Определение № 674 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500497 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 2 307 от 23.01.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 358/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 1 357/ 07.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу И. Л. С., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 4 432,01 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между С. и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД Договор за потребителски кредит № 4053019733 /09.07.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 07.01.2025 г.; сумата 1 386,53 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 12.04.2021 г. – 30.10.2023 г. и сумата 1 404,94 лв. – обезщетение за забава за период 13.04.2021 г. – 07.01.2025 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор заявление срещу длъжник И. Л.

С., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 4 432,01 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между С. и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД Договор за потребителски кредит № 4053019733 /09.07.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 07.01.2025 г.; сумата 1 386,53 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 12.04.2021 г. – 30.10.2023 г. и сумата 1 404,94 лв. – обезщетение за забава за период 13.04.2021 г. – 07.01.2025 г..

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД и С. Договор за кредит № 4053019733 /09.07.2020 г. с краен падеж 15.07.2024 г., че по силата 1 на казания договор на С. са предоставени кредитни средства в размер на 4 766 лв. за срок от 48 месеца, при ГЛП 20,75 % и ГПР 22,58%, като цялата дължима сума от потребителя по кредита / главница и възнагр. лихва / е в размер на 7 053,63 лв.; процесните суми съставляват непогасените от заемателя задължения за главница и възнаградителна лихва до крайния падеж, както и обезщетението за забава след падежирането; вземането е прехвърлено от „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД на „ Иновативни финанси „ ЕООД с Договор по чл.

99 от ЗЗД от 30.11.2022 г., а впоследствие - от „ Иновативни финанси „ ЕООД на заявителя на основание сключен между тях Договор за цесия от 17.11.2023 г..

Към заявлението е представен договора за кредит, от който произтича вземането.

Видно от същия, „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД е предоставило на С. потребителски кредит в размер на 4 766 лв., при ГЛП от 20,75 % и ГПР 22,58 %, като цялата дължима се от потребителя сума на крайния падеж, включваща главница и договорна лихва е 7 053,63 лв., която се издължава на равни месечни вноски съгласно съдържащия се в договора погасителен план, с краен падеж 15.07.2024 г..

За отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК районният съд е посочил, че в заявлението не е редовно, т.к. не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането, а именно, че не е посочено престирани ли са от потребителя плащания по кредита, кога и в какъв размер, както и кои вземания по кредита са погасени чрез тях – с оглед на това, че заявителят претендира само част от предоставените заемни средства и от дължимата се възнаградителна лихва. Горните нередовности не са отстранени, въпреки дадената от съда възможност. Неотстраняването им препятствало и дължимата се служебно от съда проверка за недействителни клаузи в договора във вр. с приложението на чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК.

С оглед казаните по горе съдържание на заявлението и на договора за кредит, тези мотиви са неправилни – както поддържа частният жалбоподател. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, а проверката на съда по чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК се извършва на база формата и съдържанието на договора / който задължително се представя към заявлението и който е в случая представен / и следва да произтича пряко от тях. В случая от формата и съдържанието на договора не се установяват неравноправни клаузи по ЗЗП и /или нищожни и недействителни такива по ЗЗД и ЗПК. Съответно извършени от длъжника плащания по кредита в случая са без значение за служебно дължимата се от съда проверка по чл. 411 ал. 2 т.т.2 и 3 от ГПК.

Налице е обаче друго самостоятелно основание за постановяване на отказ за всички вземания по заявлението. То е, че заявителят основава правата си за процесните вземания на сключени преди образуването на заповедното производство Договори за цесия с цеденти съответно „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД и „ Иновативни финанси „ ЕООД, което частно правоприемство в случая не е установил чрез представянето на тези договори към заявлението, а е задължително да го установи – вж т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Ето защо, като краен резултат заявлението правилно е отхвърлено изцяло. Правилно не е присъдена и претендираната непогасена главница по кредита, тъй като вземането по чл.

23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договорите за цесия - непредставени със заявлението.

Съответно обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба срещу него неоснователна.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 2 307 от 23.01.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 358/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх.

№ 1 357/ 07.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу И. Л. С., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 4 432,01 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между С. и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД Договор за потребителски кредит № 4053019733 /09.07.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 07.01.2025 г.; сумата 1 386,53 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 12.04.2021 г. – 30.10.2023 г. и сумата 1 404,94 лв. – обезщетение за забава за период 13.04.2021 г. – 07.01.2025 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3