засята с царевица и се поддържа в добро земеделско състояние. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на 0,990 дка от посочения по – горе имот, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението

, ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 1366,80 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (67 лв./дка) за землището на с. К., общ. А.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "З." /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. А. и извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "З." – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал.

1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително 3 следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

Съдът не намира, че оспорената заповед страда от порок във формата поради липсата на ЕИК на нейния адресат и имената на неговия представител, понеже като такъв тя сочи именно жалбоподателя, чиято индивидуализация не би могла да се постави под съмнение, тъй като осъществяването й чрез изписване на неговата фирма в достатъчна степен го отграничава от останалите правни субекти и фактически не го е затруднила в разпознаването му като засегнато от разпорежданията на акта лице.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 от 30.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 30.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, но тези факти не са потвърдени от доказателствата по делото, тъй като от представената скица на имота и ортофотокарта е видно, че северната част от него представлява самозалесил се терен, а южната му част се обработва; обработваемата част на имота е заобиколена от имот с идентификатор ..............от изток, ..........от запад и 4

..........., ............, ........и ...........от юг, от които само за един имот – този с идентификатор .............., са налице доказателства, че е нает от жалбоподателя по силата на договор за пренаемане от 10.05.2023 г. Ответникът е приложил и други договори за наем и пренаемане, сключени със жалбоподателя в качеството на наемател по отношение на конкретни земеделски имоти, включително и такива в с. К., но е видно, че само два от тях (............и ..............) попадат в земеделския блок, част от който се явява и иззетият имот. Съдът счита, че това обстоятелство не потвърждава по достоверен начин тезата на административния орган, че процесният имот бил ползван именно от жалбоподателя, тъй като достъпът до него е възможен и през други имоти с неизвестен за съда ползвател и тъй като липсват данни, че земеделската му обработка е същата като тази на наетите от жалбоподателя имоти, в каквато насока са налице единствено твърдения. В тази насока следва да се отбележи, че съдът е указал на административния орган липсата на доказателства за ползването на имота, но ответникът не е пристъпил към действия, насочени към попълване на недостатъчния за установяване на твърденията му доказателствен материал.